Блондинка от Маями

— Не! Не знам…

— Докторе, ще се изненадате ли, ако ви кажа, че пробите на очна течност, взети от Хари Бърнхард, разкриват повишено съдържание на калий?

— Съвсем не — каза той малко по-спокойно, облизвайки капка пот от горната си устна. Приветстваше този въпрос, защото разполагаше с отговор. — След смъртта съдържанието на калий се повишава. Това не е признак за хиперкалемия.

— До каква степен се повишава?

— Не знам точно, но със сигурност два пъти и дори повече, да речем от пет милиеквивалента на литър до десет или петнайсет.

— В такъв случай какво можем да си помислим, ако изследването покаже двеста милиеквивалента на литър, докторе?

Добрият стар Чарли Ригс…

— Не съм сигурен. Но вие не можете да докажете…

Той не довърши.

— А ако сега в залата влезе кардиолог с изключителен опит в смущенията на сърдечната дейност, който е изследвал кардиограмата на Хари Бърнхард и е установил несъмнени признаци за калиево отравяне? Какво ще кажете, докторе?

Вратичката на преградата изскърца и Джонас Блекуел се втурна към съдията.

— Ваша чест, моля за кратка почивка.

— Отхвърля се! — изрева съдията — Марш на място! Адвокатът застина, огледа се и седна до Синди. Съдията Стангър се завъртя към свидетеля.

— Доктор Шийн, беше ви зададен въпрос. Ако желаете, секретарката може да го повтори.

— Аз направих уж-ж… — измънка Шийн.

— Какво казахте, докторе? — попита съдията.

— Аз направих ужасна грешка — повтори той едва чуто. — Повярвах на Гай. Ако знаех, никога нямаше да го сторя. Кълна се…

Джонас Блекуел скочи на крака.

— Ваша чест, моят клиент се позовава на правата си според Петата поправка. Моля за прекратяване на разпита.

— Сядайте долу! — кресна съдията. После се приведе към свидетеля. — Докторе, вашият адвокат предлага да използвате правото си на отказ от показания. Желаете ли…

— Не! — Шийн уморено махна с ръка и жестът ми напомни за Ричард Никсън в деня, когато подаде оставка. — Хари Бърнхард беше лош човек. Може да не е изнасилил Кристина, но онова, което стори с Емили, се равняваше на престъпление. Той знаеше, че се обичаме. Можеше да я пусне, но бе тъй жесток, тъй безчовечен. А Емили бе тъй красива и крехка. Тя загуби волята да живее. По вина на Хари умря, не по моя.

Това ме озадачи.

— Никой не казва, че вината е ваша.

— Той я уби — каза Шийн, — макар и не с пистолет или спринцовка.

Ето, пак. Какво казваше? Не бяхме дошли тук да говорим за Емили. А може би…

— Как умря Емили? — попитах аз.

Соколов стана, отвори уста да възрази и пак си седна.

— Умолявах я да го напусне — избъбри Шийн. Не отговаряше на въпроса ми, но защо да го прекъсвам? — Казвах й как ще се грижа за нея, как ще я закрилям, но тя не можеше да го стори. Не беше толкова силна. Той попари живота в нея. Тя ме умоляваше да го направя…

Лорънс Шийн зарея взор в пространството. Аз и Соколов се спогледахме. Той сви рамене, сякаш да каже, че топката си е моя. Зад масата на защитата Криси плачеше тихичко.

— Какво да направите? — попитах аз.

— Да сложа край. Имахме уговорка. Аз да я отровя, докато е упоена. После да се самоубия.

Боже мой!

Из залата бликнаха смаяни гласове.

Съдията Стангър вдигна чукчето, но не удари. Гласовете заглъхнаха като по чудо, никой не искаше да пропусне и дума.

— С калиев хлорид — казах аз, запълвайки последното празно гнездо от мозайката. — Спринцовката. Вие инжектирахте Емили Бърнхард, но след това се изплашихте. Убихте нея, но не и себе си. Вие сте убиец и страхливец.

Главата му подскочи нагоре-надолу.

— Още при първия й гърч разбрах, че съм сбъркал. Толкова години оттогава, а още виждам нейната болка въпреки приспивателните. Носих я в себе си през цялото време. Затова трябваше да сторя нещо.

— Защо?

Знам, че този въпрос не бива да се задава на разпит, но този път бях сигурен в отговора.

— Защото бях убил не когото трябва. Толкова дълго носих срама и вината, че едва не ме подлудиха. Трябваше да убия Хари Бърнхард. Трябваше да се изцеля. Това беше моята терапия.

Защитата се оттегля

Съдията Майрън Стангър смъкна черната тога и я захвърли на дивана. Разхлаби си вратовръзката, отвори една огледална вратичка на стенния шкаф и извади бутилка „Джак Даниелс“.

— Да бъде отбелязано в протокола, че заседанието продължава при закрити врати — каза той. — Присъстват прокурорът, защитата и обвиняемата.

И съдебната стенографка. Никога не я споменават, но тя си беше на място и усърдно тракаше по машинката. Иззад вратата долиташе глъчка — секретарката на съдията отблъскваше журналистите като вратар насред меле. Чух как Брит Монтеро яростно обяснява нещо за Първата поправка и правото на достъп до съдебната информация. Аз и Криси седяхме един до друг срещу бюрото на съдията. Тя изглеждаше объркана и изплашена. Погалих я по ръката и намигнах.

— Дай да зарежем протокола, Марджи — каза съдията и стенографката се облегна назад. — Такава чудесия не бях виждал, а пък съм гледал повече дела от вас двамата взети заедно. Е, момчета, какво ще правим сега, по дяволите?

Съдията не беше отворил шишето и нямаше да го стори, преди да приключим с въпроса. Извади от чекмеджето дебела и къса кубинска пура, идеална за някой мафиотски бос.

— Бих желал да направя предложение — казах аз.

Съдията едновременно запали пурата и кимна на Марджи, чиито пръсти тутакси увиснаха над машинката.

— Но първо защитата се оттегля — добавих аз.

Съдията избълва облак пушек и се обърна към Соколов.

— Някакви възражения?

— Обвинението няма възражения — каза Соколов.

— Защитата предлага оправдателна присъда. — Аз отворих съдебния наръчник. — Според раздел 3, член 380 съдебните заседатели нямат право своеволно да тълкуват фактите в полза на обвинението. Безспорният факт е, че моята клиентка просто не е убила баща си. Престъплението е дело на трето лице и с оглед на гореупоменатото…

Ама наистина ли казах гореупоменатото?

— … не съществува правна основа заседателите да я обявят за виновна в какъвто и да било вид убийство.

— Ами тежки телесни повреди, Джейк? — прекъсна ме съдията, оглеждайки огънчето на пурата. — Ако Ейб ме помоли, мога да предложа на заседателите тежки телесни повреди или дори опит за убийство.