Робинята

— Познаваш ли Сара Уокър от училище? — попитах.

— Разбира се — отговори той. — Странната мадама с още по-странен акцент. Всички я познават.

— Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти прозвучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.

— Уха — изсумтя той.

Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше искрено съчувствие.

— Да — кимнах. — Обясни ми, че щели да ме глезят и да се отнасят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може да ме убият.

— Откачена история — каза Майк.

Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?

— Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това — признах. — Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме възбужда страхотно.

Майк се замисли.

— Какво? — попитах. — Кажи ми за какво мислиш?

— Не си единствената — отговори той.

— Какво?

— Всички в училище я познават. И всички, които са още девствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в училище има много повече девственици, отколкото си мислиш.

Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо изпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:

— Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по въпроса?

— Не знам — отговори Майк. — И аз самият мислех за това. Също така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи, тази кучка може да те подлуди!

Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той изстена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доближихме се един до друг и се целунахме страстно.

Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и

видях движещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета или храсти.

— Заключи вратите! — извиках.

— Какво? — учуди се Майк. — Наоколо няма никого… О, господи!

Той също ги видя. Мрачни високи фигури в дълги черни палта вървяха към нас.

Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.

Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.

— Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? — извика тя.

Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.

— Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! — каза Майк. — Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.

— Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем да се справим. Знам какво трябва да направим.

— Да не би да имаш пистолет? — учуди се Майк.

— Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.

— Просто ей така?

— Няма друг начин — казах, като го погледнах в очите. — След като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях. Хващай се за работа.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна той. — Как да действам при тези обстоятелства?

Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му Стори ми се, че винаги съм

знаела как да правя минет.

— О, Господи, Ками, това е страхотно — изстена той. — Наистина съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! — внезапно каза той. — Приближават се.

— Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме техни.

Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата. Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в английската градина в часа по рисуване. И сега носеше същата бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни костюми.

Майк също ги видя.

— Играят си с нас — каза той. — Не знам какво да правя. Въздъхнах нетърпеливо.

— Лягай — наредих му.

Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчезнали.

— Къде са? — попита Майк.

Затропаха по прозорците на джипа. Бяха притиснати към стъклата и ни зяпаха. Видях мъжа от черната стая.

Потръпнах, но знаех, че трябва да сваля прашките си. Мъжът прокара огромния си яркочервен език по стъклото.

— По-добре е да затвориш очи — посъветвах Майк.

— Ами презерватив? — попита той. — Не нося със себе си. Мислех, че ще отидем у нас, където мога да взема няколко презерватива от резервите на големия ми брат.

— Нямаме време да се тревожим за презервативи — прекъснах го.

Коленичих и го възседнах. Семейството на Сара се вторачи в нас.

— Проклети да сте! — изпищя Сара.

Лицето й бе зловеща маска.

— Няма да стане — уплаши се Майк.

— Ще го направя да стане — успокоих го.

Хванах члена му в ръка, наместих се и се настаних върху него. Сара и семейството й започнаха да клатят джипа. Двамата с Майк се търколихме в задната част на колата.

— Не можете да го направите без мен! — изкрещя Сара.

Бандата откачалници залюля джипа и почти го преобърна. Сара примигна и лунната светлина изчезна. Беше абсолютно тъмно.

— О, не! — извиках. — Заведе ни в черната стая.

Наистина бяхме там.

— Да — отвърна Майк. — Усещам студения мрамор под задника си.

— Дръж се! — казах.

Видях Сара с нож в ръка да се приближава към нас. Покатерих се върху Майк. Трудно му бе да задържи ерекцията си. Стиснах го няколко пъти и го втвърдих. Насочих члена му към девственото си отвърстие.

Нервните окончания във влагалището ми усетиха кадифената глава на пениса на Майк. Ахнах, когато тялото ми прие пулсиращия орган. Почувствах се като ангел, носещ се в небето, после като дявол, горящ в пламъците. Накрая нещо се скъса.