Танго
Шрифт:
– Много ви благодаря, професор Вайнщайн. Цялата работа изглежда безперспективна, но вие много ми помогнахте.
– Радвам се, че съм ви бил от полза. Не се отказвайте. Негодниците мразят интелекта и ангажираността. Не са подготвени да се справят с подобни качества. Но нека ви предупредя, че играта може да загрубее. Заложени са много пари и това е всичко, което ги интересува. Аз лично се впускам с главата напред в подобни битки, надявайки се, че ще издействам поне забрана. Трябва да вървя. Успех.
Да загрубее. Професорът беше казал, че играта може да загрубее. Бе започнало да става така само четири дни след като се разчу, че Даръл Мур и Коалицията за защита на грабливите птици се опитват да блокират строителството на магистралата заради някакви проклети пернати.
Една вечер пощенската кутия на Карлайл беше съборена и премазана от кола. На следващия ден, четвъртък, пристигна анонимно писмо: "ВЪРВИ СИ ОБРАТНО В КАЛИФОРНИЯ, ПЕДЕРАСТ! НЕ СИ ЖЕЛАН ТУК." А един мрачен злокобен глас по телефона същата вечер му беше прошепнал:
– По-добре дръж котарака си затворен!
– Бил, какво, за бога, става там? – Кал Ейкърс от Търговската камара на Съединените щати разговаряше по телефона с Бил Фланиган, директор на Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата. – Преди два часа ми се обади сенаторът, много е притеснен заради някакви птици по маршрута на магистралата, както и заради някакъв дърводелец, който ни създава проблеми. Какво става?
– Не знам откъде да започна, Кал. Преди известно време един човек на име Карлайл Макмилън се премести тук от Калифорния – един бог знае защо! – и си построи нова къща точно там, откъдето ще минава магистралата. Всъщност става въпрос за една стара къща, която той напълно преустрои. Тогава, разбира се, не знаеше, не магистралата ще минава точно през тоалетната му чиния. Предполагам, че е свършил страхотна работа по къщата, така поне се твърдеше в "Обзървър", вестника на Фолс Сити. В статията беше наречен "велик майстор". Някъде към двеста-триста човека посетиха дома му, когато завърши работата си по него. Сега половината лекари и адвокати в града искат той да работи за тях. Това е едното.
– Зарежи дърводелеца, този... Как каза, че му е името? Милър?
– Макмилън. Карлайл Макмилън.
– Ще заровим задника му под два метра земя, примесена с бетон, и хич няма да разбере откъде му е дошло. Спокойно, Бил, това не е проблем.
– Изглежда, местните си мислят, че могат сами да се справят с усложнението. Настроенията срещу Макмилън непрекъснато нарастват и очевидно вече са отправяни заплахи срещу него.
– Бил, защо винаги трябва да се разправяме с кретени? Тези боклуци не решават нищо, само ни докарват лоша слава. Виж дали не можеш да ги убедиш в това. Кажи им да се въздържат. Можем да се справим с Макмилън. Какво друго има?
– Изглежда, че докато нашият човек от Калифорния си е строил къщата, е забелязал някакви необичайни птици в горичката от другата страна на шосето. Излезе, че става дума за вид ястреби, които всички са смятали за отдавна изчезнали.
– А, по дяволите! – Понякога, в моменти на напрежение, вярата на Кал Ейкърс в Бог и по-добрия начин на живот го напускаше. – Тези ястреби в списъка със застрашените видове ли са?
– Не знам.
– Отчуждаването на частна собственост е едно нещо, застрашен от изчезване вид – съвсем друго. Проектът за язовира "Телико" в Тенеси бе забавен с цели четири години заради някакъв хранещ се с охлюви костур! Как не сме разбрали за тези ястреби по-рано? Чакай една минута, имам някъде тук доклада за отражението на строителството на магистралата върху околната среда. Задръж така, докато го открия. – Тишина, смущавана само от лекото шумолене на страници, разгръщани на две хиляди километра разстояние.– Така. Преглеждам документа. Споменава се за някакви индиански могили, но те се намират в земя, която е собственост на Рей Дарджън. Той е в нашия лагер, така че с това няма проблеми. Не виждам нищо за никакви птици. Кога ги е открил?
