Реликвата
Шрифт:
— Доктор Колинс — отвърна енергично детективът.
Последвана от своя помощник, тя се приближи към трупа по почистеното от кръвта пространство.
— Фотограф — каза тя. — Ще обърна трупа. Пълна серия, ако обичате.
Д’Агоста извърна глава.
— Чака ни работа, Пендергаст — авторитетно каза той. След това посочи повърнатото. — Не го почиствайте, докато спецгрупата не приключи със стълбището. Ясно?
Всички кимнаха.
— Искам да знам входовете и изходите, колкото е възможно по-скоро. Проверете дали можете да идентифицирате трупа. Ако е пазач, доведете Иполито. Пендергаст, да вървим в командния пункт, за да осъществим координация или връзка, или както там го наричате, по дяволите,
— Превъзходно — отвърна Пендергаст.
„Превъзходно?“ — почуди се Д’Агоста. Този тип май беше от дълбокия юг. Беше срещал такива и преди — бяха безнадеждни случаи в Ню Йорк Сити.
Пендергаст се приведе и каза тихо:
— Разплисканата по стената кръв е твърде любопитна.
Д’Агоста огледа наоколо.
— Мислиш ли?
— Бих се поинтересувал от балистичен тест на петната.
Д’Агоста погледна Пендергаст право в бледосините очи.
— Добра идея — отвърна накрая той. — Ей, фотограф, направи близки планове на кръвта върху стената А ти, ти…
— Макхенри, сър.
— Искам балистичен анализ на кръвта. Май е разплискана с висока скорост под остър ъгъл. Интересува ме точното положение на източника, скоростта и пълен доклад.
— Да, сър.
— След трийсет минути да е на бюрото ми.
Макхенри изглеждаше притеснен.
— Добре, Пендергаст, други идеи?
— Не, тази беше единствената.
— Да вървим.
Във временния команден пункт всичко беше на мястото си. Д’Агоста винаги отделяше грижи за това. Нито един неприбран документ или досие, нито един запис върху някое от бюрата. Имаше ред и това в момента му достави удоволствие. Всички бяха заети, телефоните не спираха да звънят, но нещата бяха под контрол.
Пендергаст отпусна мършавото си тяло върху един от столовете. В движенията му имаше нещо котешко. Д’Агоста го запозна накратко с разследването.
— И така, Пендергаст — заключи той, — с какви пълномощия си изпратен? Изложихме ли се? Прецакани ли сме?
Пендергаст се усмихна.
— Няма такова нещо. Доколкото съм в състояние да преценя, самият аз не бих направил нищо по-различно. Вижте, лейтенант, запознати сме със случая от самото начало, но не си давахме сметка.
— Как така?
— Аз съм от службата в Ню Орлийнс. Работехме върху серия убийства, доста странни убийства. Няма да се впускам в подробности, но тилът на черепите на жертвите липсваше и мозъците бяха извадени. Същият начин на действие.
— Без майтап? Кога беше това?
— Преди няколко години.
— Няколко години? Това…
— Да. Останаха неразкрити. Първо се занимаваше Отделът за наркотици, защото предполагаха, че е намесена дрога, но след това се зае ФБР, след като онези не постигнаха нищо. Но и ние не направихме нищо съществено, тъй като следата не ни насочи наникъде. И вчера прочетох в един доклад за двойното убийство тук в Ню Йорк. Начинът на действие е твърде, да, твърде специфичен, за да не потърся пряка връзка, не мислиш ли? Затова пристигнах снощи. Дори официално още не съм тук. Но от утре ще съм.
Д’Агоста се успокои.
— Значи си от Луизиана. Мислех, че си някой новак от нюйоркската служба.
— Ще се появят — каза Пендергаст. — След като докладвам довечера, ще се заемат. Но аз ще поема случая.
— Ти? Няма начин, не и в Ню Йорк Сити.
Пендергаст се усмихна.
