Юмрукът на бога

Най-сетне настъпваше краят на двата дни трескава дейност; два дни, прекарани в подготовка на самолетите, планиране на маршрута, вземане на решения за оборудването, подреждане на секретните устави и компютъра на ескадрилата заедно с тактиката на боя, записани в банката с данни, в контейнери, които щяха да бъдат доставени с транспортни самолети. Преместването на ескадрила бойни самолети не е като преместването в ново жилище, въпреки че и то не е никак лесно. Все едно да преселиш един неголям град.

Строени на пистата, двайсет и четирите Игъла стояха приклекнали като мълчаливи, страховити зверове в очакване на паякоподобните дребни същества от оня животински вид, който ги бе конструирал и построил, да се качат на борда и да включат страхотната им мощ с мъничките си пръсти.

Бяха оборудвани да прелетят до Арабския полуостров наведнъж, без междинно кацане. Всеки един имаше вътрешни резервоари, пълни с по шест хиляди килограма авиационно гориво. Върху фюзелажите им бяха прикрепени по два допълнителни резервоара за гориво — всеки съдържащ по 1800 килограма и конструирани така, че да оказват минимално съпротивление на въздушния поток след излитане. Само теглото на горивото — 13.5 тона — е представлявал полезният товар на пет бомбардировача от Втората световна война. А Игълът все пак е изтребител.

Личният багаж на екипажите беше нареден в пътните отсеци, преди това съдържали напалм, а сега използвани за по-хуманни цели, в кутиите под крилата бяха подредени ризи, чорапи, шорти, сапун, прибори за бръснене, униформи, талисмани и списания с момичета. Знае ли човек, най-близкият бар може да се окаже много далеч от базата.

Огромните танкери КС-10, които щяха да зареждат изтребителите по целия път през Атлантическия океан, а оттам до Саудитския полуостров, вече бяха излетели, за да чакат над океана.

По-късно един въздушен керван от Старлифтъри и Галакси щеше да пренесе останалото: малката армия от монтьори и оръжейници, специалистите по електроника и поддържащия персонал, въоръжението и резервните части, крановете и работилниците, металорежещите машини и работните маси. Със сигурност се знаеше, че на новото място няма да намерят нищо; всичко необходимо, за да се поддържат две дузини от най-модерните изтребители-бомбардировачи на света и да се подготвят за бой, трябваше да се пренесе заедно с тях.

Всеки Страйк Игъл струваше четирийсет и четири милиона долара във вид на черни кутии, алуминий, фиброкарбон, компютри и хидравлика, плюс намерилите материален израз вдъхновение и конструкторски труд. Макар разработката да водеше началото си отпреди трийсет години, Игъл беше нов изтребител — толкова време отнема разработването и конструирането на такова нещо.

Начело на делегацията от цивилни в Голдсбъро стоеше кметът, Хол К. Плонк. Този наистина чудесен общински служител се радваше на прякора Клепацалото, с който го бяха кръстили двайсетте хиляди жители на града заради способността му с проточения си южняшки говор и запас от вицове да забавлява сериозни политици от Вашингтон. Помнят се случаи, когато след едночасов смях високите особи е трябвало да се върнат във Вашингтон, за да си лекуват травмите. Естествено след всеки свой мандат господин Плонк бива преизбиран с все по-голямо мнозинство.

Застанали до командира на крилото, Хол Хорнбърг, гражданите от делегацията гледаха с гордост как самолетите, теглени от трактори, бяха изведени от хангарите и екипажите се качиха на борда — пилотът на предната седалка на двойната кабина, а помощникът му, специалист по оръжейните системи, или „влъхвата“, както още го наричаха — на задната. Около всяка машина се бе струпала група от наземния персонал, който правеше предстартовите проверки.

— Казвал ли съм ви за генерала и проститутката? — Кметът се обърна към стоящия до него старши офицер от военновъздушните сили.

В този момент Дон Уокър запали двигателите си и воят на два турбореактивни двигателя „Прат-енд-Уитни“ заглуши подробностите за случката между дамата и генерала. Ф-100 превръща горивото си в страхотен шум и топлина и близо 11 000 килограма тяга. Точно това се готвеше да направи и сега.

Един след друг двайсет и четирите самолета Игъл потеглиха и започнаха да рулират в продължение на километър и половина до края на пистата. Под крилата плющяха малки флагчета, за да покажат къде са шплентовете, които придържат поставените там ракети Спароу и Сайдуиндър към носещите греди. Тези флагчета се свалят непосредствено преди излитане. Пътуването им до Арабския полуостров наистина нямаше военен характер, но е немислимо да се изпрати един Игъл без каквито и да е средства за самозащита.

Край страничната писта за рулиране до мястото за излитане бяха разположени групи от въоръжената охрана и полицията на военновъздушните сили. Точно пред пистата за излитане машините спряха отново; оръжейниците и наземният персонал ги прегледаха за последен път. Подпряха колелата с клинове, огледаха реактивните самолети един по един, проверявайки дали нещо не тече, дали нещо не се е развинтило — въобще всичко, което би могло да пострада по време на рулирането. Най-сетне бяха изтеглени шплентовете на ракетите.

Машините чакаха търпеливо — дълги деветнайсет, високи пет и половина и широки дванайсет метра от върха на едното крило до върха на другото, с 18 тона собствено тегло и максимално тегло при излитане от 36.5 тона — почти с толкова бяха натоварени в момента. Преди да се откъснат от земята, трябваше да направят много дълъг пробег.

Накрая машините излязоха на пистата за излитане, обърнаха се срещу лекия ветрец и набраха скорост по асфалта. Пилотите натиснаха рязко газта докрай, през дюзите непосредствено преди соплата започна да се впръсква гориво и от тях изхвърчаха пламъци по девет метра. Край пистата командирите на наземните екипажи на самолетите, с шлемофони на главата, отдадоха чест, изпращайки своите питомци на бойна мисия в Саудитска Арабия. Повече нямаше да ги видят до завръщането им.

Километър и половина надолу по пистата, при скорост 350 километра в час, колелата се отлепиха от асфалта и изтребителите се понесоха във въздуха. Колесникът прибран, елероните вдигнати, ръчката за газта върната на бойно ниво, с изключени ускорители. Двайсет и четири самолета Игъл обърнаха носовете си към небето, установиха скорост на изкачването от 1500 метра в минута и изчезнаха в здрача.

На височина 7500 метра те заеха хоризонтално положение и един час по-късно видяха позиционните светлини и навигационния стробоскоп на първия танкер. Време да се долее гориво. Двата двигателя на Ф-100 гълтат страшно много гориво. Когато са включени ускорителите, всеки един от тях изгаря по осемнайсет тона гориво на час, затова задните горелки или „дозагряването“ се използва само при излитане, в бой или при кризисни маневри от рода „я да се махаме оттук“. Дори при нормално равнище двигателите имат нужда да дозареждат на всеки час и половина. Не можеха да стигнат до Саудитска Арабия без своите „бензиностанции“ във въздуха.

Ескадрилата бе приела широк строй, всеки застанал до своя непосредствен водач в линия на около километър и половина от върха на едното до върха на другото крило. Дон Уокър, седнал пред своя „влъхва“ Тим погледна съседа си и видя, че е застанал точно в положението, което трябваше да заеме. Отправили се на изток, сега те летяха в тъмнината над Атлантическия океан, но радарът показваше положението на всеки самолет, а сигналните светлини ги открояваха.

В опашката на танкера операторът на шланга отмести панела, който прикриваше люка му отвън, и се загледа към морето от светлини зад себе си. Шлангът за горивото се протегна в очакване на първия клиент.