Тръпката
Шрифт:
Въпреки опиянението се чувстваше невъобразимо нелепо. С кърпа за глава, туристическа тениска и престорена усмивка танцуваше white man’s overbite 21 във фалшив лагер във фалшива страна. Вероятно изглеждаше още по-смешно, отколкото се чувстваше — ако това изобщо беше възможно!
Анна и Венсан се натискаха през дрехите на няколко метра встрани. Бедрата му бяха прилепени между нейните, тя опипваше врата му с ръце и двамата клатеха ханшове в ритъм с арабската поп музика.
21
Изразът се отнася
Сладката французойка — за която, разбира се, беше твърде пиян, твърде напушен и изглеждаше твърде глупаво, че да има и най-малък шанс — се отправи да танцува с приятелите си, така че той реши да се доклатушка обратно до мястото си и да напои самосъжалението си с още една бира.
Масата беше празна, всички изглежда бяха на дансинга, но между чашите и чиниите той мерна нещо златисто.
Гъзарската запалка на Венсан.
Sweet!
Той се огледа, престори се, че се протяга за кенче бира, при което светкавично прибра скъпоценната вещ. Усещаше я хладна и тежка в дланта си, значително по-солидна от неговото вярно стоманено „Зипо“.
Със сигурност беше от чисто злато и също толкова сигурно бе, че на невнимателния малък жабар 22 щеше да му е жал за бижуто му.
Може би дори беше наследство от богатия му дядо или нещо такова?
Ухилен, той пусна запалката в джоба на панталона си, преди да се изправи и да се насочи към бараката с тоалетните.
Payback is a bitch mothafucker!
Обратното пътуване премина безаварийно и те кацнаха на летище Брома точно преди четири часа.
22
В повечето европейски страни, включително Швеция, жабари наричат французите, а не италианците. — Б.пр.
Друг охранителен екип ги посрещна и пое министъра на международното развитие, а веднага след това се появи и един минибус, който да качи нейната група. Луде Рунеберг седеше на мястото до шофьора.
— Радвам се да видя всички ви невредими — поздрави ги той. — Качвайте бързо екипировката и тръгваме към участъка за разоръжаване и дебрифинг. Доктор Андерберг чака…
В задната част на лагера имаше отвор в оградата и той остана за малко на стълбите към тоалетната, загледан с любопитство в мрака.
Всъщност беше леко зловещо, като сравнеше…
От едната му страна беше осветеният лагер с мигащи лампи, музика, храна, пиене и охолство. От другата страна — само на няколко метра — се разпростираше тъмнината. Миля след миля от пясък и пустош.
Колко дълго бяха пътували, за да стигнат дотук?
Трудно беше да се прецени, шоферът не беше карал в права линия, но имаше поне два часа, предположи той. На колко часа пеша отговаряше това? Шест, осем? Това е, ако се движеше по права линия… В петдесетградусовата жега, единствено със змии и скорпиони за компания, беше съвсем лесно да се отклониш от правилната посока. Какво ли беше чувството да си съвсем изоставен там, навън?
Той не се сдържа и направи няколко пробни стъпки в мрака.
Лагерът лежеше в падина, но светлината, която се разливаше от всички лампи, беше достатъчна, за да долови гребена на дюната малко по-напред. Там, горе, се мяркаше самотен силует, за който предположи, че е някакъв крив стълб, и след няколкосекундно колебание се насочи към него.
Когато се приближи, откри,
че най-горе на стълба беше кацнала птица — сигурно една от онези черните, които бе видял по-рано през деня. Птицата стоеше съвършено неподвижна и изглежда никак не се изплаши от присъствието му. Приличаше най-вече на голям мършав гарван, но за разлика от европейските и братовчеди здравият клюн на птицата беше леко извит.Щом HP се приближи, тя обърна рязко глава и погледна право към него. Нещо във вторачения поглед го накара да се почувства некомфортно и спря само на някой и друг метър от целта си.
Птицата продължи да се взира в него и по някаква причина HP не можеше да свали поглед от нея. Той затаи дъх.
Внезапно големият клюн се разтвори сантиметър-два и за миг HP почти си помисли, че птицата се опитва да му каже нещо.
Усети, че ръцете му настръхват.
Това беше fucking…
— Гураб Ал-Баин!
HP подскочи.
Беше Емир, техният шофьор, който се бе появил зад него.
По дяволите, как се изплаши!
— К-кво?
— Гураб Ал-Баин — мъжът посочи към птицата. — Пустинен гарван. Носят нещастие, bad things — you understand?
Точно тогава гарванът изграчи — разнесе се глух звук, който завибрира в гръдната кост на HP.
Птицата наклони глава и погледна HP за последно, преди с два тежки маха на крилете си да напусне наблюдателницата си.
Няколко секунди по-късно гарванът бе погълнат от пустинната нощ.
— Не трябва да скитате така, boss. Навън е лесно да се изгуби човек. Лесно е да изчезне, you understand?
Аха, HP вярваше, че разбира.
— Bad things — промърмори той и се загледа в мрака.
5. Bad things
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 7 ноември, 21:28
От: MayBey
Най-лошото, което може да се случи на един полицай, е да не може да разчита на колегите си…
публикацията има 29 коментара
Когато излезе от тоалетната, едва не налетя на Анна Аргос.
Беше обърната с гръб към него и той предположи, че чака някого.
Вероятно жабарят Густен 23 драйфаше кроасани, преди двамата да се промъкнат между колите за малко sexytime.
Шибани идиоти!
После вадя лъскавия телефон до ухото и и стомахът му направи малко салто, разпознавайки го. Яростният огън, който почти бе изгаснал, внезапно пак се разгоря и той направи няколко гневни крачки напред.
23
Густен Жабаря (шв. Glisten Grodslukare, дат, Orta Frosnapper) е детска книга, написана от датския писател Уле Лунд Киркегор, популярна и в Швеция. — Б.пр.
— Не, никой не ме е проследил, всичко е окей. Аз съм на другата страна на земното кълбо — чу я той да мърмори на английски точно преди да я сграбчи за ръката.
Погледът и беше почти толкова ужасен, колкото си го беше представял горе в хотелския салон и точно както във фантазиите му гневът се изпари от него на мига. Минаха само няколко секунди, докато тя си възвърна самообладанието и ядосано се отърси от хватката му — но все пак беше схванал.
Която и да беше Анна Аргос, колкото и cool и savvy да го раздаваше, все пак имаше нещо — или по-вероятно някой — който наистина я бе изплашил до смърт, при това от другата страна на света.