Тръпката
Шрифт:
Вероятно беше смесица от двете.
Но независимо кое от двете, тя не можеше да продължава така. Започваше да я хваща параноята, втълпяваше си, че хората я зяпат, докато отива на някоя от небрежните им малки срещи. Трябваше веднъж завинаги да сложи край — възможно най-скоро. За предпочитане днес или във всеки случай до края на седмицата, помисли си тя и плъзна ръка по светлия гръб до себе си. Докосването накара притежателя на гърба да се обърне към нея и да я придърпа към себе си. Ръката му опипа гърдите и, а после тя усети топлия му дъх върху кожата си.
Най-късно в петък, помисли си тя.
Списъка — трябваше да се концентрира върху списъка and get his shit together.
Той добави дрехи, тоалетни принадлежности и други полезни неща, преди отново да спре. По телевизията пуснаха песен на Нийл Йънг, която разпозна, и той остана неподвижен на перваза, слушайки мързеливо чак докато задължителното прекъсване за реклами го наведе на други мисли.
Какви бяха плановете му всъщност?
Въпросите продължаваха да се въртят из главата му като рояк разгневени стършели, но той
46
Военен жаргон, съкратено от rest and recuperation (почивка и възстановяване). — Б.пр.
Естествено, трябваше да се чупи от града. Това си беше nobrainer.
Но се беше изморил да бяга — направо беше капнал.
Всъщност не беше ли доста хитро да се крие именно тук, точно под носа им? Със сигурност последното място, на което някой би го търсил?
Проблемът беше, че колкото и гениален да беше този пропаднал хотел за милион долара, не можеше да се скатава като Ане Франк тук, горе, до края на живота си. Той беше социално същество, беше пробвал отшелническия живот и това за малко да го побърка. Ако продължеше по този път, всичко щеше да завърши с Brooks was here и шнур за щори, вързан за куката за полилея, беше сигурен в това.
Той довърши цигарата и хвърли фаса през процепа на прозореца към двора, два етажа по-долу. Фасът проблесна от вятъра за последно, преди жарта да изгасне в малката, мокра полянка под прозореца му.
Каквото и да се беше случило там, в пустинята, то беше свързано с мистериозната му сънародничка Анна Аргос и той имаше някакво желание да проумее цялата тази откачена история. Въпросът беше как.
Отново погледна към гардероба, докато ровеше в пакета за нова цигара, и в същия миг осъзна, че тъкмо е изпушил последната.
Деба!
Добави цигари към списъка, след което без особени големи надежди започна да тършува из купа стари дрехи в търсене на някой забранен фас.
В следващия момент в ръката си държеше визитка. Малкият бял правоъгълник съдържаше единствено дълъг номер, написан на ръка, който започваше с +971, и той беше на път да запрати хартийката е контактите на Мусад към кошчето, когато осъзна, че от другата страна пишеше нещо.
И внезапно му хрумна идея.
Адски шибано откачена идея, кояго въртя и превърта в главата си няколко минути, преди да се реши. Едва ли щеше да бъде лесно — може би направо си беше опасно за живота.
И все пак дори самата мисъл за това, което обмисляше, го екзалтира до крайност!
Better lo burn out than to fade away!
12. Roleplay
От: kundservice@ucscreening.com 47
До: goodboy.821@hotmail.com
Тема: Сводка за компания по поръчка — номер на поръчката 2352/11
Име на компанията: ArgosEye.com
Вид на компанията: Акционерно дружество
Адрес: Площад „Сергел“ 12, 111 57 Стокхолм
OMX 48– индекс: липсва — дружеството не се търгува на фондовата борса
Упълномощени лица: Аргос, Анна; Аргос, Филип И.
Брой служители: 47
Резултат и счетоводен баланс: Виж приложение А
В първоначалната си форма компанията е основана през 1998 г. от Анна Аргос и няколко колеги от Икономическия университет (виж приложение В).
Според описанието на дейността компанията е предоставяла консултантски услуги в IT-сферата. Както много други дружества в същия бранш, те се възползват от IT-бума в края на деветдесетте и като повечето са имали стотина служители в десет различни страни и оборот от над сто милиона крони. Било е планирано листване на фондовата борса, което обаче така и не е осъществено поради цялостния спад на пазара в началото на века.
През 2001 г. компанията претърпява рязък спад на доходността и е принудена да затвори всичките си офиси освен този в Стокхолм и да освободи почти целия персонал.
През 2002 г. Анна Аргос изкупува дяловете на останалите акционери и поема управлението.
В периода 2002-2005 г. компанията все повече се насочва към различни комуникационни стратегии и отново започва постепенен растеж.
През 2006 г. Анна Аргос се омъжва за Филип Йон Мартинсон, който приема нейната фамилия.
По същото време става и съдружник в компанията.
Мартинсон има опит в MUST (Служба за военно разузнаване и сигурност), където е работил по въпроси, свързани с управление на риска и кризисен мениджмънт в областта на комуникациите. Известно време е работил и като старши консултант в американското PR бюро „Бърстън-Марстайнър“ 49 , което напуска с изключителни препоръки, за да поеме ролята на главен изпълнителен директор в ArgosEye.
