Блондинка от Маями

— И двете. Обикновено са свързани.

— О, не знам. Била съм физически близо до много мъже. Но не и емоционално.

— На всички ни се е случвало — казах аз. — Но е толкова безсмислено, толкова…

— Кухо.

— Точно така.

— Не искаш да се обвързваш с мен, нали? — попита тя.

— Не че не искам. Не мога.

— От какво се боиш?

— От теб. От мен. Бил съм вече по този път.

— Ще бъде ли нарушение на етиката?

— Формално погледнато, да. Адвокатското дружество забранява да спим с клиентите.

— Наистина ли?

— Освен ако сме имали връзка преди делото. Тогава гледат на нарушението през пръсти.

— Добре казано.

— Но не е там работата. Не съм се учил на морил от книгите. Просто се мъча да постъпвам правилно. Ако се обвържем, това ще замъгли преценката ми.

— А не искаме да става така — каза тя и пропълзя толкова близко, че вече дишахме един и същ кислород.

— Криси, не се шегувам.

— Нито пък аз.

Тя смъкна тениската, после шортите, които прикриваха бикините, а след това и тях. Стана, протегна се и макар че имаше нещо театрално в тази поза с извит гръб и изпъчени гърди, изпълнявана може би хиляди пъти, същевременно тя бе тъй съвършено естествена и невинна, че ставаше още по-изкусителна. Естествено, тъкмо това се целеше. Някои красиви жени може и да не усещат какъв ефект оказват върху мъжете. Други, особено тези, чиято професия е свързана с външния вид и впечатлението, знаят точно какъв ефект дава всяка извивка на шията, всяко помръдване на бедрото, всяка двусмислена усмивка. При тях в излагането на гола плът няма нито срам, нито гордост. То е просто факт и в съвършенството на подробностите, в симетрията на чертите, в съчетанието на сила и здраве, което лъха от подобно създание, винаги се спотайва ясната мисъл, че красотата ще повехне. Догодина ще се наложат нови модели, затова ако имаш такава хубост, използвай я незабавно.

Криси се завъртя към вратата, разкривайки пред мен стройния си гръб и изящната извивка на ханша. Щракна лампата, после се приближи към леглото с грациозна стъпка, очертана като силует в полумрака стройно, гъвкаво сексуално парче, познаващо отлично своята сила. Седна, подви крака, приведе се към мен и гърдите и се притиснаха в моите.

Сигурен съм, че нейде на тая планета съществува мъж, който би устоял. Но пред Криси Бърнхард не лежеше папа Йоан Павел Втори. В леглото бе самозваният рицар Джейк Ласитър с всичките си сто килограма и сто осемдесет и пет сантиметра, с кипнала кръв и подивяло въображение. Нуждаех се от строго предупреждение. Пази се, либидо! Внимание, опасни завои! Хлъзгав път!

Тя изви глава и ме целуна отново. Този път отвърнах на целувката. Обгърнах главата й с длани и пак се целунахме, водейки битка с езици; после тя впи зъби в долната ми устна.

Исках да я спася, да й се насладя, да я вкуся, да я погълна. Исках хиляди неща час по-скоро, веднага. От гърлото й излетя дрезгав стон и ние трескаво се вкопчихме един в друг.

Тя посегна надолу, смъкна боксерките ми и аз ги ритах към отсрещния ъгъл. Плъзна длан по гърдите ми, към корема, към слабините. Бих толкова твърд, че ме болеше.

Целунахме се жадно, хапехме устни, смучехме, търсехме, намирахме. Ръцете ни изследваха, галеха, сграбчваха. Обгърнах с длан заоблената стегната гръд и стиснах връхчето с палец и показалец.

— По-силно, Джейк. Няма да се строши.

Стиснах, тя ахна и аз поех връхчето с устни като зряла червена череша. Ръката ми плъзна надолу по плоския й корем и откри горещата влага. Когато я докоснах, тя ахна отново, после ме сграбчи за тила и приближи устни до ухото ми.

— Люби ме, Джейк. Люби ме, моля те.

Гласът й бе натежал от копнеж, печал и непоносима страст. Звукът му отекна дълбоко в мен като басова струна. Исках да я прикрия със своя щит, да я опазя от всички беди, да я отнеса нейде, където никой не би могъл да й стори зло.

Тя протегна дългите си нозе и пак прошепна:

— Люби ме сега, Джейк.

