Реликвата

Мостра ЛА–33

Резюме: Мострата е безпогрешно идентифицирана като Homo-Gekkopiens, популярно име Гущеро-човек.

След като приключи, моментално изпрати доклада си на горния етаж и излезе за кафе, като продължаваше да се кикоти. Беше истински горд, че се справи. Чудеше се откъде се е сдобил Бучхолц с проби от гущери. Сигурно ги продаваха в магазини за домашни любимци. Представи си Бучхолц да смесва мостра с клетки от един-два гущера в ултрасмесителя с няколко капки от собствената си кръв. Сигурно си бе казвал: я да видим как ще се справи новакът Търоу. Щом се върна с кафето, Търоу се разсмя гръмогласно. Бучхолц го очакваше в лабораторията, но дори не се усмихваше.

18

Сряда

В инвалидната количка Фрок попиваше челото си с носна кърпа „Гучи“.

— Седнете, моля — обърна се той към Марго. — Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Ужасно, наистина ужасно.

— Горкият пазач! — отвърна тя.

Всички в музея говореха само за това.

— Пазач? — погледна я Фрок. — О, да, истинска трагедия. Не, имам предвид ето това. — Той вдигна някаква записка. — Всевъзможни нови правила. Твърде неприятни. От днешна дата служителите ще бъдат допускани в сградата само от десет до пет часа. Никакви извънредни часове в неделните дни. Във всички отдели ще бъде поставена охрана. Всеки ежедневно трябва да се подписва при влизане и напускане на Антроположкия. Всички трябва постоянно да носят със себе си личните си документи. На никого не се разрешава да влиза или напуска музея без пропуск.

Той продължи да чете.

— Да видим какво още… а, да. Придържайте се възможно по-стриктно към работното си място. И съм задължен да ви кажа да не се движите сама в изолирани зони в музея. Ако все пак се наложи, идете с придружител. Полицията ще разпита всички, които работят в Старото подземие. Вас ви викат в началото на следващата седмица. Някои сектори на музея са обявени за недостъпни.

Той побутна съобщението върху бюрото и Марго видя прикрепената скица с отбелязани в червено недостъпни зони.

— Не се тревожете — продължи Фрок. — Видях, че кабинетът ви е съвсем близо до недостъпната зона.

Великолепно, мина й през ума, съвсем близо до спотайващия се убиец.

— Всичко това ми се струва прекалено сложно, професор Фрок. Защо просто не затвориха целия музей?

— Не се съмнявам, че са опитали, скъпа. Сигурен съм, че Уинстън ги е разубедил. Ако откриването на „Суеверие“ не стане според оповестената програма, музеят ще си навлече значителни неприятности. — Фрок протегна ръка към съобщението. — Да приемем ли, че сме приключили с това? Бих искал да обсъдим някои други неща.

Марго кимна. Музеят ще си навлече значителни неприятности… Според нея неприятностите вече се трупаха една след друга. Колежката й по работно място и половината служители се бяха обадили тази сутрин, че са болни. Онези, които бяха дошли на работа, прекарваха по-голяма част от времето си край кафе машините или ксероксите, обсъждайки на групички слуховете. Като добавка към това изложбените зали бяха почти пусти. Почиващите семейства, училищните групи и провикващите се деца — обичайните посетители — бяха съвсем малко на брой, ако въобще се появяваха. В момента музеят привличаше предимно любители на силни усещания.

— Питах се дали вече успяхте да се снабдите с някое от растенията за главата за кирибиту — продължи Фрок. — Хрумна ми, че и за двама ни би било полезно упражнение да ги анализираме с екстраполатора.

Телефонът иззвъня.

— По дяволите! — изруга Фрок, докато вдигаше слушалката. — Да?

Последва дълго мълчание.

— Наложително ли е? — попита Фрок. Последва нова пауза. — Щом настоявате — каза накрая той и пусна слушалката върху вилката с дълбока въздишка. — Властите искат да сляза в подземието Бог знае защо. Някой си Пендергаст. Имате ли нещо против да ме откарате? Ще можем да разговаряме по пътя.

В асансьора Марго обясни:

— Успях да получа няколко мостри от хербариума, макар и не колкото исках. Но не мога да разбера… Предлагате ми да ги обработим през ГСЕ?

— Точно така. Съобразно състоянието на растенията, естествено. Има ли подходящ за отпечатване материал?

ГСЕ означаваше Генетичен секвентен екстраполатор — разработената от Кавакита и Фрок програма за анализ на генетични „отпечатъци“.

— В по-голямата си част растенията са в добро състояние — призна Марго. — Но не виждам каква ще е ползата от екстраполатора, доктор Фрок.

„Дали просто не ревнувам от Кавакита? — мина й през ума. — Затова ли се съпротивлявам?“

— Скъпа Марго, вашето положение е идеално за случая! — възкликна Фрок, който от въодушевление я нарече на малко име. — Не сме в състояние да възпроизведем еволюцията. Но можем да я „симулираме“ с компютър. Може би тези растения са генетично свързани в същата последователност, която шаманите на кирибиту са разработили за своята класификация. Това няма ли да е любопитно допълнение към вашата дисертация?

— Не бях се замисляла — отвърна Марго.

— В момента провеждаме бета-тест на програмата и тъкмо такова нещо ни е необходимо — продължи с въодушевен тон Фрок. — Защо не поговорите с Кавакита да работите съвместно?

Марго кимна, макар да предполагаше, че Кавакита не обича да споделя с друг колега нито светлината на насочените към него прожектори, нито изследванията си.

Вратата на асансьора се отвори към пропускателен пункт, пред който бяха застанали двама въоръжени полицаи.

— Вие ли сте доктор Фрок? — попита единият.

— Да — беше раздразненият отговор.

— Последвайте ни, ако обичате.

Марго подмина с количката няколко разклонения, докато най-накрая стигнаха до втори пропускателен пункт. Зад преграждението стояха други двама полицаи и висок слаб мъж в черен костюм със сресана назад руса до бяло коса. Полицаите отместиха преграждението и той пристъпи напред.

— Вие трябва да сте доктор Фрок — каза той и протегна ръка. — Благодаря ви, че слязохте. Както вече ви казах, очаквам друг посетител, поради което не бях в състояние да дойда сам в кабинета ви. Ако знаех… — той кимна към инвалидната количка — … не бих си позволил да ви помоля. Специален агент Пендергаст.

„Интересен акцент — помисли си Марго. — Алабама? Този тип изобщо не прилича на агент от ФБР.“

— Всичко е наред — отвърна Фрок, успокоен от любезността на Пендергаст. — Това е моята асистентка госпожица Грийн.

Марго пое хладната ръка на агента.

— За мен е чест да се запозная с толкова известен учен като вас — продължи Пендергаст. — Надявам се да мога да отделя време, за да прочета последната ви книга.

— Благодаря — кимна Фрок.

— В нея прилагате ли сценария „Разорението на комарджията“ към еволюционната си теория? Винаги съм си мислил, че той твърде адекватно подкрепя хипотезата ви, особено ако приемем за дадено, че повечето видове започват непосредствено от поглъщателната граница.