Приключенията на Незнайко

— Какво правиш тук? — запита тя.

— Тихо! — замаха Незнайко с ръце. — Вълшебната пръчица е тук! Ето, виждаш ли я, лежи си на пода там, където я хвърли вчера маймуната. Сега чистачката ще помете и сигурно ще изхвърли пръчката от клетката. Тогава ще я вземем и всичко ще се уреди.

В това време чистачката свърши с метенето, събра боклука в една кофа, вдигна пръчицата и я мушна в кофата.

— Нищо — успокояваше Незнайко Карфичка. — Сега ще я проследим и ще видим къде ще изхвърли боклука.

Ала чистачката не занесе никъде боклука, а почна да чисти съседната клетка. Тя минаваше от клетка в клетка и кофата се пълнеше с боклук. Най-после чистачката завърши почистването и изсипа цялата кофа в сандъка, който стоеше до оградата зад клетките. Незнайко почака да си отиде чистачката, а после каза на Карфичка и Шаренкия:

— Стойте тук и гледайте да не дойде някой.

Сам той изтича до сандъка, отвори капака му и се вмъкна вътре. Няколко минути от сандъка се чуваше пъшкане и сумтене. Най-после Незнайко подаде глава изпод капака.

— Ето я вълшебната пръчица! — каза той, като се усмихваше тържествуващо.

От радост Карфичка подскочи:

— Браво! — каза тя и тихичко запляска с ръце.

Незнайко излезе от сандъка и закрачи по пътечката, като носеше пръчицата в протегнатата си напред ръка.

— Сега ще я пазя! — казваше той. — Сега никой няма да ми я отнеме.

Карфичка и Шаренкия крачеха след Незнайко. Те се държаха за ръце. Лицата и на двамата сияеха.

— Сега можем да отидем в цирка и да отървем Листец — каза Карфичка.

— Ах, наистина! А пък аз забравих за Листец — възкликна Незнайко. — Хайде по-скоро в цирка.

Той се обърна и затича към изхода. Карфичка и Шаренкия едва го догонваха. След пет минути и тримата вече седяха в едно шарено такси е копчета. Незнайко натисна копчето с надпис „Цирк“, и колата се понесе по улицата. Едва успяха да се огледат — и вече бяха в цирка. На арената имаше няколко акробати, които скачаха и се премятаха — очевидно се готвеха за вечерното представление. На Незнайко и Шаренкия много се щеше да ги погледат, но Карфичка каза:

— Нима за това сме дошли? После ще погледаме.

— Добре де после — съгласи се Незнайко.

Нашите пътешественици се промъкнаха между редовете на столовете, влязоха във входа за артисти и се озоваха в едно служебно помещение. Това беше дълга барака с циментов под. Край стените се издигаха клетки, в които бяха затворени различни животни. В една от клетките имаше лъв.

— Пак лъв! — уплашено каза Шаренкия. — И тоя път ще стане някоя беля.

В края на помещението имаше конски ясли. Пътешествениците се приближиха и видяха между конете едно магаре. То стоеше до една малка ясла и беше завързано с юздата си за една халка, прикрепена към стената. Магаренцето извърна глава и жално погледна Незнайко.

— Той е! — прошепна Незнайко. — Познах го.

Незнайко се страхуваше да не би да си изпати от Листец, задето го бе превърнал в магаре, затова застана по-далечко от яслата и като се приготви в случай на нужда да изфиряса колкото се може по-скоро, махна с пръчицата.

— Искам това магаре да се превърне в Листец! — тихо каза той.

Ала никакво превръщане не последва. Незнайко пак махна с пръчицата и каза по-високо:

— Искам това магаре да се превърне пак в момченцето Листец!

И този път не последва превръщане.

— Но какво е това! — развълнува се Незнайко.

Той почна да размахва с всички сили пръчицата и да крещи заклинанията си, но магарето си оставаше магаре и не искаше да се превръща в Листец. В това време към тях се приближи цирковият пазач и запита:

— Какво правите тук?

Незнайко се обърка и не знаеше какво да отговори, но Шаренкия му се притече на помощ:

— Дойдохме да гледаме представление — каза той.

— За представление се идва вечер.

Пазачът ги изпроводи до улицата и затвори вратата.

— Но какво е това? — запита Незнайко в недоумение. — Защо пръчицата престана да действува? Я чакайте да проверя още веднъж!

Той пак замахна с пръчицата и каза:

— Искам две порции сладолед!

— Три порции — поправи го Шаренкия.

— Искам три порции сладолед! — повтори Незнайко. Ала колкото и да повтаряше тези думи, нито една порция сладолед не се появи.

— Слушай Незнайко, ти сигурно не си взел същата пръчица — каза Шаренкия.

— Как тъй не съм взел същата! — учуди се Незнайко.

— Ами че онази беше вълшебна, а тази съвсем не е вълшебна.

— А къде е вълшебната според теб?

— Вълшебната си е останала в сандъка за боклук.

— Брей, и аз, зяпльо такъв! — развика се Незнайко, като се хвана за главата. — Хайде бегом обратно в Зоологическата градина!

След няколко минути нашите търсачи на приключения пак тичаха из Зоологическата градина. Незнайко стигна до сандъка, хвърли се върху него като тигър, обърна го нагоре с дъното и изсипа всичкия боклук на земята. И тримата почнаха да ровят в боклука, но никой не намери друга пръчица.

— Виждаш ли! — каза Незнайко на Шаренкия. — Няма никаква друга пръчица, значи тази е вълшебната.

Незнайко се поотдалечи от купчината боклук и седна на една пейка. Той току размахваше пръчицата във въздуха и си мърмореше нещо под носа.

— Я дай да опитам аз — помоли Шаренкия, като седна до Незнайко.

Той взе пръчицата, размаха я и каза:

— Искам филия със сладко!… Искам сладолед!… Искам юфка с масло!… Чудодейно месалче, дай ми да ям… Тю!

Тъй като нито едно негово желание не се изпълни, той пъхна пръчицата обратно в ръцете на Незнайко и рече:

— Сигурно вълшебникът те е изиграл. Дал ти е пръчица, която не струва пукната пара. Всичкото вълшебство е изфирясало от нея.

— Да — изръмжа Незнайко, — бих искал да срещна този вълшебник! Ще му кажа аз как се мамят дребосъчета и как се дават недоброкачествени вълшебни пръчици!

Незнайко беше твърде разстроен, но Шаренкия не можеше дълго да се отдава на отчаяние. А може би това не зависеше от него, а от слънцето, което по това време се бе вдигнало високо в небето и бе заляло със светлината си пейката, на която седяха нашите трима пътешественици. Като поседя на припек, Шаренкия почувствува, че съвсем не е тъй лошо да живееш на тоя свят. Устните му сами се разтегнаха в усмивка и той каза на Незнайко: