Зелено дайкири

Стив се обърна към съдията.

— Ваша милост, моля за прекъсване на заседанието.

Съдията се сепна.

— Нали вече обядвахме?

— Да, сър, но обвинението трябва да достави оригиналния запис на доклада от аутопсията, за да може да го сравним с така наречения окончателен доклад.

— Протестирам — каза Пинчър. — Записът е поверителен.

Виктория, правният орел, скочи на крака.

— Напротив, Ваша милост. Според закона записът е публично достояние.

— Искът е закъснял — отвърна Пинчър. — Срокът за разкриване на доказателствата мина.

— Според делото „Брейди срещу Мериленд“ обвинението е длъжно да осигурява всички оневиняващи доказателства по време на целия процес — изстреля в отговор Виктория.

— Искате да кажете, че в записа има оневиняващо доказателство? — попита съдията. Вече наистина внимаваше.

— Искам да кажа, че щатският прокурор е виновен за възпрепятстване на правосъдието — каза Виктория и в залата се понесе вълна от шепот.

— Това е възмутително! — прогърмя гласът на Пинчър. — Настоявам адвокатът на защитата да бъде предупреден.

Мамка му, помисли си Стив. Нали уж тя му казваше да атакува с рапира, а не с боздуган?

Със сърдит поглед съдията удари с чукчето си и каза:

— Всички в кабинета ми! Веднага!

47.

Поетична справедливост

В коридора по пътя към кабинета на съдия Торнбъри Стив прошепна на Виктория:

— Ти ще мълчиш. Аз поемам оттук нататък.

— Защо? — Чувствата й бяха наранени.

— Беше страхотна. Но сега идва ред на голямото мохито, така че само ще стоиш отстрани и ще викаш за мен.

— Хайде нашите! — каза тя ядосано.

— Престани! Знаеш ли какво е първото правило при споренето със съдия?

— Да не влезеш в затвора?

— Да знаеш с кого си имаш работа. Да се съобразиш с интересите му, да изпълниш желанията му.

— На това му се вика сводничество.

— Вика му се адвокатстване.

Настаниха се в кожените столове. Пинчър ги гледаше намръщено.

Съдия Торнбъри каза:

— Защитата отправи сериозно обвинение за нарушение на закона от страна на прокурора.

— Можем да го докажем — каза Стив.

— Добре, да изясним набързо нещата — каза съдията. — Искам съдебните заседатели обратно в залата, преди да са се хванали за гърлата като в „Дванайсет разгневени мъже“.

— Ако Ваша милост нареди записът с доклада от аутопсията да бъде доставен — каза Стив, — ще видите как обвинението е променило доказателство.

— Ако продължаваш с клеветническите си обвинения, ще те съдя — изрева Пинчър.

Разтревожен, съдията се изправи и започна да се разхожда пред лавиците с книги, разглеждайки заглавията им. Виктория също погледна натам. Къде беше правната литература? Имаше само съдебни трилъри, писани от адвокати: Търоу, Гришам, Скотолайн, Мартини, Мелцър, Грипандо, Лат, Мортимър, Марголън. И още десетина други. Виктория се почуди дали съдията изобщо чете истинска правна литература.

Пресегна се към най-горната полица, пипна книга на Луис Очинклос, после на Бари Рийд, една на Барбара Паркър и издърпа „Защитата се позовава на Кенеди“ на Джордж В. Хигинс.

— Искате да кажете, че прокурорът е натопил Катрина Барксдейл?

— Несъзнателно — каза Стив. — Господин Пинчър е убеден във вината на клиентката ми.

— Дяволски си прав — каза Пинчър.

— Чарлс Барксдейл е натопил Катрина — продължи Стив. — Щатският прокурор само е добавил малко босилек на брускетата.

Съдията седна на стола си с висока облегалка.

— Как един мъртвец може да натопи жена си?

Съдията е объркан, реши Виктория. Дали Стив щеше да се справи?

— Чарлс Барксдейл ни показва как. Говори ни от гроба.

Очите на съдията светнаха.

— Като По.

— Сър? — попита Стив.

— Едгар Алън По. „Издайническо сърце“.

— По-скоро като Агата Кристи.

Съдията нетърпеливо грабна един бележник.

— Има ли двоен обрат? Като в „Свидетел на обвинението“.

— Двоен обрат със салто — увери го Стив.

— Как започва историята? — попита съдията, любопитен като кученце.

— Една красива млада жена се омъжва за богат стар мъж — започна Стив.

— И го убива — намеси се Пинчър.

— Това е моята история, Рей, не твоята. Двойката — ще ги наречем Чарли и Кат — водят много активен и доста перверзен сексуален живот.

— Малко секс винаги добавя пикантен привкус на историята — каза съдията.

— Чарли наистина я обичал, именно затова следващият момент от сюжета е толкова болезнен. Той открива, че Кат има връзка с капитана на яхтата им.

— Като на филм — отсече съдията, — ако са го правили и на яхтата.

Пинчър се намеси:

— Имам снимки, ако искате да ги видите.

— И сега е ред на главоблъсканицата — продължи Стив, без да обръща внимание на Пинчър.

— Като липсващата чаша за бира в „Невинен до доказване на противното“? — попита съдията. — Търоу е голям дявол.

— Чарли накарал адвоката си да подготви молбата за развод, но така и не я подписал, а и не казал защо. Разполагаме единствено с три стиха, които Чарли написал на молбата.

И дожънеше се гавра таена…

Его-жаден и вършее сатана,

а жена в огън и ада тресеше,

— Странна поема — отвърна съдията.

— Това всъщност е анаграма със скрито послание.

— Игра на думи. На Артър Конан Дойл щеше много да му хареса.

Съдията здравата се е увлякъл, помисли си Виктория. Добре, може би Стив наистина познаваше публиката си. Но щеше ли да успее да предаде убедително развръзката?

— Анаграмата гласи „И сега жената е довършена“ — продължи Стив. — Тя е от една поема на Силвия Плат. Самоубила се е само няколко дни след като я е написала. После, ден преди да умре, Чарли изпраща картичка на Кат. Може да напише всичко — Обичам те. Мразя те. Приятен ден. — Но той открадва едно изречение от прощалното писмо на Вирджиния Улф.

— Разбирам те напълно — отвърна ентусиазирано съдията. — Но защо Барксдейл ще се самоубива?

— Умирал е от рак и е нямало време да се развежда с Катрина и да й отреже парите.

— Но самоубийството не помага — каза съдията. — Вдовицата пак ще получи своя дял от имението.

— Освен ако…

— Освен ако не я обвинят, че го е убила! Великолепно. Пери Мейсън никога не е измислял подобно нещо. Дори и в „Дръзкия развод“.

— Барксдейл е искал Катрина да бъде обвинена в убийството му. Затова не е взел свръхдоза или не се е хвърлил с колата от моста.