Танго

– Добре. Слушай, Бил, главната причина, поради която ти се обаждам, е човек на име Рей Дарджън, който очевидно се е заел за купува земя по протежението на бъдещата магистрала. Това трябва да престане или най-малкото секретността на тези негови действия да се повиши поне с шест пункта. Очевидно Дарджън е силата, довела до минаването на магистралата през вашия район, но целият план може да се провали, ако той не миряса.

– И аз току-що подочух нещо по същия въпрос, Кал. Каквито и неща да си чувал за Рей Дарджън, те са не само верни, но и вероятно недостатъчно лоши. Също така той е комисионер на магистралата. Честно казано, изобщо не ми харесва да се возя на една кола с него, винаги имам чувството, че сякаш изневерявам на някого по труден за обяснение начин дори, само като разговарям с него. Всеки път, когато някой спомене за магистралата, той облизва устни и потрива доволно намазаните си с одеколон ръце.

Като цяло е непоправим, а като капак на всичко е и голям поддръжник на Харлан Стърк. Но ще говорим с него, ще го накараме да си затваря устата.

Ейкърс продължи:

– Джак Уиймс спомена, че Дарджън притежава парцел около Хълма на вълка. Свързано било със злато. Знаеш ли нещо по този въпрос?

– Не, но ще видя какво мога да открия.

– Добре, разчитам на теб. Бил, търсят ме на другата линия. Просто исках да ти кажа, че тук придвижваме нещата. Не губи вяра и се обаждай. Ако всичко продължи така, както досега, след два месеца ще обявим окончателните планове за строителството на магистралата.

– Звучи страхотно. Благодарни сме ти за помощта. По някое време бих искал да си поговоря с теб за търговското споразумение с Мексико, което те чух да споменаваш, и какво може да бъде отражението му върху всички нас в този район.

– Напълно сигурно е. Въпреки това попитах сенатора и той не предвижда да има каквито и да е негативни последици за твоя район. Напротив, смята, че може да отвори вратичка за допълнителен износ на пшеница. Трябва да затварям, Бил.

Когато лампичката на бюрото изгасна, показвайки, че Бил Фланиган е приключил с разговора, Маргарет Андрюс все още мислеше за внучката си и се чудеше каква работа би могъл да си намери зет , за да издържа семейството си. Изглеждаше така, сякаш тук, където живееха, всичко се разпадаше, работните места изчезваха, хората се изселваха. Но господин Фланиган я беше успокоил, че ще настъпят по-добри времена, и бе смигнал, когато го беше казал. Тя му вярваше и се надяваше, че ще се окаже прав. Лъчите на есенното слънце от високопланинските плата минаваха през стъклото на прозореца и падаха върху ръцете , а тя седеше, стиснала юмруци, и си мислеше, че зимата не е далеч.

Щеше се зет да бе отишъл в колеж, вместо да работи в кариерата на братята Гътридж край Саламандър и да виси по цяла вечер в кръчмата на Слийпи в Ливърмор. Допускаше, че когато настъпят студовете, той временно ще бъде освободен от работа и тогава ще се мотае из къщи с бира в ръка, ще гледа разни игри по телевизията и ще се дуе какво би направил на Колелото на късмета, стига да имал шанса да участва. Когато беше предложила да му плати таксата за обучение в колежа в града, той и се бе изсмял и бе излязъл да смени маслото на колата си. Беше предложила същото и на дъщеря си, но Марипий бе пожелала да се запише в училището по фризьорство и козметика, за да си играе с хорските коси така, както винаги правеше със своята. Бременността промени всичко това. И Маргарет Андрюс още веднъж се замисли за наближаващата зима, въпреки че лъчите на слънцето проникваха през прозореца и падаха топли върху ръцете .

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

– Предположенията ви са правилни. Те ще се хванат за суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост. – Професорът от Станфорд, специалист по икономика на околната среда, разговаряше с един човек на име Карлайл Макмилън, живеещ някъде из високопланинските плата. – Петата поправка на Конституцията разрешава изземването на частна собственост в името на обществена цел, стига, разбира се, да се плати обезщетение на собственика. Когато става въпрос за придобиване на право за строителство на магистрали, законът е пределно ясен. Секретарят на Министерството по транспорта е упълномощен – и тук цитирам буквално Конституцията на САЩ, – "да изземва, влиза във владение и да придобива собственост върху такава земя чрез покупка, дарение, конфискация или по някакъв друг начин, съответстващ на законите в Съединените американски щати." В този случай "съответстващ на законите на САЩ" означава, че трябва да ви компенсират, но също така и че може да ви я отнемат.

