Владетелката на замъка

Не, ще продължим по пътеката, докато излезем на широкия път. След това ще се приберем в Маунт Мелин по друг маршрут.

Когато наближихме опасния участък, забелязах, че тук почвата е още по-хлъзгава, а скалните отломъци са направо огромни.

Хванах здраво Джасинт за юздите и бавно я поведох напред, Алвиън ме следваше на Блек Принс.

— Ще се движим много бавно. Следвай ме! — обърнах се и й рекох аз.

В този миг дочух тътен, рязко се извърнах и с ужас забелязах как право към мен се носи огромна канара, помитаща всичко по пътя си. За щастие скалният къс профуча на сантиметри от Джасинт и полетя надолу към морето.

Ужасеното животно изцвили и се вдигна на задните си крака. В следващия миг щяхме да полетим надолу в пропастта.

Имах късмет, че съм опитна ездачка и добре познавах буйния нрав на Джасинт. Дръпнах юздите и успях да овладея положението. Конят се поуспокои, докато му говорех тихо. Гласът ми трепереше от уплаха.

— Какво стана, госпожице? — иззад завоя изникна Алвиън.

— Преминахме опасния участък. Ти се справи чудесно, скъпа.

— За миг си помислих, че Блек Принс ще се втурне в галоп.

Бяхме на косъм от смъртта, казах си аз. Треперех от страх и със сетни усилия на волята се помъчих да се овладея, за да не се издам пред Алвиън и Джасинт.

Горях от желание час по-скоро да се озовем на безопасно място. Боязливо погледнах нагоре и заявих:

— Тази пътека е доста опасна в дъждовно време.

Продължих да се взирам в храсталака. За миг ми се стори, че нещо мръдна — обилната растителност представляваше удобно скривалище. Някой може би е искал да се отърве от мен и е съборил нарочно канарата. Просто е трябвало да ме изчака да се появя на пътеката и да направи само едно движение. Доста хора знаеха, че с Алвиън обичаме да се разхождаме из тези места. Побиха ме тръпки.

— Да вървим — рекох аз. — Ще се приберем вкъщи по друг път.

Алвиън ме последва мълчаливо. Когато след няколко минути излязохме на широкия път, тя се изравни с мен и ме погледна много особено, сякаш искаше да ми каже, че знае през каква опасност сме преминали.

Чак вкъщи разбрах колко съм разтревожена. В главата ми се въртяха чудовищни мисли: събитията се развиваха по предварителен план — първо бе умряла Алис, сетне сър Томас, а днес и аз, бъдещата съпруга на Конън, за малко да срещна смъртта на планинската пътека.

Копнеех да споделя опасенията си с Конън.

Все пак бях умна и трезвомислеща жена. Не можех повече да си затварям очите пред очевидни факти и да витая в облаците.

Ами ако Конън не бе заминал? Ако бе нагласил всичко да изглежда като нещастен случай? Никой нямаше да го заподозре, защото хората си мислеха, че той отсъства от Маунт Мелин. Спомних си как изглеждаше лейди Треслин на коледния бал — възбуждащо красива, женствена, чувствена. Конън ми призна, че тя му е била любовница. Може би връзката им не бе приключена. Беше ли възможно да предпочете мен пред нея?

Предложението му за женитба дойде толкова ненадейно. Точно когато се разбра, че трупът на сър Томас ще бъде ексхумиран.

Щастливата Пепеляшка се бе превърнала в уплашена нещастница.

Кого да помоля за помощ?

Питър, Селестин… Не, не можех да споделя кошмарните си подозрения с тях. Трябваше да се оправя сама.

„Успокой се. Помисли какво можеш да направиш.“

Огромният замък криеше толкова тайни, може би имаше скрити прозорци и помещения, за които и не подозирах. Може би и сега някой ме дебнеше!

Сетих се за тайното прозорче в стаята на г-ца Джансън. Това ме наведе на мисълта за прибързаното й изгонване от замъка. „Худфийлд Менър близо до Тейвисток.“ Дали все още живееше там? Може би. Реших да се срещна с нея — може би тя щеше да ми помогне да разгадая зловещите тайни на Маунт Мелин.

Бях страшно уплашена, а в такъв момент винаги е по-добре да пристъпиш към действия.

Почувствах се по-добре, щом приключих писмото до бившата гувернантка. То гласеше:

Скъпа госпожице Джансън,

Аз съм гувернантка в Маунт Мелин и съм слушала много за вас. Бих искала да се срещнем. Моля да ме уведомите, ако съществува такава възможност. С нетърпение очаквам отговора ви.

Искрено ваша,

Марта Лий

Побързах да изпратя писмото, преди да съм променила решението си.

Жадувах да получа вест от Конън, ала, уви, очакванията ми останаха напразни. Всеки ден го чаках да се върне. Прибере ли се вкъщи, трябва веднага да споделя с него подозренията си, казвах си аз. Ще му разкажа какво се случи на стръмната пътека. Ще го помоля да ми каже истината. Ще го попитам: „Защо пожела да се ожениш за мен, Конън? Защото ме обичаш и искаш да ти стана жена или защото искаш да отклониш подозрението от себе си и лейди Треслин?“

Дяволската схема, възникнала във въображението ми, ставаше все по-правдоподобна.

Може би смъртта на Алис наистина е била нещастен случай. Тогава ги е осенила идеята да се отърват от сър Томас — единствената пречка за женитбата им. Дали не са му сложили нещо в уискито? Защо не? Малка бе вероятността онази канара да се откърти точно в мига, когато минавах по пътеката. Предстоеше ексхумация на трупа на сър Томас, а цялата околия знаеше за връзката на Конън с Линда Треслин. Така че твърде вероятно бе Тремелин да ми е предложил женитба, за да разсее подозренията, надвиснали над главата му. А сега и аз се превръщах в пречка като Алис и сър Томас. Така че не ми оставаше нищо друго освен да стана жертва на злополука, която биха могли да обяснят с факта, че все още не съм била свикнала с новия си кон.

След това любовниците трябваше само да изчакат скандалът да отшуми.

Как можах да стоваря такива чудовищни обвинения върху мъжа, когото обичах? Може ли да си влюбен в някого и да си мислиш подобни ужасии за него?

Обичам те, Конън,страстно шепнеха устните ми. По-добре да умра от ръцете ти, отколкото да те изоставя и да прекарам живота си в самота и страдание.

След три дни получих писмо от г-ца Джансън, в което ми съобщаваше, че желае да се срещне с мен на следващия ден в странноприемницата „Уайт Харт“ в Плимът.

Съобщих на г-жа Полгри, че отивам в Плимът на пазар. Тя не се учуди ни най-малко, защото сватбата наближаваше.

Отправих се право към „Уайт Харт“.

Г-ца Джансън — красива русокоса девойка — бе пристигнала преди мен и ме очакваше. Поздрави ме весело и ми съобщи, че жената на съдържателя, г-жа Плинт, ще ни предостави отделна стая, където ще можем да обядваме насаме. Въведоха ни там и се настанихме удобно. Жената на съдържателя ни предложи патица с грах и говеждо печено, но храната всъщност не ни интересуваше. Все пак си поръчахме говеждо и щом г-жа Плинт напусна стаята, г-ца Джансън ме попита с нескрито любопитство в гласа: