Блондинка от Маями

— При цялото ми уважение не можете, ваша чест — казах аз. — Тя не е обвинена за нанасяне на тежки телесни повреди, а според прецедента „Пери срещу държавата“ обвинителният документ не може да бъде поправян поради промяна на доказателствата. Освен това опитът за убийство не влиза като съставна част на досегашното обвинение, тъй като всяко от двете престъпления може да бъде извършено отделно и съдържа различни елементи. Следователно според настоящия правилник съдът няма друг избор, освен да издаде оправдателна присъда.

Има случаи — много редки, признавам — когато говоря почти като адвокат.

Съдията запухтя с фаса, ако пура за трийсет долара може да бъде наречена фас.

— Ейб, твоят приятел май си е подготвил домашното. Имаш ли нещо за казване?

— Джейк греши по една точка — каза Ейб, като ме гледаше с измъчена усмивка. — Доказателствата не са безспорни. Съдебният лекар даде показания, че сърдечният удар е предизвикан от раните. Изглежда, доктор Шийн смята, че е убил Хари Бърнхард. Формално погледнато, решението зависи от заседателите. Така че…

— Ваша чест, кардиограмата и електролитният тест показват съвсем ясно какво е причинило…

— Джейк, не ме прекъсвай! — Соколов стана и пристъпи до прозореца с изглед към Маями ривър. — Казах, че формално погледнато, решението зависи от заседателите. Това не означава, че прокуратурата иска да им го възложи. Днес следобед събираме съдебния състав и до довечера ще имаме обвинение срещу Лорънс Шийн за предумишлено убийство, а може би и срещу Гай Бърнхард за подстрекателство. Голям срам ще е да арестуваме някого за убийство точно когато сме осъдили друг за същото. Не съм сигурен от какво е умрял Хари Бърнхард. Може да го е убила клиентката ти, може да е Шийн; може просто Господ да го е прибрал. Но едно знам. Има разлика между морална и правна вина. Тази млада жена е жертва на брат си и своя лекар. Не желая и аз да посягам на нея.

Соколов се обърна към нас. Очаквах да ме погледне, но той се усмихна печално на Криси.

— Обвинението не възразява срещу оправдателната присъда.

— Предложението се приема — заяви съдията Стангър, щастлив от края на поредното дело. — Свалям обвиненията. Гаранцията се освобождава. Мис Бърнхард, секретарката ще ви върне всички вещи, конфискувани при ареста. — Съдията ме погледна и грабна шишето.

— Нещо друго? Мисля, че имам уговорка за среща с някой си мистър „Джак Даниелс“.

— Ваша чест, имам само още няколко думи — казах аз. На адвокатски жаргон това означава, че мога да дрънкам до премаляване. — Познавам Ейб Соколов от дълги години и вече не помня колко пъти ме е правил на пух и прах, но винаги се е държал почтено, а днес… ами, днес просто още веднъж потвърди моята вяра в човека Ейб. Системата невинаги излиза права. По дяволите, много рядко е права. Но Ейб е живото доказателство, че човек може да гони не само победата, но и правдата…

— Млъквай, Джейк. — Соколов се изчерви до уши. Много го беше срам, че не е само прокурор, а и човешко същество. — Като ми паднеш пак с някоя от твоите отрепки, ще ти ритам задника оттук, докъдето си помислиш.

— И аз те обичам, Ейб.

Чарли Ригс чистеше барбуни. Отряза главите, махна костите и вътрешностите, изстърга стомашната кухина и изплакна кръвта с градински маркуч. Действаше бързо и ефикасно. Нито едно неточно движение с ножа.

— Правил си го и преди — казах аз.

— Двайсет хиляди аутопсии са добра подготовка — отвърна Чарли.

Той вдигна обезглавените риби и ги сложи на най-долния рафт в бабината пушалня, която прилича на малка къщичка с керемидено покривче върху двесталитров стоманен варел.

— Няма ли да им махнеш люспите? — попитах аз.

— Не и за опушването, Джейк. Люспите и кожата изолират месото от топлината.

Чарли ме помоли да донеса топеното масло и четката. Поех към кухнята, където баба печеше ягодова пита. Кип както винаги гледаше телевизия в дневната. Даваха „Почивният ден на Ферис Бюлър“, история за някакво хлапе тарикатче. Чух как Кип изпревари репликата на Матю Бродерик:

— Вързаха се. Невероятно. Едно от най-калпавите изпълнения в цялата ми кариера, а те не се усъмниха и за секунда. Как бих могъл да отида на училище в подобен ден?

Мислено си отбелязах да проверя дали напоследък Кип не е натрупал отсъствия по болест.

— Къде е тя? — попита баба. — Не можем да празнуваме без най-важната гостенка.

— Каза, че имала да свърши някаква работа и щяла да дойде по-късно, бабо.

— Горкото дете. Не е добре, Джейк. С тия тъмни кръгове под очите днес изглеждаше тъй печална, макар че я отърва. И от ден на ден става все по-кльощава, кълна ти се. Само кожа и кости.

— Плът и кости — поправих я разсеяно аз.

— Туй пък какво е?

Телефонът зазвъня, преди да отговоря. Минах в хола. Телефонът беше от старите черни модели с шайба. Когато го видя за пръв път, Кип се разсмя и попита баба да не е задигнала реквизита от „Набери У за убийство“. Но не се обаждаше Грейс Кели. Беше Соколов.

— Къде ти е клиентката, Джейк?

— Ако питаш мен, в момента сигурно идва насам по шосе номер едно. Баба готви голям купон. Искаш ли да дойдеш?

— Би било неуместно.

Неуместно. Типично негова дума. Макар че минаваше шест вечерта, бях сигурен, че Ейб още е по сако и здраво стегната вратовръзка.

— Джейк, мисля, че в близките няколко дни трябва да я държиш под око.

— Точно това ще направя. Може и нещо повече. — Настана неловко мълчание. Какво има, Ейб?

— Може би нищо. Пред съда хората се изнервят, това го разбирам. Но твоята клиентка вдигна голяма аларма в деловодството, докато й връщаха вещите. Аз не бях там, но старшият деловодител разправя, че едва не изпаднала в истерия, когато не открили кашона с веществените доказателства. Още бил в съдебната зала, та се забавили няколко минути, а твоята клиентка псувала като разпрана, плачела, треперела и тъй нататък. Накрая й връчили кашона и тя направо хлътнала в него. Разхвърляла всички веществени доказателства, медицинските протоколи, личните документи, роклята от нощта на убийството, чашата, всичко. После хукнала навън само с един предмет.

— Кой предмет, Ейб?

— Веществено доказателство номер три, Джейк. Взела е пистолета.

Крадените води са сладки

Носех се по шосе номер едно на север от Исламорада. Криси навярно бе потеглила от Маями на юг. Тя имаше по-малко път до фермата в Хоумстед.

Молех се да не съм закъснял.

Карах със сто и трийсет, тук-там със сто и четирийсет, задминавах на забранени места, където имаше повече платна, лепвах се в най-лявото. Прелитах край бакалии, магазинчета за сувенири и телефонни стълбове, увенчани с гнезда на чапли. Старият олдсмобил 442 имаше яки ресори, заден стабилизатор, две хиляди и двеста кубически сантиметра с триста и петдесет конски сили и адски скапани спирачки за толкова мощна кола. Все едно. Нямаше да намаля скоростта, докато не пристигна.