– В такъв случай няма нищо, което да мога да направя, така ли?

– Ще трябва да се защитавате с други средства. Всъщност трябва да преминете в атака. От онова, което ми казахте, разбрах, че е имало някакви безсмислени криволици из маршрута. Виждал съм подобни неща и преди, много пъти. Внимателно проучете данните, дадени от инженерите, накарайте ги да оправдаят маршрута, който са избрали. Поне в петдесет процента от случаите това се оказва невъзможна задача за тях. Ще ви изпратя някои материали, които ще ви дадат добра насока как точно да го направите.

Професорът се загледа в студентите, минаващи под прозореца му в Пало Алто. Червени раници. Сини раници. Билетът му за конференцията в Мелбърн.

– После, онези птици, които споменахте. Ястребите на Тимерман. Разкажете ми малко повече за тях.

Карлайл описа как двамата с Мур бяха идентифицирали ястребите и какво се беше случило след това.

– Те в списъка на застрашените видове ли са? – попита професорът.

– Не, защото всички са смятали, че отдавна са изчезнали, но са номинирани да влязат в него. Коалицията за защита на грабливите птици работи върху това. – Карлайл се облегна на вратата на телефонната кабина във Фолс Сити. Беше построил около една трета от зимната градина, поръчана от един местен адвокат, и се опитваше да се съсредоточи върху работата си, но гневът, породен от предстоящото строителство на магистралата, го връхлиташе на вълни, намаляваше, после отново прииждаше.

– Много зле. – Професорът въздъхна. – Животински вид, вървящ към изчезване или дори само застрашен, което е следващото по-ниско стъпало, е мощно оръжие в подобни ситуации. Това е основното положение, заложено в акта за защитените видове, а е повече от ясно, че магистралата ще унищожи цял ареал; Но ще ви припомня, че първият закон за строителството на магистрали е следният: най-краткият път от една точка до друга винаги минава през гора. Проблемът е, че понастоящем нито един законодателен орган не защитава животните и растенията, които са кандидати за списъка с изчезващите видове, но все още не са вписани в него. А процесът по вписването на някой вид във въпросния списък е твърде муден и несигурен. В един скорошен доклад се казва, че на правителството ще са нужни деветдесет и четири години само за да разгледа всички растения и животни, заслужаващи внимание, отчасти защото департаментът по Защита на околната среда не разполага с достатъчно средства и персонал.

Дори евентуално да успеете да вкарате птиците в списъка на застрашените от изчезване видове, пак няма гаранция, че ще оцелеят. От вече записаните вътре броят на една трета продължава прогресивно да намалява. По-голямата част от отпусканите средства се харчат предимно по онези видове, които се забелязват, които са привлекателни за публиката, като плешивия лешояд например. Допускам, че вашите птици не влизат в тази категория.

Всичко това звучеше прекалено мрачно в ушите на Карлайл.

– Какво предлагате?

– Имате доста добри шансове да спрете строителството на магистралата поне за известно време, като се позовете на факта, че първоначално обявеното въздействие върху околната среда е неадекватно. Правено е и преди. Ако имате нужните източници, първо издействате временно запрещение на строителните работи, като се основавате на горното твърдение; второ, заведете дело, с което да ускорите вписването на птиците в списъка на застрашените видове. Ако успеете да ги впишете, победата ви е почти в кърпа вързана. Обърнете внимание, че казвам "почти". Има най-различни легални и политически номера, с които списъкът може да бъде заобиколен, но както вече казах, той е едно мощно оръжие. Разполагате ли с... да речем двайсет-трийсет хиляди долара за дело?

– Не.

– А Коалицията за защита на грабливите птици?

– Нямам представа, но Даръл Мур, биолог в местния колеж, спомена, че в коалицията се говорело за запрещение, така че най-вероятно разполагат с нужната сума.

– Добре, това е едно начало – каза професорът, погледна часовника си и прелисти билета си за Мелбърн. – Оставете коалицията да работи по екологичните аспекти на проблема, тъй като това изисква високо ниво на технологична експертиза, както и способност за бързо придвижване на нещата. Но не забравяйте, че много малко федерални проекти са спирани единствено по екологични причини. Вие се концентрирайте върху магистралата, опитайте се да докажете, че предложеният маршрут не е оптималният. Това е най-добрата ви стратегия. Чуйте ме, Макмилън, след по-малко от два часа имам полет за Австралия, така че трябва да тръгвам. Успех. Ще наредя на секретарката си да ви изпрати документите, които ви обещах. Обаждайте ми се винаги, когато имате нужда от помощ.