Без шанс за разпознаване

— „Изведнъж проблясък на разбиране, искра, прескачаща към душата.“ Адресирано до Гарман?

Тя притеснено кимна.

— Цитат от Платон. Нашето момче се очертава като много начетено.

— Едва сега ли си тръгна от службата? — попита той, отклонявайки се за момент от темата, макар да премисляше какво би могло да последва след това писмо. — Много е късно.

— Гарман донесе писмото неотворено — съобщи му тя. — Беше убеден какво може да е. Каза, че иска да го запази абсолютно автентично като доказателство. — Даде му секунда време да възприеме казаното. — Предложих да ти го донеса.

— Добре, благодаря — избъбри Болд и допълни: — Не ми харесва това. Изобщо не ми харесва.

— Да.

В очите й се четеше дълбоко загнездило се разбиране. И двамата много добре разбираха какво означава това писмо, но Болд нямаше никакво желание да го формулира на глас, сякаш ако го направеше, от това щеше да стане още по-важно и сериозно. Въпреки това в съзнанието му се наби мисълта за друга жертва като Дороти Инрайт, която, както се занимава със своите си неща, в своята си къща, изведнъж щеше да се озове пред портите на ада. И след нея нямаше да остане нищо, нищичко, освен една-единствена костица — направо невъзможна работа.

— Защо? — попита Болд Дафи, все така въздържайки се да изрече на глас какво означаваше това писмо — нов пожар, нова жертва.

— За пожара ли питаш, или за писмото?

— Има ли разлика?

— Бас държа, че има.

Тя отпи от виното, макар да си личеше, че не й допада много на вкус. И като че изведнъж беше изгубила част от очарованието си — заради умората и заради същия неотслабващ натиск, който усещаше и Болд. Да разследваш извършено убийство беше едно; съвсем друго да се опитваш да изпревариш и предотвратиш едно убийство. С пристигането на второто писмо това се превърна в тяхно задължение: да предотвратят смъртта или да се чувстват отговорни за нея, ако не успеят. Това беше незаслужена тежест — с нищо неоправдана — от която обаче нямаше спасение, нямаше измъкване и за двамата. Бяха го преживели вече, пак двамата, но и това не изрекоха на глас сега — няколко живота бяха изгубени, няколко изцяло променени, техните — също немалко.

Тя продължи:

— Първото писмо, както ти споменах, можеше да означава всичко — от вик за помощ до нещастно съвпадение на датите. Това писмо променя всичко. — После реши, че не трябва да звучи толкова категорично. — Моля те да обърнеш внимание — само изказвам мнение, предположение на психолог.

— Убеден съм, че си права.

— Тези цитати са предупреждение, Лу. Той е много начетен. Даже така ще го нарека — Начетения. — Болд усети да го побиват тръпки. — Забрави вика за помощ. Той има намерение да пали огън за втори път. Сложил е дати и на двете послания, не забравяй. Това само по себе си е необичайно; трябва да му се обърне необходимото внимание. Което пък означава, че пожарът е днес или може би по-късно тази вечер. Много бърза. Не оставя на Гарман време за мислене. Предупреждава и пали — което означава, че в момента на получаването на писмото той вече си е набелязал жертвата, даже може да е подготвил къщата за взривяване.

— Господи… — отрони се от Болд. — Само с една жертва трудно можем да твърдим, че е налице, както му казваме, определен модел.

— Налице е предумисъл и това, че всичко явно му доставя удоволствие. Набелязаната му жертва може да не е обитателят на сградата, обърни внимание — предупреди го тя. — Може и да не е човек. Може да си е набелязал сграда на определен архитект, може самата конструкция да е тази, която иска да убие. Много вероятно е да си е набелязал самия Гарман. Натискът, който ти усещаш, който аз усещам във връзка с този случай, може да има за прицел Гарман. Той е пожарен инспектор, Лу. Доказателствата, които той открива, пращат подпалвачите в затвора. Отмъщението е потенциален мотив.

— Фидлър проверява Гарман.

— Добре, това може да помогне — кимна тя, знаейки колко е добър Фидлър в изравянето на подробности.

