Робинята

— Приятелката ти е дебела, а ти си грозна — извикаха те.

Другите бяха в резултат на нараняване, например от колоездачния ми инцидент през 1982 година, който ме изпрати в спешното отделение, където баба ми каза на лекарите:

— Да не сте посмели да обръснете главата й!

Докторът искаше да обръсне главата ми, за да почисти чакъла от скалпа ми. Все още имам чакъл в скалпа и белези по челото, лактите, лявото бедро и колената.

Останалите белези, дузини, са резултат на нанесени от самата мен рани. Дерях кожата си с нокти, а после носех ризи с дълги ръкави, за да прикрия раните и белезите. Веднъж снаха ми забеляза ръцете ми на слънчева светлина и попита:

— Обрив ли имаш?

Не, не беше обрив, а белези. Не исках Момчето със счупения гръбнак да ги види. Не

исках да забележи уязвимостта ми, неувереността. Не му се доверявах за подобни неща.

— Чакай — спрях го и го претърколих, за да се настаня отгоре.

Яздих го здраво и наблюдавах отражението ни в огледалната врата на гардероба. Повдигах тялото си, за да видя мускулите на бедрата си, тъмното ми окосмяване, тежките гърди, падналата по лицето ми коса. Изглеждах безукорна на меката измамна светлина. Момчето със счупения гръбнак изстена под мен. Стисна бедрата ми с ръце.

— По дяволите — извика той. — Не искам да се празня. Не искам това да свърши. Чувствам се страхотно във влагалището ти.

— Усещаш ли ме? — попитах.

— Усещам те.

Момчето със счупения гръбнак вдигна глава от матрака. Ударих го силно по лицето и той ахна. Аз също.

Любовникът ми се ококори.

— Бебче, защо, по дяволите, го направи? — извика той. — Ще се изпразня.

Чух звук. Пронизителна безпомощност. Точно така. Той потрепери под мен. Зайче между краката ми, криле на ястреб. Видях очите си в огледалото.

ТАЙНИ В ЗАЛИВ ТЪРКИ

ГУЕН МАСТЪРС

Двигателят на бъгито ръмжеше тихо между краката ми. Горещината от мотора пареше кожата ми. Навсякъде имаше кал — по гумите, двигателя, дори ръчките. Избърсах част от нея и погледнах пръстите си. Ръцете ми бяха покрити с кал. Дългата ми коса бе хваната на конска опашка и пъхната под бейзболна шапка. Дори кепето бе покрито с кал.

— Страшно си секси — провлече приятелят ми.

Чък седеше върху своето собствено бъги, зелено на цвят, но сега кафяво. И той бе покрит с кал като мен.

Завъртях се към него и се ухилих. Вдигнах ръце, за да му покажа, че всеки пръст бе омазан с кал.

— По-красиво от лак за нокти — заяви той.

— Какво е лак за нокти?

Той се засмя и ми намигна.

— Ще се състезаваме ли?

— Накъде?

Чък кимна право напред. Искаше да подкара през средата на гигантската кална локва. Вторачих се в нея за миг, после погледнах Чък. Той повдигна окаляните си вежди. Приличаше на миещо мече. Единствените чисти петна по лицето му бяха кръговете около очите му.

Не отговорих, а само натиснах газта. Гумите ми изсвистяха и се понесох напред, гмуркайки се без колебание в калта. Намалих скоростта, когато стигнах до ръба на локвата. Чък летеше няколко метра зад мен.

Двигателят изръмжа. Калта полетя нагоре зад бъгито в широка й висока арка. От брега долетяха викове — хората, които зяпаха и очакваха реда си. Моторът на Чък изрева и след миг той се озова пред мен, хвърляйки кал в лицето ми. Увеличих скоростта и изскочих от локвата, но той все още бе далеч пред мен.

— Дяволите да те вземат! — изкрещях и Чък се засмя.

Понесох се по откритото поле в преследване на Чък. Той стигна до оградата и се завъртя обратно, а аз все още бях около пет дължини зад него. И бях покрита с кал. Той се ухили триумфално и форсира двигателя. Ауспухът му беше запушен.

Двигателят му умря.

Засмях се високо.

— Давай, смей се, малко лайно — изръмжа той и се опита да стартира бъгито.

Никакъв резултат. Двигателят бе наводнен. Чък се вторачи в мен и срита бронята.

— Е, ти спечели — казах усмихнато.

— Това не ми помага — отвърна той, като се опита да прикрие усмивката си.

Слязох от бъгито. Чък се отдръпна назад и ми направи място в неговото. Яхнах го и избърсах калта от лицето му с пръсти. Той ме целуна по носа.

— Имам ли кал по носа? — попитах.

— Не е толкова лошо.

— Не мога да кажа същото за теб.

Чък се ухили и измъкна мокър парцал от джоба на калните си джинси. Парцалът изглеждаше шокиращо бял на фона на околната мръсотия. Избърса лицето ми, после и своето.

— Много си умен — похвалих го, а той развя парцала като знаме.

— Ако не можеш да победиш калта, трябва да се научиш как да се справяш с нея — отбеляза.

— Очевидно си прав.

Той се ухили и ме целуна страстно. Устните му бяха меки и топли. Лицето му бе влажно.

— Ужасно си сладка — каза.

Усмихнах се на зелените му очи. Протегнах ръка и вдигнах анцуга си нагоре. Очите на Чък засияха, но помръкнаха след миг, когато осъзна, че имах потник отдолу.

— Трябваше да знам — изсумтя той.

— Искаш ли да видиш повече?

— Иска ли питане?

Изправих се, а Чък ми се ухили похотливо. Разкопчах джинсите си и започнах да ги смъквам. Мъжете на отсрещния бряг закрещяха и заподсвиркваха. Носех къси шорти под джинсите. Разочаровани стонове долетяха от тълпата, макар да знаеха, че нямаше да се съблека наистина пред пасмина напълно непознати.

Чък поклати глава.

— Знаеш как да ме възбудиш.

Метнах анцуга настрани. Седнах на чистото място. Протегнах ръка и разкопчах джинсите на Чък.

— Хей — извика той. — Какво правиш?

— Проверявам да видя дали наистина си възбуден — промърморих и го целунах. Плъзнах ръка в джинсите му. Не беше много твърд, но след няколко ласки щръкна гордо

нагоре. Главата на члена му надникна от отвора в джинсите. Чък се огледа наоколо, а аз се приближих към него, за да го скрия от любопитни зяпачи.

— Не мога да повярвам, че правиш това насред калта — ухили се Чък.

— Аз пък не мога да повярвам, че ми позволяваш — отвърнах.