Под ръководството на Филип Аргос ArgosEye избира да се насочи предимно към управление на риска и кризисен мениджмънт в интернет комуникациите,
дейност наричана често Buzz control. Въпреки сравнително ограничения си размер, компанията бързо се превръща във важен играч в тази област. Buzz control дейността се счита за деликатна и съответно е заобиколена от известна потайност. Затова не е ясно точно кои клиенти се обръщат към ArgosEye. Според непотвърдени източници обаче редица шведски и чуждестранни многонационални компании ползват услугите на ArgosEye, но вероятно индиректно и по-скоро чрез други консултантски бюра, а не като преки клиенти.При търсене на ArgosEye се появяват ключови думи като: „интернет стратегии“, „комуникация“, „управление на риска“, „Buzz control“, „оптимизация за търсачки“, „стратегии за социални медии“ и „кризисен мениджмънт“.
Приходите, както и броят служители през последните години са се увеличили рязко, поради което компанията от време на време има проблеми с краткосрочната ликвидност. За да може да продължи да се разраства, компанията вероятно ще зависи от осигуряването на чужд капитал, така че може да се очаква листване във фондовата борса.
Анна Аргос е регистрирана в Патентното ведомство като собственик на 40% от акциите на ArgosEye AB.
Останалите акции принадлежат на редица миноритарни акционери, от които Филип Аргос със своите 20% е най-големият (виж приложение Б за пълен списък).
Съпрузите Аргос подават първото си заявление за развод още в началото на 2008 г., но молбата е оттеглена преди изтичането на пробния период. През втората половина на 2009 г. е получено ново заявление и окръжният съд в Руслаген одобрява развода през април 2010 г. Скоро след това общата им вила в Тебю е продадена.
Оттогава бившите съпрузи са регистрирани на отделни адреси в Стокхолм, поне доскоро.
Анна Аргос подава заявление в Данъчната служба за преместване в чужбина преди едва един месец.
Според това заявление в момента тя живее в Лондон, Англия. Не е ясно до каква степен продължава да участва в ежедневната дейност на компанията.
47
UC Screening е измислено име, но е очевидна препратка към UC, най-голямата компания в Швеция, предлагаща кредитна информация; kundservice означава обслужване на клиенти. — Б.пр.
48
OMX е шведска компания, която управлява борсите на скандинавските и балтийските страни. — Б.пр.
49
Отново измислено име, препратка към реално съществуващата компания „Бърстън-Марстелър“. — Б.пр.
— Отдел централни разследвания, Вестергрен.
— Здравей, обажда се Ребека Нормен от Службата за охрана.
Тя положи усилие да звучи неутрално. Откъм слушалката настъпи тишина за няколко секунди.
— Аха, и с какво мога да ти помогна?
Тонът на Вестергрен беше отсечен, но не директно враждебен. Или поне не много…
— Исках само да разбера докъде сте стигнали със случая ми. Дали е изскочило нещо ново?
Отново тишина.
— И какво би могло да е това, Нормен?
Хитър ход — да обърне въпроса. Да се престори, че не е станало нищо и да я остави да изиграе картите си.
Но тя вече беше забелязала лекия нюанс на раздразнение в гласа му и не се хвана на клопката.
— Надявах се, че ти можеш да ми кажеш, Вестергрен… — отвърна тя.
За няколко секунди настана мълчание.
— Знам прекрасно защо се обаждаш, Нормен — изсъска той внезапно. — Ти, Рунеберг и другите ти колеги сте имали предостатъчно време да се наговорете и точно това казах на прокурора преди малко. Така че можеш да кажеш на Луде, че нямаме какво ново да съобщим и че случаят все още е изцяло отворен!
Разговорът прекъсна.
Ребека затвори бавно слушалката.
И какво означаваше това?
Е, ако противно на очакванията Мудин я беше докладвала, промяната на показанията трябваше да е компрометирала целия случай. Прокурорът обикновено бързо отписваше такива несигурни разследвания и същевременно подобряваше следствената статистика, защото колкото и странно да беше, „прекратено“ също се считаше за резултат…
Мудин така и така никога не е била главен заподозрян, тъй че цялото разсъждение беше предимно теоретично. Защо например Мудин първо би я докладвала за служебно нарушение само за да размисли няколко дни по-късно?
Значително по-интересни бяха обстоятелствата около променените и показания. Ребека всъщност разбираше защо Вестергрен беше бесен. Въпреки че Мудин даде най-доброто от себе си, за да бъде убедителна по време на разговора им, историята все пак не звучеше съвсем автентично, а по-скоро като нещо, което си е измислила впоследствие. Но на хартия разказът и вършеше перфектна работа. Нямаше конкретни подробности, които да могат да се проверят, нито пък категорични твърдения, които биха прозвучали странно на фона на първоначалните и показания. Но като цяло историята на Мудин потвърждаваше нейната собствена. Можеше само да благодари и да го приеме…
Ако пък Давид Малмен по един или друг начин беше „помогнал“ на Мудин да си спомни, в такъв случай Ребека много беше сгрешила в преценката си за него. Но разбира се, съществуваше и възможността заместникът и да е действал по заповеди от по-висока инстанция…
Независимо кое беше вярно, тя можеше да задраска и него, и Мудин от списъка с възможните доносници, а с това и другите двама членове на екипа. Оставаше само съветник Сикстен Глад, което едва ли беше някаква изненада.
Отново беше в изходна позиция — но сега поне откъм гърба и беше чисто.