Робинята

Илза никога не го сваля. Светлината на свещите го кара да блести сега, докато разглеждам красивото й голо тяло. Китките й са вързани с въже, закачено към кука на тавана. Няколко златисточервени кичура са се измъкнали от шнолата и падат по гърба й, контрастиращи с тъмночервеното на белезите, оставени от камшика ми по нежната й плът. Бялата й кожа е зачервена и изпотена. Коленича зад нея и облизвам солената капка от гърба й. Илза потръпва от удоволствие при докосването ми. Награждавам я, като разтварям бузите на дупето й и облизвам ануса й. Той е все още разширен и влажен от лубриканта и спермата ми. Тя не може да се сдържи и набутва задник в лицето ми, за да ме покани по-дълбоко в себе си. Отдръпвам се и я плясвам силно.

— Не ти ли казах да стоиш мирно? — изръмжавам.

И двамата знаем, че гневът ми е престорен.

— Да, господарю — промърморва тя. — Съжалявам. Трудно е, когато ме докосваш.

— Добре обучената робиня знае как да се контролира.

Не й казвам, разбира се, че тя е идеалната робиня.

— Очевидно имаш нужда от наказание. Обърни се.

Застанала на пръсти, с пръчката за разширяване между глезените й, тя успява да се завърти с лице към мен. Очите й са сведени надолу, а дългите й черни мигли, толкова различни от златисто-червената коса, хвърлят сенки по бузите й. Устните й са разтворени, а дишането — ускорено.

Искам да я плесна с камшика по пищните гърди, блестящи на светлината на свещите, но вместо това започвам да я целувам. Тя ми позволява да й се насладя и не се съпротивлява.

Свещи и целувки. Може да съм гаден стар господар, но все пак съм неизлечим романтик.

Вярно е, че никога не съм виждал толкова пълно подчинение като това на Илза. Намирам го дори леко страшно. Тя ми повтаря, че би направила всичко за мен и почти й вярвам. Сигурен съм, че си има лимити, всеки ги има. Това е същността на садомазохизма. Но още не съм открил нейните.

Използвал съм всякакви видове камшици и хилки, щипки за пране и скоби, електричество и горещо олио. Завързвал съм я гола на балкона през януари. А не забравяйте, че сме в Минесота. След десет минути, бледата й кожа посиня. Но тя не се оплака и не използва спасителната дума. Побързах да я вкарам в апартамента, да я увия в одеяла и да я натъпча с горещ чай и бренди. А обожанието в очите й не угасна и за миг.

Споделял съм я по време на купони и съм наблюдавал как приятелите ми я бият и чукат в задника. А след това тя беше по-нежна и внимателна към мен, откогато и да било преди. Никога няма да забравя вечерта, когато поканих две от изгряващите звезди в общността ни, господар Акула и господарка Валънтайн, да дойдат да я изпробват. Те бяха много груби с нея. Направиха й клизма и я биха с пръчка, Акулата я чука с юмрук, а Валънтайн се изпика върху нея. След всичко това Илза бе наранена и изтощена, но очевидно в блажено състояние.

— Знаеш, че винаги можеш да ги спреш, Илза — казах й по-късно. — Те знаят спасителната ти дума и ще я зачетат.

— Но, господарю — промърмори тя сънливо, — исках да ти доставя удоволствие.

И, разбира се, тя ми доставя безкрайно удоволствие. Понякога не мога да повярвам на късмета си да спечеля предаността на този приятел/робиня, която би могла да избере по-млад, хубав и енергичен господар.

Често осъзнавам, че във връзката ни има нещо нередно, а и нещо липсващо. Но мислите за това предизвикват неприятни тревоги, смътни, но досадни.

Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс“ и се опитвам да чета Мураками.⁵ Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна, която тя не желаеше да сподели дори с мен.

Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в стола ми. Кафето ми се изплиска от чашата и се разля в скута ми. Членът ми бе попарен от врялата течност през панталона и боксерките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да внимаваш повече!

Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на дългите години доминиране.

— О, ужасно съжалявам!

Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко рошава глава, която е привлекателна по особен начин.

— Нараних ли ви?

Момичето забелязва кафето по панталона ми.

— О, боже! Толкова съм схваната!

Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки. Докато тя гледа притеснено петното на скута ми, откривам, раздразнено, че полусвареният ми пенис се втвърдява в отговор на вниманието й.

Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се долавя загриженост, но вече има и следа от смях.

— Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене, разбира се.

— Няма нужда — отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах, като придърпвам стола си към масата и се опитвам да прикрия ерекцията си. — Прислужницата ми ще почисти лекето.

Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на колене, гола, с изключение на нашийника, търкаща панталона ми на старомодна дъска. А аз стоя над нея, мастурбирам и се празня в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това е ключът към съвършенството на велик господар: извратено въображение, което не спира да работи, дори в най-неподходящите моменти.

— Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенсирам. Ще ви черпя друго кафе.

Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с продавачката. Преструвам се, че чета, но разучавам жената внимателно и се опитвам да я преценя.

По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално разпределена в съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и джинсите подчертават това. Има права кестенява коса, която се е опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са увиснали около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено. Съпоставям тромавата й походка, докато се движи между масите с двете чаши кафе, с елегантната грация на Илза. Въобще не може и да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази жена.

Тя се настанява срещу мен.

— Двойно капучино с обезмаслено мляко, канела и шоколад, нали? — пита и почти не ми дава шанс да кимна. — Предполагам, че сте редовен посетител тук. Изненадана съм, тъй като не съм ви виждала преди.

— Не съм забележителен — отбелязвам тъпо, тъй като знам, че благодарение на височината и доминиращата ми личност, това въобще не е вярно.

— Не е така! — засмива се тя. — Както и да е, приятно ми е да се запознаем, макар да съжалявам, че навредих и на вас, и на панталона ви.

Тя се опитва да надникне под масата, за да прецени състоянието на члена ми, но аз вече бях сложил книгата в скута си.

— Аз съм Кейт — представя се и подава ръка. — А вие сте…?

— Риордан — признавам накрая, когато става ясно, че не мога да избегна отговора.

— Какво необичайно име!

— Келтско е — обяснявам. — Традиционно в семейството ми.

— Е, звучи много романтично — усмихва се тя заразително. — С какво се занимаваш, Риордан?

— Официално съм пенсионер. Ранна пенсия — добавям бързо. — Бях директор на компания за дистрибуция на промишлено оборудване. Сега се занимавам с различни неща. Играя на борсата. Изнасям лекции за магистърски програми. Пиша.