Тръпката

Когато видя познатата синьо-бяла табела, той едва не се засмя.

За няколко ужасни секунди се изплаши, че ще продължат покрай нея. Че всичко беше още един трик, за да пречупят разклатената му психика. Но те слязоха от пътеката на правилното място, продължиха към рецепцията и Мусад подаде билет и някакви документи на дамата зад преградата на Скандинавските авиолинии.

Той не разбра и дума от разговора им, но няколко минути по-късно се намираха в кабинката за пушене при изхода и Мусад му предложи цигара от малка метална табакера. Ръцете на HP трепереха толкова силно, че с усилие запали цигарата си.

Последваха дълбоки великолепни дръпвания…

Известно време никой от тях не каза нищо.

— Ф-французите? — смънка накрая HP. — Какво ще стане с тях?

— Ще ги задържим няколко седмици, докато богатите им бащи задействат всички възможни връзки, за да ги върнат у дома. Постепенно ще намерим решение, което да устройва всички страни. Все пак мосю Хамел и работодателят му са тези, които всъщност търсим…

HP кимна. Фалшиви показания тук или там не играеха голяма роля в дългосрочен план…

Business is money.

Мамка му, колко му беше омръзнало това проклето място!

— Казаха ли нещо защо… Защо са се навили да ме натопят? — поясни той равнодушно.

Мусад кимна и дръпна от цигарата си.

— Явно компанията е срещнала мосю Хамел в Гоа само няколко дни преди вас — той махна с цигарата, което накара дима да образува малки спирали нагоре към тавана. — Веднага щом сте ги напуснали, индийската полиция е направила внезапен обиск и някои от групата са били заловени с различни незаконни субстанции. Хамел разрешил проблема намясто, без да се налага никой да звъни на татко си и да се излага. Предположението ми е, че той в действителност е инсценирал всичко, така че компанията да му бъде задължена. Тези хора си имат собствени правила, г-н Петершон…

— И французите са платили достатъчно на шофьорите, че да заминат за Йемен и освен това да метнат Вен… искам да кажа Хамел до летището по пътя обратно?

— Нещо такова — потвърди Мусад. — Име, което отговаря на една от самоличностите на Хамел, е използвано за външен полет веднага след това. Не сме напълно сигурни, че това е бил той, кадрите от охранителните камери не са достатъчно добри за стопроцентово идентифициране, но изглежда много вероятно.

Мусад го придружи на борда и дори му помогна да напъха куфара на колелца в рафта за ръчен багаж, преди да му подаде ръка на раздяла.

— Е, сбогом, г-н Петершон.

HP се поколеба няколко секунди, после стисна ръката на мъжа. Странно, но като че ли от този жест на полицая му олекна малко.

— Ако чуете още нещо за г-жа Аргос в Швеция, нещо, което сметнете, че ще помогне на разследването, ще оценя, ако се обадите… Някой е наел Хамел да убие г-жа Аргос и наистина искаме да пипнем този човек.

Той извади малка бяла визитна картичка от единия джоб на добре изгладената си риза.

HP кимна мълчаливо и прибра визитката, без дори да я удостои с поглед.

Полицаят беше стигнал чак до вратата, когато изтощеният мозък на HP зацепи.

— Ей, Мусад…

Мъжът се обърна.

— Какво те кара да мислиш, че ще разбера нещо повече за Анна Аргос у дома?

— Значи не знаеш? — усмихна се Мусад.

— Какво?

— Че Анна Аргос е била шведка?

10. Hide and seek

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 14 ноември, 16:19

От: MayBey

Да лъже, подвежда и манипулира, са естествени таланти за един психопат.

Останалите трябва да се упражняваме, за да задобреем в това…

публикацията има 45 коментара

* * *

Гледайки назад, тя си втълпи, че беше видяла мъжа още първия път, когато посети фитнеса. Тъкмо когато щяха да тръгват, Нина се натъкна на един от собствениците, с когото явно беше излизала известно време. Струваше и се, че го забеляза, докато те си разменяха целувки по бузите и си бъбреха — разговор, който завърши с това, че Ребека получи безплатни тренировки за един месец.

Беше на една от пътеките за бягане — късо подстриган мъж, немного по-висок от нея. Беше в добра форма и с жилав вид, който тя всъщност предпочиташе пред напомпания. Но не физиката на мъжа беше главното, което я накара да те забележи. Беше начинът, по който тичаше. Целеустремен, непреклонен, сякаш се бореше за олимпийско злато.

И сега отново беше там — на същата пътека далеч в края и с точно същия стил на бягане.

Темпото беше ненормално бързо. Ръцете на мъжа помпаха от двете му страни като мускулести бутала, а погледът му беше закован върху собствения му образ в огледалото. Потта течеше по загарялото му тяло; тънкият спортен потник вече беше мокър. Краката му удряха по лентата. Панг-панг-панг-панг.

Имаше нещо в цялата сцена, което привлече погледа и, и тя се хвана, че се е разконцентрирала от собствените си упражнения за сила.

После — само за секунда — погледът на Ребека срещна този на мъжа в огледалото и тя усети, че потръпна.

* * *

Естествено, всичко можеше да е злощастно съвпадение.

Хамел просто по случайност да бе избрал тъкмо него за изкупителна жертва, за да може самият той да изчезне, без да остави и най-малката следа. Точно както изтъкна Мусад, той беше почти typecasted за ролята на fall-guy.

Макар, разбира се, да звучеше ужасно невероятно, тази теория не биваше да се отхвърля.

Но който и да стоеше зад всичко, не беше свитнал Анна Аргос само за да го накисне, в това беше сигурен. Игра или не, тя беше Джей Еф Кей, на него просто му бяха отделили ролята на Лий Харви Осуалд. A shitty nogood patsy.

Точно като него Анна е бягала, опитала се е да остави половината земно кълбо между себе си и тези, които са я преследвали.

През първите панически секунди в салона на хотела той беше доловил почерка на Играта. Всъщност беше сметнал, че тя беше друг Играч, изпратен да го търси.

Ами ако бе имал право поне наполовина?

Ако тя всъщност е била Играч, но също като него бе избрала да скочи от въртележката?

В такъв случай е била доста тъпа, че да не хвърли телефона.

Може би си е мислела, че е достатъчно да смени СИМ картата?

BIG mistake!

Той разтърка носа си, опитвайки се да спре развинтеното си въображение.

Но вместо това в главата му внезапно се появи нов образ. Как няколко от онези пустинни гарвани бавно кръжаха над безжизненото тяло на Анна. Описваха все по-тесни и по-тесни кръгове, докато най-смелият се престраши да кацне на пясъка до нея. Две нервни крачки, и после…