— Бейън проучва нещата откъм техническата страна — химически състав на запалителните вещества. — Той усети напрегнатостта й. — Какво има?

— Пожарникари — отвърна тя. — Фидлър, Бейън, Гарман, всички те са пожарникари. Ченгетата са на една крачка разстояние от това да станат лоши момчета — обсъждали сме това и преди; доста от нас са в този бизнес заради чувството за власт. Присъстващите правят изключение, разбира се. Пожарникарите не са в по-добро положение: от потушаването до подпалването на пожар има само една крачка. Всъщност, както знаем и двамата, пожарникарите често палят сгради, за да обучават новите попълнения. Много им харесва да палят.

На лицето на Болд се появи скептично изражение.

— Преувеличавам, разбира се, но смятам наистина, че едва ли много пожарникари ще тръгнат да ме опровергават. Така че мнението ми е, ако трябва да търсим подпалвач, може и да не се наложи да го търсим толкова надалеч.

Болд реши да я подразни:

— Кой, ако не пожарен инспектор, пали сградите и си праща сам на себе си послания? Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Може да бъде който и да било от тях, Лу. На всички може да им влезе тази муха в главата. Колко е натоварен текущият сезон на пожарникарите? На колко възлиза бюджетният натиск върху тяхното управление за намаляване на разходите? Тези въпроси трябва да получат отговор. Кой ще си отиде пръв, ако се налага намаляване на разходите? Той или тя би могъл да е нашият подпалвач.

— Тя? — възкликна Болд.

— Отровата и огъня — най-добрите приятели на жената.

— Вече осъждани за палеж и действащи пожарникари. Твърде голям списък. Някой друг? — Болд физически усещаше надвисналата опасност: второто писмо беше като запален фитил вътре в него. — Ами жертвите? Как ще предотвратим втора смърт?

— Как да предотвратим избухването на други пожари по същия модел? — попита тя, избягвайки отговора. При подпалвачите най-често се случваше впоследствие да се нароят редица техни последователи; това беше нещо, което на всички беше известно, но за което никой не искаше да говори, камо ли да обсъжда.

— Как да поискаме от пресата да се въздържа, за да предотвратим поява на имитатори? — попита тя реторично. — Няма как, Лу. Да се надяваме, че предположенията ни са погрешни. Че няма да има втори ножар. И че първото писмо не е било свързано с „Пожара Инрайт“. Кой знае? — И добави: — А ако има втори пожар, втора жертва, не трябва да се огъваме, не бива да позволяваме някой да ни отнеме разследването — от градската управа или по-висши чинове. Това е твой случай, Лу. Всеки би бил благодарен, че ти си начело на случая.

Оптимистичен тон и комплименти за повдигане на самочувствието — и то в обилно количество. Дафи изглежда усещаше кога той се нуждаеше от погалване по главичката. Приятелството им беше започнало по този начин. Това, че беше довело до една нощ на страстен секс преди шест години, си беше лично тяхна работа, засягаше единствено и само тях. За малко от устата му да се отронят думи, изпълнени със сарказъм, но се въздържа — тя беше пожелала просто да му помогне. Но само фактът, че си прави труда да му вдъхва оптимизъм, беше достатъчен да го изплаши още повече — това означаваше, че тя беше не по-малко изплашена от него заради перспективата за втори пожар и втора жертва.

Дафи продължи с поизтънял глас, което само потвърди разсъжденията му:

— Никой не би искал втора жертва. Не допускам такова нещо.

Болд беше работил с колега на Дафи, съдебен психиатър от Източен Сиатъл, изготвил психологически профил по друг случай. Този мъж веднъж му беше казал: „Колкото повече убиват, толкова повече научаваме за тях и се увеличава шансът да ги хванем“. Това беше една от онези жестоки истини, за която Болд изобщо не искаше да си спомня, но въпреки това сега беше изскочила от гънките на съзнанието му. Психиатърът беше малко особен, но посланието му беше просто: следователят не би трябвало да позволява увеличаването на бройката на жертвите да пречи на разследването заради чувството за вина и мъка; той трябва да отвърне на предизвикателството и да събере колкото се може повече доказателства и улики. Трябва да бъде упорит, да постоянства.