Зелено дайкири
Шрифт:
— Господин Соломон има развито въображение — каза Пинчър. — Но къде е доказателството?
— Анаграмата — отвърна Стив. — Тя казва всичко.
Ето започва се, помисли си Виктория. Опаковката си я биваше, но щеше ли съдията да го приеме?
— Когато Чарлс разбъркал стиха от поемата на Плат е можел да напише хиляди неща — каза Стив. — Но избрал изрази, които разкриват чувствата, които изпитвал към жена си и какво възнамерява да направи. „И дожънеше се гавра таена…“ Това е Катрина, която е скрила връзката си. „Его-жаден и вършее сатана“. Това е Чарлс, който е наранен и търси възмездие, но няма
— Страхотна история! Правата за филмирането й ще струват цяло състояние, Но какво общо има това с господин Пинчър и доклада от аутопсията?
— Когато Рей вижда първия вариант на доклада от аутопсията, остава като гръмнат — Чарлс е умирал от рак на стомаха. Няма начин това да остане в окончателния доклад.
Пинчър хвърли на Стив отровен поглед.
— Защо му е да го крие? — попита съдията. — Пак щеше да е виновна за убийство, ако го беше удушила, нищо че е бил много болен.
— Защото…
— Чакай! Сетих се! „Убийство в «Ориент Експрес»“. Разбрах — съдията си свали очилата, избърса ги в тогата си и си ги сложи отново. — Кажи ми нещо. Чарли споделил ли е изобщо на Катрина, че има рак?
— Не — отвърна Стив. — Умрял е, без да й каже.
— Разбрах тогава! Аутопсията щеше да предостави на Катрина защита. Щеше да каже, че и без това е знаела, че Чарли умира. Защо да го души, като трябва само да почака малко и да си прибере наследството?
— Точно така — каза Стив. — Рей е решил, че тя ще излъже и той няма да има как да я опровергае.
— Чух достатъчно — каза съдията. — Обвинението ще достави на защитата оригиналните записи от аутопсията. Предупреждавам ви, господин Пинчър, ако господин Соломон се окаже прав, ще докладвам в Комисията по етика. И в Главна прокуратура.
— Това е възмутително! — каза Пинчър. — Ще обжалваме.
Виктория се изкашля и каза:
— Може и да не се наложи записите да бъдат доставени.
Стив я погледна сърдито, но не каза нищо. Тя знаеше, че няма да я прекъсне. Беше й повторил няколко пъти правилото на Сони Корлеоне: „Никога не противоречи на съдружника си пред противника.“
— Вече не искате записа, така ли? — попита съдията. — Защо, госпожице Лорд?
— Защото господин Пинчър е почтен човек. И ще постъпи като такъв.
— Как по-точно? — попита удивено съдията.
— Да, и аз съм любопитен да чуя — намеси се Стив.
— Господин Пинчър никога не би подправил доказателствата, ако е мислел, че Катрина е невинна — продължи Виктория. — Той просто е решил…
— Да добави босилек на брускетата — довърши съдията.
— Точно така. Сега, когато господин Пинчър знае истината, може да оттегли обвинението и няма да има нужда някой да слуша записа.
Пинчър се почеса по брадичката.
— Заинтригуващо предложение, госпожице Лорд.
Прави анализ на това какво ще спечели и какво ще загуби, ако свали обвиненията, помисли си тя. Стив й хвърляше ядосани погледи отстрани. Той не би постъпил така, знаеше го. Той беше борец до край, воин докрай, щеше да продължи
и да спечели пред съдебните заседатели. Но тя реши, че има по-безопасен начин за постигането на същия резултат.— Чакайте малко — обади се съдията. — Съдебните трилъри не свършват със сваляне на обвиненията!
— Така ще бъде най-добре, Ваша милост — каза Виктория.
— Свърши се с правата за филмиране — отбеляза разочаровано съдията.
— Имам нужда от обяснение за пред медиите — каза Пинчър.
— Нямаме нищо против да си припишете заслугата, че сте оправдали невинна жена — отвърна му Виктория.
— Стига — намеси се Стив. — Заслугата си е наша.
— Стив, клиентът е по-важен.
— Откога?
— Господин Пинчър, можете да извъртите нещата както пожелаете — продължи Виктория, без да обърне внимание на Стив, — стига да свалите обвиненията срещу Катрина Барксдейл.
— Кой те е направил старши съдружник? — попита Стив. И наруши правилото на Сони Корлеоне.
— Мога да кажа, че прокуратурата е открила ново доказателство — разсъждаваше Пинчър, — което претрупаните с работа детективи са пропуснали и което е останало незабелязано и от защитата.
— Глупости! — възмути се Стив. — Не съм пропуснал нищо.
— Тихо, Стив — каза Виктория. — Стига ни заслугата, че справедливостта възтържествува.
— На това ли те учиха в Принстън?
— Усърдно съм проследил всяка следа, за да може да възтържествува справедливостта — изрепетира Пинчър изявлението си пред медиите.
— Решавайте тогава — каза съдията. — Ще има ли процес, или няма да има?
Пинчър официално заяви:
— Съдия Торнбъри, да извикаме съдебния репортер. Прокуратурата иска да направи изявление.
48.
Майсторът на мохито
— Хайде побързай — каза Виктория. — Имаме един час да стигнем до съда за малолетни.
— Искам да дам изявление за пресата.
— В никакъв случай. Ще закъснеем.
Тя влачеше Стив надолу по коридора. Минаха покрай Рей Пинчър, който разказваше на репортерите за своето мъдро и смело решение да свали всички обвинения срещу Катрина Барксдейл.
— Само два пъти ще си отворя устата — примоли се Стив.
— Няма време.
Пробиха си път през глутницата от репортери и фотографи и се спуснаха към паркинга.
— Беше страхотен днес — каза тя, когато влязоха в колата.
— Ти, също. Накара Пинчър да се оттегли. Никога не би ми хрумнало.
— И на мен не би ми хрумнало да превърна делото в роман на Пери Мейсън. Научавам много от теб.
— Аз също — усмихна се той. Явно й прощаваше, че беше поела нещата в свои ръце накрая, реши тя.
Двайсет минути по-късно бяха в бунгалото на Къмкуот Авеню, където Стив навря Боби под душа, после бързо го облече в морскосиньо спортно сако, сиви вълнени панталони, бяла риза и раирана вратовръзка.
Когато най-накрая успяха да се натоварят в стария кадилак, краищата на ризата му се подаваха навън, очилата му бяха целите мазни, а косата му стърчеше на всички страни. Той седна на задната седалка, сви колене под брадичката си и започна да се клати напред-назад, приличаше на щуравия гений на класа, арестуван задето е вдигнал училищната лаборатория във въздуха.