Робинята

Проклет натиск. ще ме набута през тавана. не мога да дишам.

Сто килограма мъжка плът размазват гърдите ми, когато се притискаме в тавана. Не мога да помръдна. Той е в мен и нещо мокро потича в цепнатината на задника ми, мирише на сперма, говна, пикня, гнилоч, смърт, кръв. Господи, виждам ни като двама прокълнати в картините на оня откачен холандец Йеронимус Бош. Добре дошли в религиозното братство на нашата дева. О, Господи, Джоунс се опитва да говори, но само сумти. После му потичат лиги. Охва и се опитва да говори. Лицето му е изкривено, ококорените му очи се пулят, устата му е отворена, но не излиза звук, а само слюнка повърната кафява супа върху пианото.

Посредствен стриптийз клуб, оживен с повдигащо се пиано и танцуващо върху него момиче, реална картина на Бош.

Вцепененост, октави над основния тон, горещина, влага, течност, не искам да мисля за притиснатите вътрешности на Джоунс, вонящ въздух, мокрота, гадост от ануса и устата. Средновековни уреди за мъчения, хора, смазани от други хора заради религия, размазани на каша, плът, слята с кости. Размазани заради чукане. Куче се зъби на беден старец. Нещо поддава, костите му пробиват плътта бавно, мозъкът му избликва. Изпищявам. Крака, заклещени в италиански туристически капан, стотици хора ме притискат, усти с черни прогнили зъби зеят отворени, горещи и миризливи се смеят на изложбата в музея, показваща древни уреди за мъчения, задвижвани от демонични птици с човка и жабешки крака. Мисля, че чувам някакъв далечен звук. Вой? Кънки върху леда? Платна над кораби с глупци. Кокосови орехи размазват малки гърди, кокосово мляко капе върху плът. Все по-затруднено дишане. Мисля си как Джоунс е бил звезда във футболния отбор в училище и започвам да виждам ярки петна, малки падащи звезди и училище.

Имах учител по биология, който веднъж ни разказа за експеримент със задушаване на кучета. Поставяли гумени маски на главите им и били нужни само осем минути, за да получат инфаркт. Това ме натъжи. Кучетата се гърчели преди смъртта. Джоунс се гърчи.

Искам да го придърпам по-близо и да покрия писъците му с целувки, но се чувствам като мокър педал под гигантски крак и осъзнавам, че се опитвам да пищя, но нищо не излиза от устата ми. Дебела грозна курва поглъщаща небето… Мъж току-що умря в мен, членът му е още в мен, въздух изскача от дробовете ми, малки спирали от дишане като смукане на млечен шейк през сламка. Падащите звезди са бонус към наблюдаването на небето. Ако го гледам в тъмна нощ, ще забележа няколко ярки проблясъка. Метеори. Кучета лаят в тъмнината. Имам нужда само от одеяло, гледка към небето в тъмна безлунна нощ, студена бира, но ако гледам настойчиво, никога не ги виждам. Не съм сигурна от колко време сме там горе. Повече от осем минути със сигурност. Струват ми се като осем часа. Вече виждам падащи звезди.

Някой натиска лоста и роялът се снижава към пода. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко. А какви са тези?

— Не ставай — нарежда ми санитар.

Започват внимателно да отделят тялото на Джоунс от моето. Единият казва:

— Чакай.

Осъзнават, че Джоунс е в мен от часове и си шепнат нещо.

— Ще усетиш внезапна промяна в кръвното налягане, когато го преместим — обяснява ми единият.

Г оворят си тихо и чувствам още една малка смърт, когато отделят Джоунс от мен.

— Трябва да разберем какви са заболяванията ти. Ще те отведем с хеликоптер до спешното отделение.

— Жива ли съм?

Изпитвам нелогично желание да изкрещя: „Сексът е страхотно нещо“! Това щеше да разсмее Джоунс.

— Просто се отпусни и ни се довери.

— Добре. Той е…

— Страхувам се, че да. Ти си страхотна късметлийка. Той е бил размазан в тавана, но тялото му е защитило твоето.

Аз съм богатство, придобито в битка. Чудя се дали Джоунс е запазил футболните си награди от гимназията. Дали са прибрани някъде в мазето му и само събират прах. Прах. Падащите звезди изчезнаха.

Аз съм късметлийка? Гърдите ми са размазани като палачинки. Мисля си за момичетата в Камерун и вече ги познавам. По кожата ми има отпечатъци от костите на Джоунс. Приличат на легло от пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и се опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и политам в ръцете на санитаря.

— Спокойно — казва той. — Спокойно.

Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегледат. Няма нищо счупено. Никакви наранявания. Предписват ми конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която може да е била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на осем часа. Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя в кухнята в малкото ми апартаментче, ям попара с обезмаслено мляко и пия черно кафе.

Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да танцувам в клуба. Нощта свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че никога вече няма да танцувам върху рояла. Виждам собственика на клуба да говори с груб на вид мъж.

— Значи това е прочутото пиано — казва той.

С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща глава.

— Не е настроено. Ама че срам.

Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е красив. Не е добре облечен. Преминал е разцвета си. Има леко шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни джинси и малка бяла тениска, която не оставя много на въображението, но той дори не хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То се разтваря пред него като евтина курва и той не може да отдели очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са вехти, ръцете — мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм сънливо вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще чакам да стане нещо, което да обясни инцидентите. Представям си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си член, а мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави с рояла. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво има за оправяне? Защо трябва да бъда наказвана? Аз съм тази, която възнамерявах да стана.

Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано преди триста години, умрял в неизвестност. Джоунс ще бъде помнен още кратко време.

Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица от изкуство и физика. С впечатляващото си несъвършенство той е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала. Изглежда сякаш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам.

Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до късно. На следващата вечер подкарвам към каньона, паркирам вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам одеяло и бира и се изкатервам високо.

Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпивам първата студена глътка.

Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разделят, ме водеше тук. Сядахме на одеяло, същото като това, и гледахме небето.

— Хората виждат звездите различно — казваше той, като разрошваше косата ми с голямата си ръка. — Докато не изучиш небето, няма да знаеш, какво виждаш.

Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди, за групи млади жени, обикалящи из небето. Небето. Готическа картина. В някои от историите, сестрите бяха загубени. Като Плеядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само шест. Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи, които затъмнявали светлината от очите й. Или пък плачела, защото всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за богове.

Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в пластмасови флакони, пръстите и тъмните косъмчета по китките му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми разказа за богините, когато бях в средното училище и после остави майка ми заради мъж. Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е най-младата сестра, която никой не може да види.

— Може би някога е светела по-силно — казваше баща ми. — Може би някога е имало седем сестри в небето.

Седемте сестри:

Алциона — съблазнена от Посейдон, бога на морето.

Астеропа — изнасилена от бога на войната.

Калеано — съблазнена.

Електра — съблазнена.

Майа — съблазнена.

Меропа — омъжена за простосмъртен.

Тайгета — съблазнена.

Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам топлината от земята. Все едно съм в океана. Слушам горещия дъх на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион е наблизо. Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не бих избягала от мъж като Орион.

Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.