Танго

– Добро утро, Джил.

– Добро утро, господин Ейкърс. Добре дошъл. Как беше пътуването?

– Супер, Джил. Просто супер. Какви съобщения има за мен?

В света на Кал Ейкърс всичко беше супер, с изключение на един провален брак, втори, вървящ в същата посока, и вероятността за фалит заради едни инвестиции, които бе направил във верига магазини за бижута. През последните шест години, през които работеше за Кал, Джил направо бе намразила думата "супер".

– Оставила съм ги на бюрото ви в реда, в който са получени, господин Ейкърс. Господин Фланиган от Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата се обади няколко пъти. Също така позвъни и сенатор Уиймс, който настоя незабавно да разговаря с вас.

– Прехвърли ми го в офиса. После ще се опитаме да се свържем с Фланиган.

Сенаторът бе във вихъра си. Всяка нощ, прекарана с Джил Ремингтън, оказваше подобно въздействие върху него.

– Кал – изгъргори той, – накарай приятелчето си Бил Фланиган от забутания Запад да говори с този Рей Дарджън, който и да е той, и да озапти кучия му син, преди да е съсипал целия проект. Харлан – знаеш го, сенатор Стърк, избран от онзи район – ми каза, че Дарджън събрал един куп хора и всички те започнали тайно да купуват земята около предложения маршрут, преди още миналата седмица да обявим нещата официално. От Харлан разбрах, че са започнали отпреди година, година и нещо. За бога, знаех, че е грешка Фланиган да му показва маршрута толкова рано, въпреки че Дарджън е главен комисионер.

Ейкърс се сви под шибащите думи на сенатора. Речникът на Уиймс му напомняше за времето отпреди той самият да престане да пуши и да се отдаде на Бога.

– Кой е Рей Дарджън? Никога не съм чувал да го споменават, с изключение на един-единствен път, когато Фланиган спомена името му в едно съобщение, оставено на телефонния ми секретар.

– Рей Дарджън е наистина лош човек, Кал – отвърна сенатор Уиймс. – Според Стърк, Дарджън се пързаля спокойно на собствената си нефтена пързалка; той е един от онези закостенели типове, които разсъждават по стария начин, без да осъзнават, че светът се променя. Хич не е чист, но е дяволски умен, освен това умее да кара хората да вършат онова, което той иска.

Никой не се осмелява да му противоречи, защото този негодник няма грам съвест и никакви скрупули, щом си науми да прави нещо – независимо колко гадно може да е то. Преди известно време например направо съсипа една жена от Фолс Сити, която бе опонентка на Харлан при местните избори. Разпространи анонимни листовки, в които се описваше как вземала дрога и се чукала с един китарист пуерториканец, като карала мъжа си да гледа.

Всичко, разбира се, беше лъжа, но никой не успя да проследи кой стои зад листовките. Дарджън също така вложи огромна сума пари в кампанията на Харлан, а знаеш, че Харлан ми е добър приятел. Освен това случайно научих, че Дарджън притежава голям парцел земя край едно място, наречено Хълма на вълка. Купил я е преди около петнайсет години, така каза Харлан. Било свързано с малкото количество злато, открито в един поток наблизо. Как всичко това се вписва в настоящия проблем, не съм сигурен.

– Добре, сенаторе. Веднага ще се обадя на Фланиган и ще проверя какво става. – Кал Ейкърс прекъсна линията и помоли Джил да го свърже с Бил Фланиган.

– Корпорация за благоустройство и развитие на високопланинските плата. Госпожа Андрюс на телефона.

– Господин Ейкърс от Търговската камара на Съединените американски щати търси господин Фланиган. – Джил се зачуди дали госпожа Андрюс, която и да беше тя, някога е била чукана от сенатор. Госпожа Андрюс не беше чукана от сенатор, въпреки че бе виждала доста от тях по телевизията. След един безотговорен и непохватен момент след абитуриентския си бал тя не беше лягала с друг мъж освен със съпруга си, а той бе загубил интерес към секса с нея преди десет години.

Маргарет Андрюс с мъка държеше очите си отворени. Предната вечер беше помагала на дъщеря си да се справи с кашлицата на бебето, докато зет гледаше мач по телевизията. В мига, в който Марилий напусна училището за козметички, за да се омъжи за един очевиден загубеняк, Маргарет бе разбрала, че дъщеря прави огромна грешка. Въпреки това, подобно на всички майки по света, тя се бе надявала и продължаваше да се надява, че бракът на дъщеря може да се окаже сполучлив.

– В момента господин Фланиган води разговор по другата линия. Искате ли да му оставите съобщение?

– Когато се освободи, нека да се обади на господин Ейкърс, моля.

– Ще му предам.

– Благодаря. Дочуване.

– Дочуване.

Джил натисна бутона за връзка с кабинета на Кал Ейкърс

– В момента господин Фланиган е зает. Поръчах да му предадат да се обади.

– Благодаря, Джил. – Кал Ейкърс започна да почуква с химикалката по плота на бюрото си. Господи, в днешно време беше невъзможно да откриеш когото и да било!

Десет минути по-късно Бил Фланиган позвъни. Ейкърс вдигна слушалката и изтръгна от гърлото си най-ведрия и любезен глас, на който беше способен:

– Бил, как си? Съжалявам, че чак сега ти се обаждам. Отсъствах цяла седмица. Бях на Хълма и в Мексико Сити, работех по онова, което наричаме Инициативата Рио Гранде. Бавно я придвижваме напред, въпреки че либералите не спират да мрънкат заради евтината работна ръка, която ще използваме, и евентуалните екологични вреди.

– Както и да е, исках просто да те държа в течение относно напредъка ни по проекта за магистралата и да проверя как са нещата при вас. Тук всичко се развива много бързо, по-бързо, отколкото някога съм предполагал. Добрият сенатор е във вихъра си, прегазва всеки, който се изпречи на пътя му. Канадците вече са на борда, а Ню Орлиънс помогна за оформянето на национална коалиция от шофьорите на товарни камиони и работниците в сферата на нефтодобива.

– Тук имахме известни проблеми с федералните планировчици и инженери. Планировчиците мрънкат, че нямат достатъчно пари за поддръжката на вече съществуващите пътища, камо ли за построяването на нова магистрала. Инженерите са отделен случай. Не им харесва огромното отклонение, което включва Фолс Сити и Ливърмор. Преди два дни сенаторът отиде да разговаря лично с тях. Каза им, че ако се надяват да получават повече пари за цимент през следващите десет години, ще е най-добре веднага да съсредоточат вниманието си върху този проект. Това, изглежда, подейства. Все още се чуват откъслечни възражения, но вече вървят към затихване.

– Някакви шансове магистралата да мине през Саламандър?

– Никакви. Пробвахме, както ти ни помоли, но инженерите наистина се разпищяха, затова реших да го зарежа. Както и да е, и двамата знаем, че онова малко езеро е на пресъхване, тъй че магистралата няма да му помогне. В момента, изглежда, си оставаме с предложения маршрут, като магистралата ще минава на около десет километра от Саламандър, ще прекоси Ливърмор на североизток, после ще пресече щатски път 42 и ще погълне онзи мръсен кален път на север, същия, за който сме говорили и преди. След като излезе от Ливърмор, магистралата ще върви предимно по права линия, така че това ще ни помогне да минимизираме разходите по обезщетяване на собствениците на земеделски земи. А как са нещата при вас? Някакви проблеми?

– Ако Саламандър беше включен в маршрута, това щеше да ни помогне, но ще се справим, ще им кажем, че една отбивка от магистралата към градчето ще бъде добра за тях, въпреки че магистралата е на десет километра. Фермерите и собствениците на ранча ще вдигнат вой до небето, задето минаваме през земята им, но с тях лесно ще се справим. Току-що изникна още един възможен проблем. Говори се, че сиуксите смятат територията около Хълма на вълка за свещена, въпреки че не я притежават. Била е тяхна преди много години, но това не било изгодно на държавата и на златотърсачите, така че тя един вид им се е изплъзнала и неусетно е преминала в чужди ръце. Но индианците продължават да са собственически настроени. Имали сме подобни проблеми и с други проекти. Все някак ще го разрешим, ще им подхвърлим съвременен еквивалент на едновремешните мъниста за размяна – камион с бира или нещо от този род – или просто ще си вършим взривните работи на крачка от тях, каквото и да ни струва.