Робинята

Моята работа бе да излъчвам колкото се може повече сексапил. Точно преди да потеглим към приема, Джордж изпрати шифъра, който щеше да изпрати фалшивите образи (бях ги измъкнала от уредник на музея под претекст, че пиша статия за списание) до охранителните камери и да извади от строя няколко важни системи за достатъчно дълго време, за да откраднем Звездата.

Сега задачата ми беше да разсея охранителя. Възхитих се отново на пищното си деколте и погалих нежната плът с пръст. Нямаше да имам проблеми със стратегически флирт. Освен ако охранителят, когото очаквах, не се бе сменил с щастливо женения бивш морски пехотинец. В този случай щях да се престоря, че припадам, и да се надявам на най-добрия възможен изход.

Отворих джобния си часовник, хитро маскиран като колие. Беше време.

Докоснах ръката на Джордж и прошепнах в ухото му, сякаш се канех да отида до дамската тоалетна.

После подминах тоалетната и се отправих по служебното стълбище към казиното, после още един етаж надолу до безлюден, блокиран коридор.

Служебният вход към стаята, където бе изложена „Звездата на Лукезе“, се намираше в този коридор.

Пред входа стоеше охранител. Не направих опит да го избягна, а се приближих до него с протегната ръка. Другата ми ръка лежеше грациозно над сърцето, привличайки внимание към деколтето ми.

— Много съжалявам — казах с престорен южняшки акцент, тъй като мъжете си падат по него, — мисля, че обърках пътя.

— Така изглежда, госпожо. Този район е забранен за достъп.

Охранителят не бе човекът, когото очаквах да видя. Проучването на персонала на „Венецианеца“ ме бе подготвило за петдесетгодишен негър, а не за бял мускулест здравеняк в средата на трийсетте.

При това ужасно сладък. Големи кафяви очи, вълниста тъмна коса и мощни гърди, на които бих се сгушила с удоволствие след бурен секс.

Явно бяха наели допълнителни служители за това събитие. Щях да се позабавлявам добре с разсейването този път. Всъщност не по-малко, отколкото с онзи, когото очаквах.

Докоснах нежно задната част на ръката му.

— Видяхте ли един мъж да минава оттук? Придружен от червенокосо момиче с фигура на танцьорка?

Бинго. Избрах идеалната лъжа. Смесицата от загриженост, съчувствие и любопитство можеше да ми свърши чудесна работа.

Той поклати глава.

— Страхувам се, че не — отговори той с чаровен тексаски акцент. — Някой май е приел рекламата „Каквото става във Вегас, си остава във Вегас“ прекалено сериозно, а?

Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна рамена и да се стегна. Жестът ми намекваше за опит да прикрия мъката си.

— Вината не е в рекламата или града — въздъхнах тъжно. — Нали разбирате, когато е дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави там сама… да се измъкне от балната зала и да ми покаже ясно, че възнамерява да се позабавлява… това е прекалено много.

Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива лицето ми, но се надявах фалшивите ми чувства да се отразят в очите ми.

Очи, които проблеснаха от напиращи сълзи.

— Ужасно съжалявам! Не би трябвало да говоря за това с напълно непознат човек.

Едрият тип, на чиято униформа бе избродирано името Джо, сви рамене.

— Понякога е по-лесно да поговориш с непознат. А и вие сигурно сте вбесена като оса.

Докато говорехме, пристъпвах по-близо към Джо, отдалечавайки го от входа на

коридора. Пресметнах бързо колко време бе изминало. Джордж сигурно вече бе на върха на задното стълбище и се канеше да влезе в коридора, когато му дам знак.

Беше време да засиля разсейването.

— Вбесена означава ядосана и луда — казах, като пристъпих достатъчно близо до него, за да усетя смесицата от аромата на здрав мъж и евтин, но не неприятен одеколон. — Чувствам се и двете. Унизена съм. Но пък. той губи, нали? Щом той може да играе тази игра, защо и аз да не го направя?

Още една стъпка и усетих горещината, която се излъчваше от тялото на Джо. Докоснах закаченото на китката ми ветрило с пера и се свързах с Джордж.

— Госпожо? Сигурна ли сте. — учтиво възрази тексасецът, докато обвиваше ръце около мен.

— Тази вечер съм Франческа — прошепнах и го целунах.

Целунах го много по-страстно, отколкото възнамерявах.

Бях планирала лек флирт и малко целувки, а после да избухна в плач, предизвикан от чувство за вина и ревност. Повечето мъже нямаха идея какво да правят с разплакана жена. Охранителят щеше да ме успокоява и безпомощно да ме потупва по гърба, а аз щях да вдигна достатъчно шум, за да дам възможност на Джордж да извади „Звездата на Лукезе“ от витрината и да се върне на стълбите.

Промяна на плановете. Вместо да се разплача, удължих целувката.

Защото, въпреки протестите на Джо, той очевидно се забавляваше чудесно.

Ръцете му обгърнаха стегнатата ми в корсета талия, а аз разтворих устни и облизах ъгълчето на устата му Той ме придърпа към себе си, а гърдите ми изскочиха още по-впечатляващо над ръба на корсета. Полиестерът не е секси плат, но ми стана ужасно приятно, когато униформата на Джо се притисна в нежната плът, която обикновено не излагам на показ.

Потиснатата сексуална енергия, натрупала се откакто започнахме да планираме обира, се надигна към повърхността.

Протегнах ръка, за да погаля лицето му, принуждавайки го да задълбочи целувката. Когато езикът му проникна в, устата ми, не можах да сдържа стона от удоволствие.

— Франческа — прошепна той. — Екзотично име за екзотична дама.

Плъзна ръце по гърдите ми и зърната ми се втвърдиха.

— Но не си истинска дама, нали?

Застинах, тъй като се уплаших, че бе доловил измамата. Но той просто измъкна гърдите ми от корсета. Погали зърната ми, а аз се вкопчих в ръцете му.

— По-скоро приличаш на куртизанка — каза той. — Куртизанка, която дръзко изкушава мъжете.

Стисна зърната ми и плътта между краката ми запулсира.

Продължи да ги масажира, докато устните му лениво изучаваха врата ми, ушите, ключицата, гърдите ми. В мига, когато устата му се затвори около едното ми зърно, бедрата ми вече се движеха в ритъм. Той бе наведен над мен и смучеше страстно зърната ми, така че бедрата ми не се опираха в нищо.

След миг обаче Джо се изправи и слабините ми се притиснаха във впечатляващата издутина на панталона му.