Тръпката

Да се грижиш за себе си, Бека — ще се видим ли, като се прибереш?

Тя се усмихна и завъртя глава. На задната седалка министърът и Глад бяха ангажирани с дискусия, която тя бе спряла да слуша още преди няколко минути.

През задното стъкло мерна колите, които ги следваха, и тъмните силуети на пътниците вътре. От това разстояние беше невъзможно да се определи коя сянка на кого беше.

Ще видим…

написа тя и в момента, в който натисна „Изпрати“, забеляза, че Мудин гледа към нея.

— От вкъщи — каза лаконично и получи някакво промърморване в отговор.

Провери часа.

— Още десет минути — каза тя в радиомикрофона на китката си.

Получи двойно кликване и слушалката като сигнал от Малмен, че е разбрал съобщението и няма какво да добави.

Хубаво!

Но всъщност нямаше нужда от неговото одобрение. Трябваше да започне да свиква, че сега това беше нейният екип, нейните четири плюс един.

Насъбралите се хора се виждаха отдалеч.

Военният автомобил пред тях тъкмо беше отбил встрани и оттам им махаха да се приближат, но за разлика от вчерашния ден последната част от пътя към сградите беше затворена.

— Изглежда няма да стигнем по-напред — констатира тя и Каролина Мудин кимна. Промяна в плановете — каза по микрофона. — Пътят е блокиран, така че явно ще извървим последната част. Есбьорнсон и Мудин, вие оставате при колите, освен ако не ви кажа друго, разбрано ли е, край?

— Не мислиш ли, че ще сме нужни всички, там, отпред, не изглежда весело, край.

Гласът на Малмен по радио то беше рязък и груб и тя забеляза как Мудин почти недоловимо вдигна главата в очакване на отговора и.

Ребека си пое дълбоко дъх.

Четирима плюс един или четирима срещу един? Всичко зависеше от това как ще отговори.

Малмен беше опитен охранител и забележката му безспорно имаше основание, но ако сега се огънеше, на всички щеше да им стане ясно кой всъщност беше шефът в групата.

Ако, от друга страна, го захапеше твърде силно, щеше да изглежда сякаш се чувства заплашена и заради принципа не смята да се вслушва в мнението му и за в бъдеще, колкото и разумно да е то. Такова началство беше не просто лошо, ами можеше направо да изложи на риск сигурността ма екипа.

Ребека вдигна лявата си ръка към устата, вдиша дълбоко и натисна бутона за предаване.

— Разбирам те, Малмен, но точно сега предпочитам да сме готови за потегляне. Есбьорнсон и Мудин, вие оставате до второ нареждане. Преди да слезем, ще направя повторна преценка, край на връзката.

Последните думи сложиха окончателен край на разговора. Ребека погледна бегло към Мудин, но тя стоеше съвсем неподвижно и лицето и не трепваше.

Продължиха към малката площадка за обръщане и тя отвори вратата на колата.

Първият рунд изглежда беше за нея, но по някаква причина имаше чувство, че играта тепърва започва.

3. Foreplay

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 6 ноември, 20:04

От: MayBey

Единствената истина е, че всички лъжат…

публикацията има 20 коментара

* * *

На теория трябваше да спи като труп. Но дори един рунд чаршафна борба от такъв калибър не можа да накара Йон Блунд 14 да се появи.

Не, вече отдавна беше свикнал да лежи буден…

Жената до него се размърда насън и той обърна глава към нея.

Тя лежеше на едната си страна, с гръб към него и беше изритала завивката достатъчно, че половината от тялото и с кафеникав загар да се вижда.

Значи Анна Аргос — вероятно от някой по-лош квартал на Лондон, ако се съдеше по изтънчения и английски.

14

Скандинавският вариант на Сънчо; в Швеция го наричат Йон Блунд (blunda означава „затварям очи“), а на българските читатели е по-познат като Оле Затвори очички (Ole Lukoje) от едноименната приказка на Андерсен. — Б.пр.

Видя я долу при басейна.

Лежеше и се любуваше на оскъдните и бикини и най-много да се бе зачудил дали би могъл да се пробва, когато тя му махна да отиде при нея. В следващия миг седеше и размазваше лосион за слънце върху татуировката на кръста и, а след още десет минути, почти без разговори, тя беше яхнала бедрата му.

В тая стая не е ли забранено да се пуши?

Мамка му, какъв шибан бастун беше…

Вдигна глава от възглавницата, за да може да огледа мис Аргос по-отблизо. Това, което виждаше от лицето и, беше гладко като бебешко дупе и сигурно толкова естествено, колкото и циците и. Тя беше прибрала русата си коса назад и щом се наведе над нея, забеляза малък бял белег от операция зад меката част на ухото и, което потвърди теорията му.

Той прокара показалеца си по шията и, продължи над лопатката и когато стигна малко под рамото, внезапно спря върху малка, тъмна синина, на която не бе обърнал внимание по-рано. С любопитство продължи движението на пръста си по синката и надолу покрай трицепса.

От допира започнаха да се показват още подобни петна.

Завъртя дланта си. По върха на пръста му се виждаха остатъци от крем с телесен цвят.

Внезапно смутен, той се наведе внимателно още по-напред, за да провери предната страна на бицепса и.

— Are you still here?

Анна се взираше право в него с поглед, който беше всичко друго, но не и приятелски.

— Ааъ… yes — успя да каже той и се изправи.

— Then get the hell out, I don’t remember asking you to stay — did I?

— Ъъъ… No!…

По дяволите — днес беше меко казано чудо на красноречието.

Окей, значи тя не искаше сутрешно гушкане — това го устройваше перфектно. Той се изниза от леглото и затърси дрехите си, но очевидно това не ставаше достатъчно бързо.

— Не ме ли чу?! Върви по дяволите!

Тя ритна към него и донякъде успя да го нацели по задника.

— Да, да — take it easy! — смотолеви той, докато подскачаше на един крак, опитвайки се да се напъха в банските си.

Две секунди по-късно входната врата се тресна зад него.

Шит, ама че шибана кучка!

Какъв и беше проблемът на тая?

Но на него му се струваше, че вече има теория…

* * *

Старата вила беше голяма, двата етажа, взети заедно, бяха може би шестстотин квадратни метра — и въпреки това атмосферата беше клаустрофобична.