– Съвсем наскоро, доколкото разбирам. Преди около два месеца може би.
– Докладът е направен преди година, ето защо ястребите не са упоменати. Между другото, повечето такива
доклади са си чиста формалност. Ще се обадя на Службите по дивите животни и рибите и после пак ще ти звънна. Не губи вяра. Ще ти се обадя веднага щом разбера нещо.– Добре, благодаря, Кал. О, за малко да забравя да ти спомена за радикалната природозащитна организация...
Докато Ейкърс и Фланиган разговаряха, Карлайл подминаваше Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата на път за Саламандър. Беше навъсен, ядосан и твърдо решен да продължи с тази война – завинаги, ако се наложеше.
Ако Карлайл Макмилън бе изпълнен с решимост, то следните личности бяха направо бесни и на крачка от сърдечен удар: Кал Ейкърс от Търговската камара на САЩ, Бил Фланиган от Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата, Джери Грават и още петима губернатори, дванайсет сенатори, голям брой членове на Долната камара на Конгреса, представители на канадската икономика, различни директори на нефтени, транспортни и циментови фирми, различни съюзи, почти всички на територията на Йеркс Каунти и всеки, който имаше интерес от построяването на магистралата.
И всички те бяха бесни на Карлайл Макмилън. Той беше построил известната си къща точно на пътя на тяхната магистрала, нали така? И освен това бе казал на професор Даръл Мур за птиците, нали? И тогава Мур се беше свързал с една неправителствена организация, наречена Коалиция за защита на грабливите птици, която сега се бореше да издейства запор върху строителството на магистралата и ястребите незабавно да бъдат разгледани като кандидати за списъка на застрашените видове. Ако ястребите получеха такъв статус, а това несъмнено щеше да стане, ако делото завършеше с успех, строителството на магистралата можеше да бъде напълно отменено, точка, или най-малкото щеше да се наложи пълно преструктуриране на съществуващите планове, изискващо достатъчно дълго време, за да секнат всички средства от наличните в момента фондове. После се заговори, че Карлайл Макмилън проучвал цялата документация, отнасяща се до магистралата, и смятал да настоява за промяна на маршрута на базата на твърдение, което до този момент не било хрумвало на никого. Болката на поддръжниците на магистралата се събираше в гигантска бъчва, кипеше и се изливаше навън по стените на силни струи и излизаше наяве със силата на колективната злоба, насочена директно срещу Карлайл Макмилън.
Рей Дарджън, бизнесмен предприемач, също беше бесен – самата свирепост с диамантена халка на дясното кутре. Петнайсет години по-рано старец на име Уилистън бе открил следи от злато в един поток близо до Хълма на вълка. Един специалист по анализ на метали и руди, който дължеше услуга на Рей, му се беше обадил в деня, в който Уилистън бе посетил офиса му. Тогава Дарджън закупи правото на собственост върху парцела от стария глупак за три хиляди долара. Според Закона за мините от хиляда осемстотин седемдесет и втора година Дарджън успя да се сдобие както с Хълма на вълка, така и с хиляда и петстотинте акра земя около него почти на безценица. Това се бе оказало доста сложно, тъй като индианците протестираха срещу преминаването на обществената земя, на която се намираха техни погребални могили, в частни ръце, но благодарение на своите политически връзки Рей Дарджън бе преодолял препятствието.
Първият екип от минни инженери, който Рей беше изпратил да изследва терена, бе загинал, премазан от паднала върху им скала. Дарджън не се трогна. Както каза на жена си, "идиотите трябваше да са наясно, че не бива да опъват палатката си толкова близо до скалната козирка."
Вторият екип бе по-предпазлив, свърши си работата и уведоми Дарджън, че златото е дошло от една жила, която била толкова малка, че не струвало разходите по извличането му оттам. Освен това му казаха, че на върха на хълма открили следи от ритуални огньове, както и странни символи, издълбани в скалите, да не споменавали пък странния плясък на криле, който дочували всяка вечер, когато се оттегляли в палатките си. Но Рей Дарджън силно се интересуваше от злато, а не от "някакви си индиански магии и други фантасмагории".