— Ще го поема, лейтенант. Следя случая от години и честно казано, лично съм заинтересуван. — От начина, по който агентът произнесе „заинтересуван“, Д’Агоста усети да го полазват мравки по гърба. — Но не се тревожи, лейтенант. Готов съм и имам желание да работим един до друг вероятно по по-различен начин от службата в Ню Йорк. Искам да кажа, — ако се
споразумеем. Тук не съм на свой терен и ще имам нужда от помощта ти. Какво ще кажеш?Той се изправи и протегна ръка.
„Господи — помисли си Д’Агоста, — ония от нюйоркската им служба за два часа ще го разкъсат и ще изпратят парчетата обратно в Ню Орлийнс.“
— Става — отвърна на глас и сграбчи ръката му. — Ще те запозная с този-онзи, като започна с директора по сигурността Иполито. При условие че ми отговориш на един въпрос. Каза, че начинът на действие при убийствата в Ню Орлийнс е бил същият. А какво ще кажеш за следите от захапка върху мозъка на по-голямото момче? Или парчето от нокът?
— Според онова, което ми разказа за аутопсията, лейтенант, следите от захапка са само предположение — отвърна Пендергаст. — Интересно ми е да узная резултатите от теста на слюнката. Нокътят изследван ли е?
По-късно Д’Агоста щеше да си спомни, че е получил половинчат отговор. Сега отговори:
— Днес ще го изследват.
Пендергаст се облегна назад и събра върховете на пръстите на двете си ръце, загледан към тавана.
— Ще трябва да посетя доктор Живиц, след като изследва днешните противни улики.
— Кажи ми, Пендергаст, случайно да имаш нещо общо е Анди Уорхол? 2
— Не проявявам особен интерес към съвременното изкуство, лейтенант.
На местопрестъплението имаше доста народ, но цареше ред. Всички действаха енергично и разговаряха приглушено — сякаш от уважение към мъртвеца. Екипът от моргата беше пристигнал, но стоеше настрана, наблюдавайки търпеливо процедурите. Пендергаст беше застанал до Д’Агоста и шефа на сигурността Иполито.
— Направи ми една услуга, ако обичаш — обърна се Пендергаст към фотографа. — Бих искал една снимка оттук, ето така. — Пендергаст посочи гледната точка. — Бих искал и една серия от върха на стълбището с постепенно приближаване надолу. Отдели малко време да избереш добри ракурси и осветление.
2
Истинско име Андрю Уорхола (1928–1987), американски художник, кинорежисьор, продуцент, издател, представител на попарта. — Б.пр.
Фотографът го изгледа внимателно и се отдалечи. Пендергаст се обърна към Иполито.
— Имам един въпрос. Защо е слязъл пазачът — как казахте, че е името му, господин Иполито, Джоли, Фред Джоли… — тук долу? Това не е било част от обиколката му. Нали така?
— Точно така — отвърна Иполито, който беше застанал върху едно сухо петно близо до изхода за двора, а лицето му беше зеленикаво, сякаш се беше натровил.
Д’Агоста помръдна рамене.
— Кой би могъл да знае?
— Така е — добави Пендергаст и огледа двора зад стълбището, който беше малък и дълбок с издигащи се от трите му страни тухлени стени. — И казвате, че е заключил вратата зад себе си. Трябва да приемем, че е излязъл тук или е тръгнал в тази посока. Хмм! Снощи беше кулминацията на тауридския метеорен дъжд. Може би този Джоли е бил запален по астрономията. Съмнявам се. — Остана известно време на мястото си, оглеждайки наоколо, после се извърна към тях.
— Предполагам, че мога да ви кажа защо.
„Господи, истински Шерлок Холмс!“ — помисли си Д’Агоста.
— Спуснал се е по стълбището, за да задоволи своя привичка. Марихуана. Този двор е изолирано и проветриво местенце. Перфектно място да попушиш малко трева.
— Марихуана? Това е само предположение.
— Мисля, че видях фаса — отвърна Пендергаст, посочвайки към двора. — Точно до страничната част на касата.
— Не виждам нищо — каза Д’Агоста. — Ед, огледай основата на вратата. Точно там. Какво е това?