Тръпката

Но с увеличаването на читателите публикациите на MayBey бавно бяха започнали да променят естеството си. Хуморът все повече се заместваше от цинизъм, а разказите за различните типове задържания ставаха все по-черни.

Читателите обаче изглежда не забелязваха нищо или пък просто харесваха новия стил на MayBey, защото коментарите след всяка нова тема ставаха все повече — всъщност най-много бяха, когато MayBey правеше или описваше неща, които бяха на границата…

… нахакан пубер, автоджамбаз със спортни одежди, който го играеше Алън 79 . Отказваше да каже как се казва съучастникът му — наплю колегата.

Ал Пачино с прекалено голям анцуг…

Така че го закопчахме и го качихме в патрулката. После кучкарят пусна песа на задната седалка и аз затворих вратата. Няколко минути викове и рев, след което бебенцето Ал си каза и майчиното мляко. Беше и учтив — не каза и гък, когато го накарахме сам да изчетка пикнята от седалката, когато се върнахме в участъка. Сигурно не ти е харесал нашият instant justice, Регина?

79

Правя се на корав, на важен. Изразът идва от типичния кино образ на актьора Алън Лад, участвал в множество уестърни и криминални филми в средата на миналия век. — Б.пр.

Темата имаше над петдесет коментара, всички положителни.

ROFL — ти си човекът, MayBey!

Трябва да има повече такива като теб в полицията.

Цял ден се хиля на това

Интересното беше, че по някаква причина — не знаеше защо точно — тя си втълпи, че MayBey не беше разказал случката, за да разсмее останалите. Точно както и с другите теми тя имаше чувството, че MayBey искаше да каже нещо, но посланието му се губеше, удавено във всички коментари и възгласи. Освен това и се струваше, че се сеща за случая и че даже си спомня кой го беше разправял.

Размишляваше по въпроса вече повече от час. Обективно погледнато, това, естествено, беше идиотщина!

Трябваше да избистри цял куп неща, имаше значително по-големи грижи от някакъв интернет фантом.

И въпреки това не можеше да се отърси от усещането, че всичко е навързано.

Дарфур, отстраняването, Луде Рунеберг и Вестергрен, бандитската кола и не на последно място неприятното чувство, че постоянно я наблюдават, което ставаше все по-натрапчиво. Който и да беше MayBey, той или тя се опитваше да каже нещо — да каже нещо на нея. И тя трябваше да разбере какво.

* * *

Той подрани пет минути, но Филип Аргос вече беше пристигнал.

— Сядай, Магнус. Позволих си да поръчам и за двама ни. Какво ще пиеш с храната? Аз лично си избрах едно южноафриканско червено вино.

— Тогава и аз ще пия същото — отговори HP и моментално забеляза леката промяна в изражението на мъжа срещу себе си.

Да бе, мамка му, трябваше да поръчва като чистокръвен мюсюлманин!

— Имате ли някакво безалкохолно вино? — попита той бързо сервитьора, който се беше появил в мига, в който HP се настани.

Няколко минути по-късно отпиваше от необичайното питае, усмихваше се на Филип и се опитваше да изглежда отпуснат.

— Еее, Магнус — започна Филип, — как върви през последните дни?

— Благодаря, добре! — отвърна HP, докато се опитваше да преглътне гроздовия сок.

— Прекалено си скромен, струва ми се… — усмихна се Филип. — Чух, че постоянно задобряваш. Тийм лидерът ти вече ти е разрешил да поемеш агресивните тролове, това обикновено го правят само хората, работили дълго за нас.

HP кимна и се опита да си наложи скромно изражение.

— Както казах при първата ни среща, тъкмо такива хора ни трябват в ArgosEye. Хора, подготвени да правят каквото се изисква от тях, за да постигнат успех…

HP продължи скромното си кимане. Забеляза как по някаква причина сърцето му започна да бие малко по-силно. Доколкото си спомняше, това беше първият път изобщо, когато получаваше похвала за работата си. Чувството далеч не беше неприятно.

