Блондинка от Маями
Шрифт:
Гюрукът беше свален и очите ми сълзяха от вятъра. Или поне се залъгвах, че е от вятъра.
Продължих по шосето, отминах моста Кард Саунд и отбих по черния път малко преди отклонението южно от Хоумстед. Двигателят ревеше и гумите вдигнаха прашен ураган, когато заковах пред фермата точно в седем вечерта.
Щом двигателят заглъхна, чух свистенето на напоителните кули из градините зад къщата. И нищо друго. Къщата беше мрачна. Отпред имаше ландровър и други два джипа. Както и откритият мустанг на Криси с все още топъл преден капак.
Вратата на къщата беше открехната и аз се вмъкнах вътре. Минах по мрачния коридор покрай кухнята, прекосих хола и се озовах
— … да те убия — казваше Криси Бърнхард.
Дрезгав мъжки смях.
— Не ми се вярва.
Минах през отворената врата. Същата полирана чамова ламперия. Същата глиганска глава на едната стена и същите рога на другата. Щорите бяха отворени; таванският вентилатор работеше. Криси стоеше встрани, на три метра от мен и на още три метра от Гай Бърнхард, който седеше в креслото.
Стискаше малокалибрения пистолет с трепереща ръка. Косата й беше разчорлена, роклята — смачкана, очите — подпухнали. Най-красивата жена, която съм виждал.
Гай държеше чаша бърбън в едната ръка, с другата крепеше върху коленете си пушка. Дулото сочеше право в корема на Криси.
— Радвам се, че дойде, Ласитър — каза той, без да откъсва очи от заварената си сестра.
— Искам и двамата да оставите оръжието — казах аз. — Първо ти, Гай.
Той пак се разсмя.
— Първо аз ли? Докато тая смахната убийца се цели в мен? Пет пари не давам, че успя да я отървеш. Тя уби татко, опита се да го убие, нищо че друг довърши работата.
— Ще си платиш за това — казах аз.
— Друг път, Ласитър. Нямам нищо общо. Откъде да знам, че дъртият откачалник Лари Шийн бил убиец? Двоен, между другото.
— Дрън-дрън! Ти си го накарал. Първо да нагласи нещата с Криси, после да иде в болницата и да довърши работата.
— Докажи го! Да не мислиш, че ще пропея като онзи скапан доктор?
— Вече всичко си спомням, Гай — каза Криси. — Всяка подробност, твоя глас, как вонеше дъхът ти, болката, кошмарите. Отново и отново. — Тя изхълца — Ще те убия.
— Не, Криси! — извиках аз и пристъпих към нея.
Тя завъртя пистолета към мен.
— Назад, Джейк!
Спрях и тя пак се прицели в Гай.
— Доколкото си спомням — каза Гай, — сестричката не я бива много в стрелбата. А това пищовче стреля с куршуми двайсет и втори калибър. Как мислиш, Ласитър, ще я оставя ли да ме гътне от първия изстрел като добрите момчета по филмите?
— Ти не си от добрите момчета. Кофа помия, това си.
— Или да й пръсна червата по стената? Имам право на самозащита, имам си и свидетел. Тая луда жена нахълта в къщата, размахва оръжие и заплашва да ме убие. Знам, че е склонна към насилие. Какво да направя?
— Ако ще я убиваш, по-добре първо застреляй мен — казах аз.
Той стрелна поглед към мен.
— Ах, благородство. Криси, най-после един мъж да не те е зарязал. За пръв път, нали? Виждаш ли, Ласитър, Криси си има проблеми с мъжете. Рано или късно прави някоя глупост и те се разбягват. Татко все си мислеше, че е много нервна. Но ние знаем истината, нали, сестричке? Ти си куку.
— Ти съсипа живота ми — каза тя с просълзени очи.
— Всичко ти се поднасяше на тепсия, тъй че недей да упрекваш мен — отговори яростно той.
— Не те разбирам, Бърнхард — казах аз. — Защо я накисна? Не й ли беше сторил достатъчно?
— Майната ти! Не знаеш как беше. Не знаеш как я глезеше татко. Всичко за малката Криси. А пък майка й беше още по-гадна. За префърцунената мисис Емили
Касълбъри Бърнхард бях обикновено домашно добиче. Докато тя си пиеше чая, аз газех до задника в тор. Но татко… на него не мога да му простя. Бях негов единствен син, кръв от кръвта му, а с ратаите емигранти се държеше по-добре, отколкото с мен. Ръцете ми кървяха от захарната тръстика, докато тя се излежаваше по плажовете с богатите си приятелки и ми се присмиваше.— Никога не съм ти се присмивала, никога.
— Млъквай! По-късно татко опита да изкупи греха. Въведе ме в бизнеса. Че на кого другиго да го даде? Но аз помнех. Всяка обида. Всяко оскърбление. И вече бях накарал сестричката да си плати, нали сестричке?
— Защо го уби? — проплака Криси. — Тъй или иначе щеше да вземеш парите.
— Татко не виждаше бъдещето през очилата си. Изложих му фактите. Кладенците пресъхват и няма друго решение, освен обезсоляването. Аз изграждам най-голямата инсталация за обратна осмоза в страната. По дяволите, с напредналите мембранни технологии мога да пречиствам замърсените води по-евтино от всички останали начини, а ще продавам на какаото цена си искам. Ако умираш от жажда, Ласитър, колко ще платиш за чаша пода?
— Затова изхвърляш водата в залива — казах аз. — Мъчиш се да пресушиш кладенците в цялата област.
— Предлагане и търсене, Ласитър.
— Татко никога не би се съгласил — каза Криси.
Гай се разсмя, или по-скоро излая.
— Права си. Проклетият глупак не пожела. Не било редно да забогатяваш от търговия с вода. Щели сме да станем като арабски шейхове, само че още по-лоши, защото продаваме вода на сънародници. Цитира ми Исайя: „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте“ 37 . Дърт лицемер. Рекох му, че и аз знам Библията. Какво ще речеш за Притчите, а? „Крадена вода е сладка и укрит хляб — приятен.“ 38
37
Ис. 55:1. — Б.пр.
38
Притча. 9:17. — Б.пр.
Продължавайки да се цели в Криси, той отпи глътка бърбън и добави:
— Имах си укрит хляб, нали, сестричке? Сега е време за крадените води. Дявол да го вземе, има ги без пари на двеста метра дълбочина. Вода колкото искаш. А аз мога да я превърна в долари. Стотици милиони долари.
— Ами солта? — попитах аз. — Какво ще правиш с хиляди тонове сол, примесена с живак, арсеник и тежки метали?
— Брей да му се не види! — възкликна Гай. — Научил си си урока. Можем да приложим дълбочинно инжектиране, но излиза адски скъпо. Можем да я изхвърляме в океана, но еколозите ще ни заръфат. Или пък можем да подкупим де що има политик в Талахаси и просто да я изхвърляме.
— Къде?
— В старите кариери, из блатата, навсякъде.
— Това е лудост. Ще замърсиш подпочвените води.
— Значи ще трябва да пречистваме още повече, нали така? Как мислиш, много приятна симетрия, а?
— Ти си полудял — казах аз. — Няма начин да ти се размине.
— О, ще разиграваме театро — слънчево изпаряване, нови технологии и всичко останало, та да се радват еколозите. Но на твое място не бих пил кладенчова вода от нашата област, щом веднъж се започне.
— Ти изобщо не си като татко — каза Криси. — Той беше добър човек.