Приключенията на Незнайко

— Не тъжи, Незнайко! Още не е изгубено всичко. В краен случай можем да отидем в гостилница и там да похапнем.

— Не, Шарко, все пак това не е справедливо! Я ми кажи ти защо върших добри дела? Ами че аз извърших три добри дела! И най-важното, и трите едно след друго и съвсем безкористно!

Докато Незнайко и Шаренкия разговаряха, отдалеч по пътечката се зададе един минувач. Той носеше тъмносин халат, обсипан със златни звездички и сребърни полумесеци, които блещукаха на слънцето, а краката му бяха обути в червени пантофи с дълги, извити нагоре носове. С тези пантофи той крачеше много бързо и съвсем безшумно. Никой не забеляза как той се приближи до пейката и седна до Незнайко. Известно време той седеше и мълчеше, като се опираше с ръце на тоягата си и поглеждаше под око към Незнайко, който продължаваше да разговаря с Шаренкия.

Изведнъж Незнайко усети, че някой седи до него. Той предпазливо погледна с крайчеца на окото си и видя, че на пейката до него седи дребно старче с дълги бели мустаци и бяла брада като Дядо Мраз. Лицето на стареца му се стори познато. Той наведе очи и видя, че нозете на старчето са обути в червени пантофи със завити нагоре върхове и с токи във вид на златни полумесеци.

— Ами че това е вълшебникът! — изведнъж си спомни Незнайко и лицето му просия. — Здравейте!

— Здравей, здравей, приятелче! — усмихна се вълшебникът. — Е, казвай, защо искаше да ме видиш?

— Искал ли съм?

— Ами че как? Ти сам току-що рече: „Бих искал да срещна тоя вълшебник. Ще му кажа аз на него.“ Какво искаше да ми кажеш?

Незнайко извънредно много се засрами. Той наведе глава, не смееше дори да погледне вълшебника.

— Исках да ви кажа за вълшебната пръчица — измънка той най-после. — Не зная защо се е повредила и не иска да изпълнява никакви желания.

— Ах, ето каква била работата! — възкликна вълшебникът и взе вълшебната пръчица от Незнайко. — Да, да, виждам, че се е повредила. Съвсем се е повредила, и то веднъж завинаги. Това е! Нали ти казвах, че щом извършиш три лоши дела, вълшебната пръчица ще изгуби своята вълшебна сила.

— Кога сте ми казвали такова нещо? Ах, да, вярно, казвахте. Аз съвсем бях забравил. А нима съм извършил вече три лоши дела?

— Не три, а тридесет и три! — сърдито каза Карфичка.

— Пък аз, не зная защо, нито едно не си спомням — отговори Незнайко.

— Ще трябва да ти припомним — каза вълшебникът. — Нима не превърна Листец в магаре? Или смяташ, че това е добро дело?

— Но аз бях много ядосан тогава — възрази Незнайко.

— Ядосан или не, това няма значение. Всякога трябва да постъпваме добре. После ти превърна трите магарета в дребосъчета.

— Но аз не знаех какво ще излезе от това.

— Щом не си знаел, значи не е трябвало ида го правиш. Винаги трябва да мислим, преди да вършим каквото и да било. Твоето немислене донесе редица неприятности на мнозина. Е, и най-после ти подразни маймуната в клетката, това също е лоша постъпка.

— Всичко е вярно! — ядосано махна с ръка Незнайко. — Винаги става така: тръгне ли ти терсене още отначало, така ти върви докрай.

Незнайко бе тъй огорчен, че щеше да се разплаче. А Шаренкия каза:

— Не плачи, Незнайко, И без вълшебна пръчица може прекрасно, да се живее. Че за какво ни е вълшебната пръчица, щом слънчо ни свети?

— Ах, милото ми момченце, как хубаво го каза! — засмя се вълшебникът и помилва Шаренкия по главата. — Наистина, добро си е нашето слънчице, хубаво си ни е то. На всички свети еднакво: и на тогова, който има, и на оногова, който нищо си няма; и на дребосъчето, което има вълшебна пръчица, и на дребосъчето, което няма. Слънчо ни свети й ни топли, и ни радва. Без слънчице нямаше да има нито цветя, нито дървета, нито синьо небе, нито зелена тревица, па и ние с вас не бихме съществували. Слънчо ще ни нахрани, ще ни напои, ще ни стопли, ще ни изсуши. Всяка тревичка се стреми към слънцето. Слънцето дава живот на земята. Защо да тъжим, щом слънчо ни свети! Не е ли така?

— Разбира се, така е — съгласиха се Карфичка и Шаренкия.

И Незнайко отговори:

— Така е!

Глава тридесет и втора Денят на ръкавичките

Те дълго седяха на пейката, приличаха се на слънце, радваха се, беше им хубаво, и никой вече не съжаляваше за вълшебната пръчица. А Незнайко каза:

— Не може ли желанията да се изпълняват просто така, без вълшебна пръчица?

— Защо да не може? — отговори вълшебникът. — Ако желанието е голямо и при това хубаво, може.

— Аз имам едно много голямо желание: в Слънчевия град всичко да си стане така, както беше, когато пристигнахме, и Листец отново да стане дребосъче, а магаретата — магарета и още — милиционерът Свирулкин да го изпишат от болницата.

— Е, че това е много хубаво желание и то ще бъде изпълнено — отговори вълшебникът. — А ти, Карфичке, имаш ли някакво желание? — запита вълшебникът.

— И аз желая същото — каза Карфичка. — Но ако мога да пожелая още нещо, то искам да се върнем по-скоро в Града на цветята. Много ми се ще да се върнем вече у дома.

— И това ще бъде изпълнено — каза вълшебникът. — А твоето желание, Шарко, какво е?

— Аз имам много желания — каза Шаренкия. — Цели три.

— О!? — зачуди се вълшебникът. — Е, казвай.

— Първо — много бих искал да зная къде е лъвът, който Незнайко пусна на свобода, и няма ли да ни изяде?

— Не е чудно да се изпълни желанието ти — отговори вълшебникът. — Лъвът е в същата клетка, в която си беше и по-рано. Когато вие снощи избягахте, дойде пазачът и затвори клетката. Лъвът дори не успя да излезе на свобода. Можеш да бъдеш спокоен. Лъвът никого няма да изяде.

— Ха така — каза Шаренкия. — Ето и второто ми желание: много бих искал да зная какво е направил милиционерът със Заварко и Кубчо? Видяхме как потегли с тях към милиционерското управление.

— И на това лесно може да се отговори — каза вълшебникът. — Милиционерът помогна на Заварко да си поправи колата и го пусна заедно с Кубчо да си вървят у дома, тъй като те не бяха извършили нищо лошо.

— А третото ми желание е следното — каза Шаренкия. — Не може ли да се направи тъй, че никога да не се миеш, а винаги да си бъдеш чист?

— Хм! — рече забъркан вълшебникът. — Това нещо, пиленце, е трудно изпълнимо. Дори аз май съвсем не мога да го изпълня. Но ако искаш, мога да направя така, че ти да се чувствуваш добре само след като се измиеш. Ако забравиш навреме да се измиеш, мръсотията по лицето ти ще почне да те щипе по бузите и да те боцка като с карфици, докато не се измиеш. Постепенно ще свикнеш да се измиваш навреме. Ще почне дори да ти става приятно и ти ще изпитваш голямо удоволствие от миенето. Как мислиш, съгласен ли си с това?