Тръпката
Шрифт:
— До голяма степен всичко, което си струва да се знае, го има навън, нужно е единствено някой да филтрира потока според този тип информация, която интересува потенциалните клиенти.
HP кимаше все по-заинтригуван.
— Информационното предимство, което властите и управниците са имали почти четиристотин години, на практика е заличено. Информацията вече не се стича от горе надолу, ами във всички посоки. Хиляди и хиляди хора могат само за няколко секунди да влязат в пряка връзка едни с друга, без да се налага да молят за разрешение. Вече не съществуват стари истини, всичко може да се постави под въпрос, да се промени или да се отхвърли. Правилата на играта са
Филип направи кратка пауза и хвърли бърз поглед през предното стъкло, преди да продължи.
— Това, което предлагаме на клиентите си, е начин да предотвратяват и да се справят с кризи чрез постоянно наблюдение на това какво се говори за тях и от кого. Даваме им шанс да спрат снежната топка, преди да се е превърнала в лавина, ако разбираш?
Той махна към снега навън, който като че ли беше завалял по-силно.
О, да, HP разбираше, но паузата на Филип беше толкова кратка, че той не успя да каже нищо. Вместо това продължи да слуша с все по-нарастваща възхита.
— Но… — продължи Филип — когато клиентите получат подробни сведения за всички механизми в мрежата, ежедневни механизми, които имат пряко влияние върху крайната сума в отчета за доходите им, обикновено не минава дълго, преди да попитат за следващата стъпка…
— Контрол — вметна HP.
— Именно, приятелю! — Филип Аргос се усмихна с още една от своите влечугоподобни усмивки. — И ето тук идва мястото на нашите уникални услуги. Защото, като се оставят настрана всички красиви думи, елегантни формулировки, документи за политиката на компанията, в крайна сметка става дума точно за това…
Контрол!
Това и липсваше. Липсваше — в двоен смисъл!
Беше оставила ситуацията да контролира нея, вместо да е обратното. Разбира се, трябваше да действа по друг начин при разпита, до този момент това вече бе станало почти нелепо очевидно… Не беше направила грешка, напротив, вероятно беше спасила живота на много хора.
И как и се беше отблагодарил светът?
С отстраняване и подозрения в престъпление — колеги, които я гледаха накриво, и накрая, но не на последно място шеф, който едва ли беше положил особено големи усилия, за да я подкрепи, вместо това по-скоро беше допринесъл за влошаването на положението и. Беше крайно време да се вземе нещата в свои ръце, да се опита да определи къде бяха местата на всички нови парченца от пъзела.
Беше го отлагала твърде дълго.
В действителност трябваше да започне с Хенке. Но това беше невъзможно. Не го беше чувала от повече от година. Не и откакто той и изпрати онзи пакет. Шест болта. Шест ръждиви болта, които бяха преобърнали целия и живот. Бяха разклатили твърдостта и.
Никой от телефонните номера, който той бе използвал преди, не работеше.
Същото важеше и за пощата и месинджъра му…
Тя изтръска обувките си от снега и затвори входната врата след себе си. В момента Мике беше единственото хубаво нещо в живота и и тъй като Хенке не беше на разположение, тя трябваше да започне оттам, ако искаше да има дори малък шанс да си възвърне опората под краката. Макар че се държеше с него всякак, но не и мило, той винаги бе до нея.
Може би щеше да я разбере или поне така се надяваше. И в двата случая тя все пак му дължеше истината. Цялата истина, а не само малките хапки, с които го хранеше досега.
Но апартаментът беше празен и тих. Нямаше обувки или яке в антрето, които да подсказват, че той си е вкъщи.
Върху кухненската маса намери бележка.
Мисля,
че имаме нужда от почивка.Звънни ми, когато се почувстваш готова.
Тя дори не знаеше да плаче или да се смее…
Мобилният и телефон изведнъж изпиука и почти изтича обратно в хола, за да го извади от джоба на якето си.
Но съобщението не беше от Мике.
Тъкмо се прибираш, а?
Тръгна да пише рязък отговор, но се спря. Без да пали лампите във всекидневната, тя се прокрадна до прозореца, допря се плътно до пердето и погледна към малката улица.
Редица паркирани коли точно както всяка вечер. Дебел пласт сняг по капаците говореше, че са стояли там доста време.
Малка светла точка между сенките в парка от отсрещната страна на улицата я накара да трепне.
Запалена цигара.
Там стоеше някой!
Някой, който наблюдаваше апартамента и.
19. Buzzy bees
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 6 декември, 08:48
От: MayBey
Чух, че най-големите заслуги на любимата на всички ни охранителка Регина Ретроди са чаршафни. Говори се за любовно гнездо в Сьодер.
Някой да знае нещо повече по въпроса?
публикацията има 23 коментара
— Ето, г-н Сандстрьом, готови сме.
Дребният мъж с шивашкия метър все още беше захапал няколко игли, което очевидно не му пречеше да звучи така умерено сервилно, както на HP му харесваше.
Господин Сандстрьом — хохо!
Тъкмо му бяха взели мерките за костюм и куп подхождащи му ризи. Действително не му се случваше за пръв път, но този шивач не говореше тайландски, ами носов йостермалмски 69 диалект. Вероятно и банкнотите нямаше да си приличат много, но парите всъщност бяха най-малкият му проблем точно сега.
69
Йостермалм с район от Стокхолм, обхващаш някои от най-луксозните квартали в града. — Б.пр.
Беше си прехвърлил средства от Каймановите острови, така че имаше достатъчно, че и предостатъчно, а освен това се задаваше и първата му заплата.
— Ще е готово след седмица — завърши мъжът и му подаде разписка.
— Познатите на г-н Аргос са с предимство — добави той, когато видя изненаданото изражение на HP. — Но за съжаление, не можем да се справим по-скоро.
HP излезе от малкия бутик и помаха на едно такси.
Облегна се назад в седалката и си пое дълбоко дъх. Определено можеше да привикне към такъв живот.
Звънецът я събуди.
Чуваха се дълги настойчиви позвънявания и на нея и трябваше известно време да си навлече анцуг и блуза.
Някаква доставка, констатира тя през шпионката, преди да отвори.
— Здравей, ти ли си Ребека Нормен?
— Да, за какво става дума? — измърмори тя.
— Доставка от „Интерфлора“.
Мъжът и подаде нещо, което вероятно беше добре опакован букет цветя. Тя го взе и размести хартията отгоре, за да се добере до картичката.