Робинята
Шрифт:
Джулия остави вилицата си.
— Какво гледаш? — попита тя.
— Какво?
— Седиш вторачен в мен.
— Не осъзнавах.
— Е, престани — каза тя раздразнено.
Томас забърза към компютъра, когато Джулия отиде на училище. Люляк 69 не беше на линия, но му бе изпратила съобщение. Обзе го неприятно чувство: Надяваше се, че тя не бе отменила срещата.
„Не мога да спра да мисля за следобеда. Хотел «Ренесанс». Един часа.“
Томас изключи компютъра и се зарече да не го използва вече — не искаше да изглежда обзет от нетърпение, ако Люляк 69 се появеше на линия. Прекара сутринта на канапето, наслаждавайки се на почивката и мисълта, че не върши
В десет часа си взе дълъг горещ душ и се отправи към Болтимор. Паркира до магазин близо до пристанището и си купи нови дрехи — панталон, риза и кафяви обувки. После седна и се загледа във водата, но внезапно се сети, че жена му обичаше това място. Надигна се и тръгна. Беше почти един.
Хотелът бе съвсем наблизо. Той попита администратора дали бе оставен ключ за господин Ботъмли (Люляк 69 го бе уверила, че това не е истинското й име).
Администраторът затърси наоколо и Томас бе сигурен, че нямаше да получи ключ.
— Стая 606 — внезапно каза мъжът и му подаде малък плик.
Някаква жена се качи в асансьора заедно с него. Носеше шорти и сандали, а пръстите на краката й бяха с отличен педикюр. Беше учудващо привлекателна. Томас се зачуди дали прилича на Люляк 69, или пък бе самата тя.
Вратата се отвори на шестия етаж и той излезе сам. Стая 606 беше три врати по-надолу в коридора.
Томас беше нервен и почти трепереше, но успя да вкара картата в процепа. Светна
зелено и отвори вратата.
— Люляк? — попита той.
Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.
— Тук съм — отговори тя с треперещ глас.
Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко нервна от него.
Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.
— Да запаля ли лампата? — попита той.
Отговорът й бе категоричен.
— Не. Но затвори вратата.
Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. Томас тръгна бавно към нея, притиснал ръка към стената. Опита се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото. Ръката му докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна, че Люляк носеше съблазнително бельо. Беше си представял, че тя ще е предпазлива като него и готовността й го изненада. Легнаха един до друг за миг, без да си говорят. Той тъкмо започваше да си мисли, че нищо няма да се получи, когато тя се завъртя и легна върху него.
Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се възбуди от усещането на бедрата й и търкането на венериния й хълм в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък изпъкнал корем, къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го целуне, уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напукани.
Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той свали ризата. Пръстите му я погалиха нежно и тя потръпна. Гърдите й се оказаха по-малки, отколкото си бе въобразявал — всяка бе като малка топла кифла в ръката му Тя се наведе и поднесе зърната си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и хвана пениса му. Томас се събу и тя започна да масажира члена му Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката й. Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се плъзна и пръстът му проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка, а той й се извини смутено, после и двамата се засмяха.
Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас си припомни времето, когато бе младоженец, вярваше, че никога вече няма да целуне друга жена, и това го правеше щастлив. Но сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и
от допира й. Той подразни зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а влагалището й се стегна около пръста му.— Казахме, че няма да го правим — прошепна тя, — но…
Г ласът й заглъхна.
— Какво?
— Мога ли да го лапна?
Той кимна и носовете им се докоснаха.
— Нямам проблеми с това.
— Добре — каза тя и се сгуши в краката му.
Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе главата му После го засмука дълбоко и плъзна език по него. Томас усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.
— Ще се изпразня — предупреди я той бързо.
Тя спря и се отдръпна от него.
— Донесе ли презерватив?
— Да.
— Сложи го — нареди му и се надигна от леглото.
Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади презерватива от джоба на панталона си и го нахлузи. Видя силуета й до леглото.
— Застани зад мен — каза тя.
Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към него. Проникна в нея прекалено лесно. Е, беше раждала, помисли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе си, докато се чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й. Стоновете й се засилиха и се превърнаха във викове. Бе готов да свърши и се отдръпна леко от нея, но тя изви гръб и се притисна към него.
— Изпразни се в мен — помоли го тя.
Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от учудваща нежност, сякаш в тази тъмна стая бе намерил онова, което му липсваше. Томас се изпразни мощно, като че ли искаше да я удави, облегна се на изпотеното й тяло и се притисна към нея. Интимността на мига очевидно я изненада, но тя го прие с удоволствие.
Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се удобно един до друг. Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята миришеше на секс. Люляк се надигна и се облече. Томас я загледа как обува обувките си, опряна на леглото.
— Мога ли да те видя? — попита той.
Тя се поколеба.
— Нали казахме…
— Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш.
— О, не.
Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, но Люляк изчезна толкова бързо, че Томас видя само тъмна къдрава коса.
По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не успя да пропъди усещането, че той самият се бе накиснал в неприятности, когато говореше с учителите на Джулия. Зачуди се как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. Идеята му се струваше изключително безотговорна сега. Но никой от учителите не каза нищо лошо за дъщеря му.
— Джулия е добра ученичка, но е доста тиха. Е, това е напълно обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата.
Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните разговори с приятелките й и безкрайните й списъци с момчета бе решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата от учителите истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно бе по-отдалечен от нея, отколкото си мислеше.
А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрегвал, тъй като мислеше непрестанно за Люляк 69. Искаше да я види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и имейлите му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само, че живее в Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се опита да открие жената, запазила стаята, но отказаха да му дадат информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от къща на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото повече време минаваше, толкова по-отчаян се чувстваше.