Робинята

— Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!

Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се плъзна в устата му. Тя приклекна и размърда бедра, а коравият му пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна ръце над главата си, старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските гърди, стисна зърната й и ги засмука енергично.

За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха широко разтворени, бедрата й се движеха в ритъм с него. Двамата дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й се превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се стегна. Колената й се подгънаха и тя се отпусна върху него, а той се предаде на дивата сила на индийската богиня на плодородието. Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за него, за лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в които почистваше след нея. Благодареше му за това, че бе останал с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти на насилие, когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше я и я лъжеше, че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ ги бе изоставил на този неуправляван влак от унижения и забрава. Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички можеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми. И затова тя го притискаше плътно към себе си, обвила мощните си бедра около него. За да не я напусне дори когато тя потъне в пълна забрава.

Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети ръцете й да падат настрани. Погледна лицето й и сърцето му отново се сви от болка. Ейми не беше обидена, нито уплашена. Но пак изглеждаше загубена. Прегърна я и се потърка в нея, но тя отново бе послушната кукла. Отдръпна се и тя погледна притеснено, осъзнавайки, че е гола и влажна. Той дръпна завесите.

Дали съседите ги бяха наблюдавали? Дали щеше да чуе за това на следващото събрание на организацията на собствениците? Но пък какво ли можеха да им направят? На тяхната възраст сексът не бе грях, а постижение.

— Ето — каза той, като й посочи леглото. — Защо не седнеш за секунда, а аз ще оправя всичко. Ще донеса… ох, мамка му, Ейми. Ще донеса памперса ти, скъпа.

Тя остана неподвижно на мястото си, а той я целуна по бузата. Заведе я до леглото и я настани. По вътрешността на бедрата й се стичаше сперма и той взе кутията със салфетки от нощното шкафче и я протегна към нея. Ейми я изгледа безучастно. Той извади няколко салфетки, придърпа я към ръба на леглото и избърса слабините й.

След миг Ейми беше чиста. Той не можа да се сдържи и целуна корема й, после коленичи и притисна лице във венериния й хълм.

— Къде е жена ти?

— Тук, Ейми — прошепна той. — Тя е тук и я обичам много. Това си ти, Ейми.

— А — изненадано каза тя. — Уха!

Той вдигна насълзените си очи към нея.

— Уха?

— Да — усмихна се тя и за миг очите й погледнаха интелигентно.

— Мисли за това като за молитва — прошепна той.

После се надигна бавно, тъй като коленете го боляха, но се чувстваше щастлив, задоволен и ужасно самотен.

— Време е за памперса, Ейми — каза той. — Легни, моля те. Легни на удобното ни голямо легло, скъпа. Чакай. Позволи ми да те погледам за малко. Просто искам да те видя такава.

Ейми се изтегна на леглото, разтвори крака, а пищните й гърди се отпуснаха. Той застана над нея, наслаждавайки се на гледката. Тя забеляза погледа му, повдигна ръце над главата си и му се усмихна съблазнително.

От радиото в кухнята долиташе гласът на Боб Дилън: „… с нейната мъгла, амфетамините й, перлите й… тя е истинска жена. Да, тя е. И прави любов като жена. Да, тя е.“

— Време е за почивка, Ейми — каза той. — Може да минем отново през Мобил утре сутрин.

— Разбира се — усмихна се тя дяволито, повдигна ръце още по-високо и притвори очи.

Той влезе в кухнята, за да загаси лампите и да й донесе чист памперс.

ПЕТНА

РОБЪРТБЪКЛИ

Той бе на ръба на съня и мозъкът му се унасяше в объркани образи. Гласът й, писъкът й, отекна в помътеното му съзнание веднъж, после и втори път. Той се помъчи да се събуди, като се чудеше дали наистина я бе чул. И тогава до ушите му долетя ясно хлипане, което се превърна в отчаяно скимтене.

— Линда! — извика той, като се надигна.

Тишина.

— О, неее!

— Линда!

Скочи от леглото и се втурна бос надолу по стълбите, като едва не падна, но успя да се задържи.

Линда седеше пред компютъра, без да усеща присъствието му Бе скована, ръцете й покриваха лицето, а раменете й потръпваха. Всичко в поведението й издаваше… какво точно? Вина? Срам? Страх? И със сигурност — изненада.

— Линда, какво става? Какво.

Тя се завъртя стресната. После кликна мишката отчаяно.

Той тръгна към нея, но тя извика:

— Не!

Вече стоеше зад нея, положил ръка на рамото й.

— Какво, по дяволите, става?

Тя вдигна към него насълзените си очи.

— О, Господи, Тим! О, Господи!

— Линда, какво става, скъпа? — попита той, като погледна екрана. — Какво видя?

— Аз. аз просто.

— Да, какво?

— Потърсих колеж „Росин“ в „Гугъл“.

— Да. И какво?

„Росин“ бе колежът на Линда, малко училище във Вирджиния. Наскоро й бяха изпратили покана за среща на бившите студенти. Беше я видял върху купчината писма. Линда не си падаше по подобни мероприятия, а той самият никога не бе виждал колежа. Запознаха се две години, след като се бяха дипломирали в различни колежи от двата противоположни края на страната.

Брадичката й потрепери.

— Г осподи, какво става?

Той взе мишката от ръката й, кликна на „История“ и затърси посетените през деня сайтове.

— Не, Тим! Моля те!

— Шшшт.

Кликна и страницата се отвори. Очите му се ококориха при образа на жена му Една доста по-млада Линда.

Тъмната й коса падаше по рамената в гъста, лъскава конска опашка. Линда се смееше весело, а тъмните й кафяви очи, очите, в които се бе влюбил в деня, когато се запознаха,

проблясваха на светлината.

До нея имаше русо момиче, цяла глава по-ниско от Линда — спомняше си, че беше дошло на сватбата им, стоеше до нея и се опитваше да оближе бузата й.

Лицата на Линда и другото момиче — беше забравил името му — бяха намазани с някакъв бял прозрачен гел.

Имаше и други снимки, а над тях — червен надпис: „СТУДЕНТКИ, КОИТО ОБИЧАТ СПЕРМА“.

— Това… това е порно страница — дрезгаво прошепна той.

— О, Тим, не е. искам да кажа. не съм.

Малкото заглавие отдолу гласеше: „Похотливи студентки лесбийки от «Росин» ближат сперма от прясно напръсканите си лица“.

Тим отстъпи назад. Линда? Лесбийка? Любителка на сперма? Сънуваше ли?

— Тим. не можеш. не можеш да вярваш.

Нужен му бе миг, за да се съвземе.

— Линда, как, по дяволите. какво е това? Откъде дойдоха тези снимки? Как.

— О, Господи, не знам, Тим. Помня кога бяха направени, но не са това, което пише. О, Господи! Ами ако хората ги видят?

— Добре, опитай се да се успокоиш и ми разкажи каквото можеш. Каза, че помниш снимките?

— Бяхме. не знам. дори не мога да си спомня дали бяхме трети или четвърти курс тогава.