Робинята
Шрифт:
— Най-после се усети, а, Ник?
Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.
— Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник — каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.
После ме целуна смъртоносно.
Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се съмнявах в това.
Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.
— Не забравяй сърцето си,
Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.
Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.
Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?
ИЗБУХЛИВОСТ
НИКИ МАДЖЕНИС
Франки се появи неочаквано.
В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си. Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на кръчмата се изпълни със синя мъгла.
— Много си красива, знаеш ли?
Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея остана само малко студено парченце.
— Но ще съм още по-красива гола, нали?
— Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.
Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.
— Защо не я пуснеш, сладурче?
Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се спусна като дълга черна завеса до кръста.
— Много по-добре — кимна той. — А сега да поговорим за голотата.
Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал върху масата.
Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво ще стане. Но все пак й харесваше очакването и възбудата на силното желание.
— Какво ще правиш в петък вечер? — попита той.
В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и половина и тя подскочи като ударена от електрически ток. Насили се да не се втурне да му отвори и се опита да говори спокойно.
— Ало? — каза в домофона.
— Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата — засмя се той.
След един час бяха в леглото.
Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка седмица Сал вдигаше косата си на кок, парфюмирана и блестяща от балсама. Обличаше натруфени тоалети: копринени чорапи, корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен грим, панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше издокарана и готова да бъде разопакована.
Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, никога по-късно.
Понякога Сал предлагаше
да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги отхвърляше идеите й.— Нека да си останем тук — казваше той. — Предпочитам те гола.
След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.
Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с ухание на кокос.
Застанала пред огледалото, тя зачака.
— Съблечи се — нареди й той.
Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.
— Отпусни ръце настрани.
Сал знаеше, че Франки харесва контраста — тъмна коса и бледа кожа. Любимите му части бяха тези, които никога не виждаха дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с ръце, език и зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната страна на ръцете й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.
Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само миниатюрно снопче покриваше клитора й, достатъчно съблазнително за Франки, за да го подръпва с дългите си като на пианист пръсти. След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха от червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които виждаше как очите на Франки потъмняват, усещаше как меките му устни изучават слабините й.
Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея като нож и се движеше толкова бавно, че тя се чувстваше пропаднала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс като нощното небе — безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе стегната и идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръщаха в две влажни листа, залепени заедно.
В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ вселената: нажежен до бяло, студен и ослепителен. Сал политаше в космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че преставаше да съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено от мисъл, но изпълнено с екстаз.
После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.
Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.
Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от обожанието на Франки в една-единствена прекрасна нощ.