Сервитьорът се появи с основните ястия, някакъв вид риба с пшеничени ядки и пресни зеленчуци, за които се оказа, че имат превъзходен вкус дори за месоядно като него. Страшен късмет, че не си беше поръчал сам, тогава сигурно щеше да поиска свинско филе, което беше ястието на деня, и така да осере нещата…

След няколко минути хранене обаче тишината започна да става притеснителна. Шефът му все още не беше намекнал за какво се отнасяше срещата, а вместо това се бе отдал изцяло на храната, сякаш яденето изискваше цялото му внимание.

— И как ти дойде идеята за всичко това, Филип? — изтръгна се от HP след известен размисъл. — За ArgosEye в смисъл — поясни той за всеки случай.

Филип Аргос довърши бавно хапката си, след което остави приборите.

— Отлично начало, Магнус. Сигурно имаш много по-актуални въпроси, но човек винаги трябва да започне с изясняването на произхода на нещата. Този, който контролира миналото, контролира бъдещето. Джордж Оруел, един от любимите ми цитати всъщност.

Той се избърса около устата с ленената салфетка.

— Имам идеята още от времето си в Службата за военно разузнаване и сигурност, но чак когато започнах в „Бърстън“ тя прие по-ясна форма. Там работихме по начин, който до известна степен напомня на това, което днес правим в ArgosEye, но с тази разлика, че клиентите ни ни наемаха само когато кризата вече беше факт. Да имаш компания в тежка криза за клиент се отплаща в много аспекти, не на последно място когато искаш да ти се плати добре за услугите ти…

Той отпи глътка вино и HP използва момента да направи същото с гроздовия си сок.

— Справихме се например със ситуацията с „Доул“ 80 и онзи документален филм 81 , който твърдеше, че тровели работниците си в Южна Америка. Използвали забранен пестицид за бананите — може би си спомняш цялата шумотевица?

HP кимна.

— „Доул“ бяха опитали да сплашат създателя на филма със съдебно дело, което по принцип е най-лошото, което можеш да направиш в такава ситуация. Сигурно си чувал да се говори за понятието ефект на Страйсънд, когато ответните мерки само засилват вниманието около случката. Така изглеждаха нещата, когато ни ангажираха. Естествено, не можехме да спрем филма, но намерихме друго решение, с което да внесем поне малко баланс в дебата. Чисто и просто купихме спонсорирани линкове за всички думи, които водеха към филма. Заглавието, името на създателя, химическата формула на отровата — you name it.

80

Dole Food Company — мултинационална компания, базирана в САЩ. Dole е един от главните производители на плодове и зеленчуци в света, известна най-вече с износа на банани и ананаси. — Б.пр.

81

Става дума за документалния филм Bananas. (2009), създаден от шведския режисьор Фредрик Гертен. — Б.пр.

Той направи жест към тавана.

— Когато някой потърсеше тези думи, подправената версия на „Доул“ винаги излизаше три сантиметра вдясно от резултатите. Линковете струваха само няколкостотин долара, а сметката, която „Доул“ платиха, със сигурност беше поне хиляда пъти по-голяма…

Той се усмихна и направи пауза, достатъчно дълга, за да може всеки от тях да преглътне по хапка.

— Идеята сама по себе си беше блестяща. Да използваме собствените механизми на интернет, за да защитим интересите на клиентите си.

Той сдъвка, преди да продължи.

— Но постепенно започнах да се уморявам единствено да гася разпалили се пожари. Вместо това започнах да размишлявам за начин да откриваме и потушаваме огнищата, преди да са успели да се разгорят, горе-долу както правехме в Службата за военно разузнаване и сигурност. В MUST изхождахме от програма, управлявана от FRA, Радио института за национална отбрана. Един вид матрица за търсене, която се използва за следене на комуникацията и която търси определени ключови думи като бомба, терорист, експлозия и така нататък…