Робинята

Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъчен спомен, звезда, съблазнена от морски бог. Представям си как Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си в океана. Солената вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.

Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето. Сестрите. Вслушвам се в дрезгавото им шепнене.

Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото. Все още усещам вкуса на Джоунс! Виждам го в течното време, което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски. Никога не съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна светлина, столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като звезди към центъра ми. Охранители като Джоунс обикалят мястото. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се забелязват нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира, обличам се, хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам нищо и се връщам при колата. Грабвам ризата на Джоунс от седалката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз я взех… ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше да мине, преди тази остра мъжка миризма да изчезне от света? Подкарвам бавно.

Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой друг е виждал. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. И си луд, ако вярваш в нещо друго.

През следващите няколко седмици си правя татуировка, която покрива и двете ми гърди и слиза надолу към вътрешността на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с кимоно. Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата. Лицемерието. И отново в Джоунс.

Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада африканка. Започвам да горя. Летя около селския площад, плаша търговците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз съм тимпани, песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, банани, захарна тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.

В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между стара църква и свърталище на наркомани, мъжете ме гледат как танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от влажни слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват панталоните им и копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо като църква, но само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат дракони по покривите, в случай че предците викинги не са доволни от християнските обреди вътре. Музиката се променя, светлината се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да бъде прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли само за хладната джамия. Цветно килимче за молитви с маслени петна върху него. Къпя се в река от светлина. Господ вече не ме чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.

Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето ми за бельо. Стаите тук са големи, пепелниците — мръсни. Окосмяването ми е подстригано ниско, само в средата на венериния ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни устни. Ярка изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.

Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въобще не съм красива. Нали разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази светлина, където целият свят е настроен срещу мен.

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА

САСКИЯ УОКЪР

Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки. Високите ми кожени ботуши издават тих звук, когато се допрат един в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е гол до кръста, а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му, стегнато и мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо изпънати гърди. Разсъждавам върху факта, че ми принадлежи и е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество. Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите ми се свиват, а слабините ми се овлажняват с всяка изминала секунда.

Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюдава, и аз се наслаждавам на боготворящия му поглед. Членът му е твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това ограничение му харесва, също както му харесва китките му да са завързани зад гърба. Даниел е нащрек и опънат като струна от желание. Това ми вдъхва още повече сила.

Обикалям го, придърпвам стол зад него и сядам. Над рамото му виждам отражението ни в огледалото. Той също го поглежда. Идеалният образ на жена и любовник.

Прокарвам ръка по гърба му. Мускулите му се стягат. Знам, че копнее за повече, за по-живо нападение върху сетивата му: камшика. Карам го да чака. Облягам се на стола, вдигам крак и опирам острото си токче между лопатките на раменете му, като го побутвам напред. Той изстенва, а тялото му се извива. Знам колко точно болка иска и от колко се нуждае. Тялото ми отговаря на реакцията му. Кожата ми се нагорещява. Скритата ми съблазнителка изскача на бял свят — скритата жена, която Даниел разпозна и на която ме представи.

— Откъде знаеше, че ще си падна? — попитах го в нощта, когато се запознахме.

— Видях скритата ти съблазнителка. Исках да я опозная. Исках да я опитам.

Аз също.

Така започнахме.

Запознахме се на музикално събитие. Присъствах там, за да го заснемала ръководство, рекламиращо местни групи. Бях сама, както обикновено, когато работя. Облякох се строго, за да не ме притесняват — войнишки ботуши, черен военен панталон с колан с капси, спортен сутиен, гол корем, разкриващ татуировките ми.

Беше гореща нощ и от асфалта лъхаше жега. В кръчмата открих, че залата за концерти е голямо пространство на втория етаж, което бързо се изпълваше с почитатели на алтернативната муза, облечени в черно фетишисти. Разположих се до колона близо до предната част, откъдето виждах чудесно сцената и публиката. Атмосферата вече трептеше от енергия, когато музиката започна.

Бях заета със снимането на първата група, когато усетих, че някой ме наблюдава. Огледах тълпата. Мъжът привлече погледа ми, кимна, усмихна се и тръгна към мен. Целият в черно, той имаше вид на учен с рошава коса и слабо лице.

Наведе се към мен, за да надвика музиката, представи се и заговори за това, което правех.

— Хубав фотоапарат. Това хоби ли ти е?

— Започна като хоби. Този път е работа. Снимам изпълненията за ново музикално списание.

Той кимна.

— Не съм те виждал наоколо преди.

— Тъкмо се преместих от другия край на Лондон — отговорих и кимнах към хората зад него. — Тълпата изглежда забавна.

— Така си е.

Усмивката му бе толкова заразителна, че веднага бях привлечена от нея.

Като си припомням как се развиха събитията в онази нощ, често си мисля колко ли щях да се изненадам, ако бях усетила накъде отиват нещата. Опитах се да не се разсейвам от работата си, докато отговарях на въпросите му. В него имаше нещо много привлекателно, което не можех да определя точно. Дали причината бе, че ме гледаше с такова внимание?

По време на почивката между групите си позволих да си побъбря спокойно. Той заговори за астрономия. Беше интелигентен и забавен и бързо ме накара да се засмея. Кефех се страхотно на разговора. Тълпата около нас се раздвижи, парад от пауни, неясни черни очертания, кадифе, блясък, метал — визуално пиршество. Музиката на диджея накара пулса ми да се ускори. Или пък това бе заради вниманието на Даниел и факта, че цялото бе отделено на мен? Изцяло за мен. О, да, бях пристрастена, макар още да не знаех защо.