Робинята

Не съм пушил от петнайсет години, но сега си купувам пакет цигари и се мотая из

празните улици, палейки една след друга, разтреперан от октомврийския студ.

Вече съм забравил за Кейт. Тревожа се за Илза. Струва ми се, че съм я предал по някакъв начин. Тя не иска нищо от мен, освен да съм неин господар, да я обучавам и моделирам, да я насочвам към пълно подчинение. Да я усъвършенствам.

И какво правя аз? Оставям я сама, за да преследвам обикновена сочна хапка, която ме иска само заради коравия ми член.

Истината е, че съм мързелив. Но това не е всичко. Уплашен съм. Казвам си, че не мога да проумея лимитите на Илза, но дали наистина съм опитвал? Дали съм приел факта, че може би трябва да й дам повече, да стигна с нея по-далеч, отколкото с която и да е друга робиня?

Вероятно моите лимити би трябвало да бъдат разширени. Има неща, които бих могъл да направя, уреди, които бих могъл да използвам, но никога не опитвах. Честно казано, те ме караха да се чувствам неудобно. Но ако Илза искаше това, можех ли да й откажа? Внезапно осъзнах, че не само тя се нуждаеше от усъвършенстване.

Когато влизам в спалнята, заварвам Илза да спи, свита на мокета. Заблуден Лъч слънчева светлина прониква през завесите и огрява златистите й къдрици. Илза прилича на ангел, но пък кой ангел е имал розови белези от побой върху безукорната си кожа?

Обземат ме вина и съжаление, силни като физическа болка. Не я заслужавам. Трябва да я освободя.

Каня се да изляза от стаята, когато тя се размърдва.

— Г осподарю — казва, без да се опитва да скрие усмивката си. — Прибра се.

Тя се надига на колене, разтваря крака и скрива ръце зад гърба си, както съм я учил.

— Липсваше ми — признава скромно.

Напомням си, че трябва да съм строг с нея, да й предложа крайности на удоволствие и болка, които надминават всичко, изпитано досега. Трябва да съм склонен да я докарам до точката, където ми се доверява достатъчно, за да изрече спасителната дума, без да се страхува от недоволството ми. Независимо какво щеше да ми струва това.

Трябва да съм свиреп и непреклонен, жесток и безмилостен, имунизиран срещу съмнения и страхове, за да съм господарят, от когото тя се нуждае.

Но нали съм си неизлечим романтик, просто коленича до нея и я прегръщам.

ДРУГАТА ЖЕНА

ЕД ЛИМАР

— Женен ли си? — попита Люляк 69.

Томас се бе запознал с нея късно през нощта, играеики домино в интернет. Той спечели първите две игри, а тя — третата, преди някой от двама им да напише нещо в долната част на екрана. Всъщност тя се осмели първа и го поздрави с кратко: „Здрасти“.

Томас й отговори по същия начин.

И така се започна. Люляк 69 му каза, че имала съпруг, който пътувал често, и три деца. Пошегува се, че понякога й се искало децата също да пътуват с мъжа й. Томас се изненада, когато научи, че тя живееше в Болтимор — той бе само на четирийсет минути оттам, в Анаполис.

— Женен ли си? — попита тя.

Томас знаеше, че няма причина да каже истината. Нито пък да вярва на това, което тя му казваше. Люляк 69 можеше да е тринайсетгодишно хлапе от Пенсилвания, травестит от Тексас или пък студент от Тайван. Или пък можеше да е точно това, за което се представяше: трийсет и една годишна жена от Болтимор, обмисляща дали да се разведе със съпруга, за когото бе убедена, че от две години й изневерява с една от съседките им.

— Разведен съм — излъга Том.

Иска ми се да бях, помисли си той.

Разговорът им продължи. Томас не се бе запознавал в интернет с човек, с когото да споделя толкова много общи неща. Местоживеенето и възрастта бяха само началото. И двамата се бяха преместили на Източното крайбрежие на ранна възраст, идвайки от Запада. И двамата слушаха една и съща музика, харесваха същата храна, посещаваха същите интернет сайтове. Страдаха от безсъние и се чувстваха отегчени.

— Идваш ли понякога в Болтимор? — попита тя.

Но едно от децата й я повика, преди той да успее да отговори.

— Ще се върна веднага — написа тя.

Но не го направи.

Томас зачака, наблюдавайки плочките за домино, които не бяха падали от часове, и накрая реши, че тя бе излязла от нета. Остана на линия още около час, като лениво разглеждаше различни сайтове и си проверяваше имейла. Накрая се отказа, изключи компютъра, целуна спящата Джулия за лека нощ и се отпусна в леглото.

Напоследък Томас прекарваше доста време в интернет. Играеше домино и пишеше на непознати. Обикновено беше на линия и у дома, и в службата и дори бе започнал да обядва пред бюрото си. Новата му страст бе изморителна. В деня след разговора с Люляк 69 се събуди изтощен, направи закуска и изпрати Джулия навън. Службата му, където работеше като мениджър на рекламния отдел, се намираше близо до дома му и той бе първият в офиса. Томас се настани зад бюрото, влезе в сайта за домино и се зарадва, когато след няколко минути се появи и Люляк 69.

— Съжалявам за снощи — написа тя. — Семейна драма.

— Няма проблеми — отговори той.

Тя искаше да узнае повече неща за него: къде работи и къде точно живее, но Томас не се чувстваше удобно да разкрива подобна информация. Люляк 69 не споделяше резервираността му. След няколко неясни негови отговора тя свободно започна да обсъжда недоволството си от брака.

— Вече почти не се чукаме — каза тя.

Томас се надигна и затвори вратата на кабинета си.

— Това би депресирало и мен — отвърна той.

— Колко дълго си изкарвал без секс?

— Зависи… колко дълго бях тийнейджър?

Обръщането на разговора им към секса не го изненада — повечето му разговори в интернет бяха на тази тема. На трийсет и седем години Томас бе наясно какво ставаше по света, но май бе пропуснал няколкото години, в които жените бяха станали сексуално по-агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в задника или да се изпразни в устата им. Искаха да бъдат пляскани, чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чукан грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до странни. Една жена му каза, че правила секс в кино, друга — правила минет на кон.

— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.

Томас се замисли.

— Не. Сексът винаги беше чудесен.

— Защо тогава те напусна?

Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години — телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори албума с образи на истинското събитие.