Робинята

След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше хванат в капан като нея.

Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.

В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.

Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.

Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше телефон.

— Какво се е случило? — попита той, като погледна стълбището зад нея.

— Нищо — усмихна се тя. — Просто исках да те видя.

Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и топла.

— Не се ли сети да ми звъннеш? — попита той, като задържа вратата с ръка.

Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си. Въздъхна и разлюля коса.

— Имах лош ден — обясни Сал. — Ще ме поканиш ли да вляза?

Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.

— Разбира се — отвърна накрая той и отстъпи назад.

Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й затракаха по излъскания под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша вода от чешмата и я остави.

— Трябва да си взема душ — каза той.

Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на вратата на банята, после шума от душа. Кухнята беше гола. Подът бе застлан с линолеум на черно-бели квадрати, а осветлението бе осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха прибрани лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе закачен календар с излизащата от морето Венера. Под нея бяха обозначени дати с различни цветове фулмастер — червени и черни кръстове. Сал се вторачи в шифрираните дати и се размърда на стола. Обувките й стискаха.

Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, излезе боса в коридора и провери затворените врати. Като крадец обмисли възможностите си и накрая отвори вратата в дъното на коридора.

Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на стаята. Завивките бяха усукани. Сал винаги бе смятала, че той е маниакално спретнат и видът на неоправеното му легло предизвика нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в смачкания бял лен.

С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчина върху стола. В курвенското си бельо се просна върху завивките в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди и тя се овлажни.

Пое си дълбоко дъх и усети лек аромат, останал по чаршафите. Сладникаво-горчив и мускусен, едновременно познат и чужд. Когато дръпна завивките, ароматът се надигна към носа й и тя вдъхна мириса на друга жена. После видя дълъг червен косъм на възглавницата. Франки отвори вратата, още мокър от душа, увил хавлия около кръста си.

— Мамка му — изсумтя той под носа си. — Красива си.

Приближи се до нея, зарови пръсти в косата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно. Сал усети меките му устни, влажната уста и нагорещената му кожа.

Тя се отдръпна и се надигна.

— Легни, Франки — нареди му тя.

— Заповядваш ли ми вече, сладурче?

Сал се усмихна широко.

Франки легна, а тя зае поза на стриптийзьорка. Наведе се бавно и разкопча жартиерите си. Свали чорапите и ги поднесе към Франки като дар.

— Стриптийз, а? Тази изненада ми харесва — ухили се той, приковал черните си очи в

нея.

Сал заобиколи леглото и той вдигна ръце към нея, но тя ги сграбчи здраво. Помъчи се да я целуне, но тя се отдръпна, събра китките му и ги притисна към дървената рамка на леглото. Едва тогава се наведе и залепи устни в неговите. Разсейваше го, докато усукваше чорап между решетките на леглото и го увиваше около китките му.

— Сал, бебче, не знаех, че си падаш по това.

Тя застана в края на леглото. Франки се засмя, а тя се усмихна мило и завърза глезените му. Смехът му беше напрегнат, едновременно изпълнен с очакване и тревога.

Сал го изпъна върху леглото.

— Не мога да помръдна — каза той.

— Знам.

Сал разкопча сутиена си и го метна на пода. Когато започна да развързва сатенените панделки на бикините си, Франки облиза устни.

Тя се приближи към него, размахвайки бикините си.

— Какво правиш сега? — попита Франки, когато ги прокара по глезена и нагоре по бедрото му, по надървения му член и към лицето му.

Остави го да вдъхне аромата й, после ги завърза стегнато над очите му.

— Сега ме чуваш, но не можеш да ме видиш — прошепна му тя.

Този път Франки не се засмя, а тежко преглътна.

Сал разпиля косата си по него, уви пениса му в нея, погъделичка топките му Франки изстена. С бавни, хипнотични движения, тя се люлееше напред-назад и го галеше с косата си. Членът му лежеше на корема му, дълъг и корав.

Франки се загърчи настрани, като повдигаше таза си и се молеше за още. Но Сал продължаваше нежното си изтезание. Спря едва когато членът му заподскача.

Боса и безмълвна, тя се отдалечи от него.

В празната стая Франки опъна чорапите, с които бе вързан, в опит да усети топлото й тяло.

Сал се върна след секунди и се наведе към ухото му Поднесе кухненската ножица към лицето му Щрак-щрак. Металните остриета се удариха едно в друго. Внезапно тялото на Франки се скова.

— Сал? — попита той, като завъртя глава към звука, после неволно се отдръпна

настрани. — Какво ста…

— ТТТттттттт.

Тя постави пръст на устните му и го накара да замълчи.

Сал се настани върху него с ножицата в ръка и разтърка клитора си в бедрото му. После се задвижи бавно, за да го накара да усети горещата й влага на сантиметри от пениса си.

Докато се люлееше, тя вдигна ножицата.

— Какво правиш, Сал? — попита Франки, но тя не отговори.

Дишането й се учести, когато започна да реже косата си на два сантиметра от скалпа си. Отрязаните кичури падаха върху Франки като листата на дърветата в късна есен. Тя знаеше, че той усеща по тялото си косата, която го гъделичкаше и галеше, усещаше и милувката на влагалището й по бедрото си. Клиторът й беше набъбнал болезнено и се търкаше диво в кожата му.