Юмрукът на бога

Веднага след като предаде съобщението, Мартин прибра апаратурата си под плочите на пода. Едва свършил и чу стъпки по дребните камъчета отвън. Беше руският прислужник, който, изпаднал в порив на щедрост, идваше да му предложи цигара „Балкан“. Мартин я прие с много поклони и промърморени „шукрън“. Руснакът, горд с добрата си душа, се върна в къщата.

„Нещастно копеле, помисли си той, какъв живот.“

Когато остана отново само, нещастното копеле започна да пише на арабски върху блока с листове за въздушна поща, които държеше под сламеника си. Докато вършеше това, един радиогений, на име майор Заид, седеше вторачен над карта в много голям мащаб на града, по-специално на квартала Мансур. Когато свърши с изчисленията си и ги провери отново, той се обади на бригадния генерал Хасан Рахмани в централата на Мухабарат. Тя се намираше на не по-малко от половин километър от ромбчето, оградено със зелено мастило в рамките на Мансур. Определиха му среща за четири часа.

В Рияд Чип Барбър крачеше из хола на вилата с компютърната разпечатка в ръка и псуваше, както не беше псувал, откак напусна морската пехота преди трийсет години.

— Какво, по дяволите, си въобразява, че върши? — обърна се той към двамата британски разузнавачи, които бяха в помещението с него.

— Спокойно, Чип — отвърна Ланг, — отдавна е там. Той е под страшно напрежение. Лошите затварят кръга около него. Всички правила на занаята ни подсказват, че трябва да го изтеглим, при това веднага.

— Да, зная, чудесен е, но няма право да върши това. Ние сме хората, които плащаме сметката, нали така?

— Така е — рече Паксман, — но той е наш човек и се намира в опасност. Ако е решил да остава, то е, за да свърши работата докрай.

Барбър се успокои.

— Три милиона долара. Как, по дяволите, да кажа на Лангли, че е предложил на Йерихон още три милиона гущера, за да ни съобщи къде наистина се намира онова чудо? Онзи иракски дирник трябваше още първия път да каже къде е. Откъде да знаем дали не ни разиграва, за да спечели повече пари.

— Чип — обади се Ланг, — става дума за ядрена бомба.

— Може би — изръмжа Барбър, _може би_ говорим за ядрена бомба. _Може би_ Саддам е имал достатъчно уран, _може би_ навреме го е събрал на едно място. Онова, с което разполагаме, са изчисленията на някакви учени и изявлението на Саддам, ако наистина е правил такова изявление. По дяволите, Йерихон е наемник, може да лъже на разсипия. Учените биха могли да грешат, Саддам лъже на всяка крачка. Какво всъщност _сме получили_ за всички тези пари?

— Готов ли си да поемеш риска? — попита го Ланг.

Барбър се отпусна в един стол.

— Не — рече накрая той, — не, не съм. Добре, ще го уредя с Вашингтон. Сетне ще кажем на генералите. Те трябва да бъдат информирани. Но да знаете, че един ден ще се срещна с този Йерихон и ако ни мами, ще му разгоня фамилията.

В четири часа следобед майор Заид донесе картата и изчисленията си в кабинета на Хасан Рахмани. Внимателно обясни, че този ден е получил третата си триангулация и е свел мястото до ромба, който се виждаше на картата на Мансур. Рахмани се загледа недоверчиво.

— Та това е сто на сто метра — рече той. — Смятах, че съвременната техника може да определи тези източници на предавания с точност до един квадратен метър.

— Ако разполагам с дълго предаване, наистина мога — обясни търпеливо младият майор. — Тогава от прехващащия приемник ще мога да получа лъч, не по-широк от метър. Като го пресека с друг, прихванат от различно място, ще получа въпросния квадратен метър. Но това са ужасно кратки предавания. Излъчват се само две секунди. Най-доброто, което мога да получа, е тесен конус с началната точка на предавателя. Той преминава през страната и колкото по-далеч се намираме, толкова по-широк става. Може би ъгъл от една секунда от един градус по компаса. Но на няколко километра това означава сто метра. Вижте, все пак периметърът не е голям.

Рахмани се вгледа в картата. В отбелязания ромб имаше четири сгради.

— Да отидем и да видим на място — предложи той.

Двамата мъже бродиха с картата из Мансур, докато откриха показания периметър. Кварталът беше жилищен и много заможен. И четирите къщи бяха самостоятелни, с градини и висока ограда. Докато свършиха, се стъмни.

— Изненадайте ги внезапно утре сутринта. Аз ще уредя тихомълком да ги отцепят с войска. Знаеш какво търсиш. Върви със своите специалисти и претърси четирите къщи. Намериш ли онова, което търсиш, значи сме хванали шпионина.

— Има един пробием — рече майорът. — Виждате ли месинговата плочка ей там? Това е резиденция на съветското посолство.

Рахмани се замисли. Нямаше да му благодарят, ако предизвика международен скандал.

— Претърси другите три преди това — заповяда той. — Ако не намериш нищо, ще уредя въпроса за съветската сграда чрез Външно министерство.

Докато говореха, един човек от персонала на гореспоменатата вила беше на пет километра оттам. Градинарят Махмуд Ал-Хури се намираше в старото британско гробище, където сложи тънък плик в една каменна ваза на отдавна изоставен гроб. По-късно направи знак с тебешир върху стената на сградата на Съюза на журналистите. При една обиколка в района късно същата вечер видя, че той вече е изтрит.

Същата вечер в Рияд се проведе секретно съвещание в напълно изолиран кабинет на два етажа под Саудитското министерство на отбраната. Присъстваха четирима генерали и двама цивилни — Барбър и Ланг. Когато свършиха да говорят, четиримата военни потънаха в мрачно мълчание.

— Това истина ли е? — попита един от американците.

— Ако става дума за сто процента сигурност, не разполагаме с такава — рече Барбър. — Но смятаме, че вероятността информацията да е точна, е много голяма.

— Защо сте така убедени? — попита генералът от американската авиация.

— Както може би господата са се досетили, от няколко месеца насам разполагаме с човек, който заема висок пост в Багдад.

Генералите промърмориха в знак на съгласие.

— Не сме си мислили, че информацията за обектите е извлечена от магическото кълбо на Лангли — рече генералът от авиацията, който продължаваше да се ядосва по повод изразените от ЦРУ съмнения за унищожените от неговите пилоти обекти.

— Работата е там — обади се Ланг, — че досега не се е случвало да получаваме от него невярна информация. Би било страхотно отклонение от правилото. Второ, можем ли да поемем този риск?

Настъпи мълчание.

— Има нещо, което не сте взели предвид — каза представителят на американски военновъздушни сили. — Как ще бъде доставено?

— Как ще бъде доставено ли? — попита Барбър.

— Точно така. Да имаш оръжие е едно, а да го доставиш над главите на врага — съвсем друго. Вижте, никой не може да повярва, че Саддам разполага с миниатюризация. Това е свръхтехнология. Така че не може да изстреля това нещо, дори да го има, от танково оръдие, нито от артилерийска гаубица, нито от батарея тип Катюша. Нито с ракета.