Тринадесетият съдебен заседател

Член 1118.1 даваше право на съдията незабавно да нареди оправдаване на обвиняемия поради липса на доказателства, въз основа на факта, че никой разумен съдебен заседател не би могъл да го осъди при това положение. След подобно решение делото повече не можеше да се преразглежда.

— Обзалагам се, че Вилърс ще го уважи след почивката. — Очите на Фримън блестяха. Той улови ръкава на Харди. — Пауъл може да дъвче дъвка и да се разхожда като паун, но не мисля, че може да върти предизборна кампания и дело по едно и също време. Изгърмя.

Приставът почука и влезе. Съдия Вилърс всеки момент щеше да се появи в залата. Заседанието щеше да се възобнови.

Харди слушаше внимателно, докато Пауъл се опитваше да вмъкне някъде показанията на Харлън Пул.

Зъболекарят приличаше на парцал. Беше трудно да си представиш, че този възпълен, оплешивяващ, потен и очилат мъж някога е бил любовник на Дженифър. Освен това се бе оказало невъзможно разпита му да мине тихомълком, както му бе обещал Теръл, защото, независимо дали му харесваше или не, Пул беше централен свидетел за обвинението в дело за предумишлено убийство. Ако се съдеше по погледа му, тази роля щеше да разбие живота му.

— Доктор Пул… — Пауъл се съвземаше след поредното прието възражение на защитата. Както обикновено, Фримън бе скочил на крака като ужилен, защото прокурорът се бе опитал да приеме за факт твърдението, че Нед Холис е малтретирал Дженифър, което не можеше да се установи категорично.

Объркан, Пауъл обикаляше пред съдията, заставаше пред съдебните заседатели, връщаше се към масата на защитата.

— Доктор Пул — продължи той най-накрая, — казахте, че сте познавали обвиняемата интимно.

Пул се вгледа в тавана. Избягваше погледа на жена си, седнала сред публиката. Извади кърпа и избърса челото си.

— Да.

— В интимните си моменти с нея, имали ли сте случай да видите тялото й без дрехи?

— Ваша светлост! Възразявам!

Пауъл изглежда беше предвидил тази възможност.

— Ваша светлост, налага се да извадим тези показания от сферата на догадките. Не ми се иска да тръгвам в тази посока, но въпросът е уместен и бих желал да чуем отговора.

Вилърс го гледаше сякаш през маска — вторачени право напред очи, неподвижни, като на манекен.

— Моля страните да дойдат при мен.

Харди стана заедно с Фримън. Никой не забеляза, никой не възрази. Застанаха пред Вилърс и вдигнаха очи.

Съдията заговори тихо:

— Не съм сигурна, че съм съгласна за уместността на въпроса, господин Пауъл. Какво общо има голото тяло на госпожа Уит със смъртта на съпруга й?

Фримън, все още възбуден, отговори вместо прокурора:

— Нищо.

Грешка. Вилърс го изгледа свирепо.

— Господин Фримън, когато поискам да чуя коментара ви, ще се обърна към вас, ясно ли е това? — И без да изчака отговора му, подкани Пауъл: — Е?

— Ваша светлост, става дума за мотива. Знаем, че съпругът й я е биел и че…

— Един момент. Досега стана дума само за застраховка и любовна авантюра…

Харди изведнъж забеляза, че стенографът го няма и изненада сам себе си, като отбеляза факта:

— Извинете, ваша светлост, ще се протоколира ли този разговор?

При сериозно дело като това нищо не биваше да остава извън официалния протокол.

Вилърс сякаш едва сега осъзна, че Харди е там. Изненадата в погледа й отстъпи място на типичния гняв, но Харди не отстъпи.

— Може би ще е по-добре да отидем в кабинета ви?

С невероятно неудоволствие съдията се вторачи в тримата мъже, застанали отпред.

— Какъв е смисълът, господин Харди?

— Едва ли е нужно да ходим там, ваша светлост — обади се Пауъл, самото помирение. — Струва ми се, че можем да изгладим проблема и тук.

Вилърс изопна гръб, пое въздух.

— Вижте какво, наистина ми омръзна да задавам въпрос на един, а да ми отговаря друг. Питам нещо Пауъл, отговаря Фримън. Питам нещо Харди, отговаря Пауъл. Сега… слушайте ме внимателно. Зададох въпрос на господин Харди. Искате да разговаряме в кабинета ми, така ли?

— Да, госпожо.

Вилърс насочи към него пръст.

— Да, ваша светлост. Не „Да, госпожо“.

— Да, ваша светлост, извинете ме.

Вилърс събра няколко листа от масата си и наведе глава.

— Това наистина може да ме изкара от кожата — прошепна тя сама на себе си и стана. — Стенографът ще ни придружи до кабинета ми. Ще се оттеглим за малко. Доктор Пул, можете да слезете, докато се върнем. Или да останете, където сте.

И поведе шествието след себе си.

Кабинетът й не беше много по-внушителен от кутийките, които използваха прокурорите. Беше малко по-голям, имаше собствена баня и тоалетна, кресла с малка масичка, килим и картини по стените, но въпреки това липсваше всякакъв уют.

Сега Харди трябваше да се сблъска с гнева на съдията лично.

— Добре, господин Харди, намираме се в кабинета ми и водим протокол. Ще ми обясните ли, ако нямате нищо против, защо сме тук?

— Господин Пауъл повдигна въпроса за уместността на…

— Знам какво повдигна.

Харди отстъпи назад.

— В такъв случай, ваша светлост, бих желал да продължи, защото за това може да стане дума във втората фаза, ако се стигне до нея.

Вилърс му напомняше за ядосана птица — наклонена на една страна глава, готова да му изкълве очите. Тя премести поглед върху прокурора, който се бе настанил в едно от кожените кресла.

— Добре, господин Пауъл, да чуем какво общо има голото тяло на госпожа Уит.

— Ваша светлост, показанията на доктор Пул ще покажат пряко, че Нед Холис редовно е пребивал жена си, което, разбира се, е още един мотив да го убие. Нима това е неуместно?

Освен това е и смекчаващо вината обстоятелство, помисли си Харди.

— Искате да кажете, че става дума за малтретирана съпруга?

— Налице са такива елементи. Въпрос на факти, които трябва да оценят съдебните заседатели.

Вилърс поклати глава.

— Давате ли си сметка какво искате да постигнете? Имате ли някакви доказателства, че вторият й съпруг… как му беше името?

— Лари.

— … че Лари също я е биел? Това ли ще твърдите?

— Извинете, ваша светлост — намеси се Фримън, — ние не твърдим, че Дженифър е малтретирана съпруга. Самата тя не твърди, че е имала причина… не казваме, че е убила двама съпрузи, защото са я пребивали от бой и са си го заслужавали. Казваме, че изобщо не е извършила подобно нещо.