Все същият отчаян копнеж.

Притиснах се плътно към нея. После се плъзнах по-надолу и тя бе отворена за мен, гореща и тръпнеща. Проникнах в нея, а тя се вкопчи в мен и ни понесе един и същ ритъм, телата ни се движеха бавно, безкрайно бавно. Оставих я да поведе и когато движения й се ускориха, тя захапа гърдите ми, заби нокти в гърба ми, после сграбчи главата ми с две ръце и заскуба косата. Задавеният й дъх изгаряше шията ми, изпълнен наполовина с болка, наполовина с безумна наслада. Ускорих ритъма, тласках все по-мощно и по-бързо, докато първо от нея, а сетне и от мен излетя глухо ръмжене, очите й се извъртяха и тя нададе тих, вълчи вой, после притисна китка в устата си и захапа с все сила, сякаш не понасяше да чуе собственото си удоволствие.

Аз затласках с удвоена сила, след миг свърших и тя ме обгърна още по-здраво. Останах да лежа така, притиснал лице към нейното докато усетих на устните си солена капка и разбрах, че сълзите й са се смесили с моите.

Плодовете на земята

— Чакай да видим дали съм те разбрал — каза Роберто Кондом. — Измъкнал си под гаранция някаква мацка, дето е обвинена в убийство, но аз — който само съм бил по една случайност около някаква мизерна кражба на плодове — аз, значи, трябва да седя в панделата.

— Ако не се отървеш, това ще ти е трета присъда и ставаш рецидивист — казах аз. — Цял живот на държавни разноски.

— Carajo! 18

— Споделям чувствата ти.

— Това е, защото съм кубинец, нали, Джейк? Аз съм потиснато малцинство.

— Съжалявам, Роберто. В Маями си мнозинство.

Седяхме в миниатюрната адвокатска стаичка на областния затвор. На идване си бях проправил път с лакти през многоезична тълпа от майки, съпруги, приятелки и пищящи бебета. Горе мъжете висяха на решетките, а отдолу жените крещяха, че искат да им духат или да ги застрелят, жалваха се от неплатени наеми, забравени рождени дни и прочие домашни проблеми, които обикновено не се обсъждат на висок глас по улиците.

18

Проклятие! (исп.) — Б.пр.

От стаичката продължавах да чувам крясъците им и дрънченето на железни врати. Зад решетките винаги ме хваща клаустрофобия, дори да имам пропуск за свободно излизане. От непрестанната шумотевица и металическия мирис на дезинфекция имах чувството, че клеча в нефтен варел, докато някои блъска отгоре с бейзболна бухалка.

— Дали пък да не поднесеш на съдията дребен подарък? — предложи Роберто.

— Не подкупвам съдии.

— Не ти говоря за подкуп. Един приятел може да му прати човешки череп с червено-черни мъниста и четиринайсет цента на дребно. Да го хване проказа.

— Я стига, Роберт. Трябва да вярваш повече в адвоката си.

— Вярвам само на brujeria 19 и palo mayombre 20 .

— Ако ще съдията да хване вируса Ебола, ти пак ще си останеш на топло. Тъй че ме остави да действам, бива ли?

— Добре бе, ама не е честно. Първо на първо не са доказали нищо срещу мен. Nada 21 . Може би само навлизане в чужда собственост, което е гражданско провинение и толкоз. Как ще докажат, че съм взел плодовете? Може да са паднали в каросерията. Може би изобщо не е престъпление да събираш плодовете на тая земя, които принадлежат на всички Божии твари, нали така?

19

Малц (исп.). — Б.пр.

20

Магически жезъл (исп.). — Б.пр.

21

Нищо (исп.). — Б.пр.

Страшно обичам клиентите да ме учат на адвокатска тактика.

— Не биха дали под съд някой опосум, задето краде манго, нали Джейк?

— Не, просто ще го застрелят, както искаше да направи Гай Бърнхард.

— Тоя puerco 22 ! Да крадеш от Гай Бърнхард, не е престъпление.

На горния етаж някакъв затворник викна на друг да си намали радиото.

— Какво искаш да кажеш, Роберто?

— Онзи hijo de puta 23 краде вода от половината фермери в Южен Дейд. Братовчед ми Хавиер има стотина декара само на три километра от фермата на Бърнхард и кладенците му пресъхнаха.

22

Нерез (исп.). — Б.пр.

23

Кучи син (исп.). — Б.пр.