Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Хиацинт. Бог да те награди, царю, със земни и небесни добрини за твоята щедрост и благочестие.

Асен(към Моймира). Воеводо, оплакаха ми се селяни, че един крагяур ги обидил. Припомни ми, за да бъде наказан. Моята заповед е ловчийската прислуга да не онеправдава никого, не бива народът да се огорчава, когато ние се веселим. Не търпя неправди… А сега идете и си починете и утре весело пак на лов. Весело е моето сърце и за това, че любезната ми дъщеря (поглежда Тамара) се отказва от скръбното си намерение и пак остая при мене да радва очите ми и сърцето ми. (На Тамара.) Драга дъще, планинския въздух те разхубави, както и тия светли премени. Иди си почини в килията и други ден се връщаме в Търново. (Подава й десницата си.)

Тамара. Лека нощ, тате. (Целува му ръката и влиза в килията си с Вела.)

Асен(към Хиацинт). Отче Хиацинте, извести утре в Търново потребното. Девическият манастир се лишава от една голяма чест, но моят палат печели една голяма радост.

Хиацинт. Нека той не оскудява никога от тях.

Асен(замисля се мрачно). Радост — тя никога няма да бъде пълна… (Мисли пак.) Борислав да мине към моите врагове! Нещастникът! Опозори едно славно име. (Хваща се за челото и няколко време мълчи.) О, как съм бил сляп в моята безкрайна доброта към него. О, как и най-умните царе могат да стават жертва на измамата. Явни, люти врагове ми станаха верни приятели, а оня, когото бях обсипал с почести, когото обичах като син… Сега не се чудя как моя мъдър, прозорлив баща е могъл да крие в пазвата си Иванка… А вие знаете, боляри, как го обичах. Аз го простих и тогава, когато дигна меч против мене. Вашите нажалени лица, заслугите му, младостта му, сълзите на любимата ми дъщеря — всичко молеше за него — и царят молеше бащата, и бащата молеше царя. Но без да дочака да чуе за великодушието ми… (Със страшен вид.) Боляри, вярвайте, че втори път да дигнеше в безумието си меч против мене, може би пак го бих помилвал, защото го любих като син, повече от син. Но той дръзна да извади меча си против отечеството — няма жалост! (Тръгва надясно.)

Контофре. Господарю, в случай, че Борислав падне в плен, какво заповядаш?

Асен. Заповедта съм дал: да се убие веднага! Да се убие веднага! Аз пръв път се кая, боже, прости ме, че бях великодушен. (Към Гавраила.) Гавраиле, по незнание ние сме пропуснали още едно условие да наложим на Ватаци, ако иска мир с нас. Пиши му веднага, че искам да ми повърне вързан Борислава, инак — война. И ще хвърля Ватаци в морето… Лека нощ. (Влиза в спалнята си.)

Драгота. Споменът за Борислава пак замрачи душата му. Това винаги става с него, и в най-веселите минути. Да вървим и ние. (Тръгва.)

Гавраил(на Контофре). Бароне, деспот Слав бил в тая килия. Трябваше друга килия да му се даде. Не бива чужд човек тука…

Контофре. Говорих с царя, но той каза усмихнато: „Оставете го. Не сърдете деспота. Ще каже, че му грабвам сега и килията.“

Драгота. Бароне, ти ще бдиш добре тая нощ?

Контофре. Аз и франките ми ще бъдем на пруста; Фуркас с куманите ще пазят портите. (Излиза.)

Кир Тодор(с меден глас). Има ли нужда да го пазим? Защо и от кого? Асен е едничкия цар, който може да каже за себе си: „Аз нямам врагове“.

Гавраил. Предпазливостта не вреди, деспоте.

Приязд. Тогава да починем. Лека нощ. (Излиза. Драгота и Моймир си приказват тихо. Гавраил се изправя до бухарията и гледа към двора.)

Хиацинт(към кир Тодора). Добре те доведе царят, да се разходиш, деспоте, и да навестиш дъщеря си.

Кир Тодор. Великият Асен е много милостив към мене. Добрите му отношения към нас сториха да забравим всички огорчения на съдбата — и Търново ни стана второ отечество. Благодаря ти за добрите грижи, които има за любезната ми дъщеря. Ох, и аз скоро ще потърся тук под расото на инок мир и спасение на душата си.

Моймир(на Драгота). Лека нощ. (Излиза.)

Хиацинт. Тая носия много те измени, деспоте.

Кир Тодор. Що да сторя, Асен пожела, та и на лов — расото бърка… Но какъв лов, аз ида повече да се поклоня тука на чудотворната икона.

Хиацинт. Лека нощ.

Кир Тодор. Благослови, отче. (Целува му ръката, после се изправя пред иконостаса богомолно.)

Драгота(на Хиацинт ниско, като излизат). Тоя светец де ще нощува?

Хиацинт. В килията, която е до моята. Там е и княз Гавраил. (Излизат, като Драгота му приказва още по-ниско. Гавраил и кир Тодор едновременно се извръщат един срещу други.)

Явление 2

Гавраил и кир Тодор, после Зоя.

Гавраил(отива бързо към кир Тодора). Значи, решено тука. Тоя манастир по благоприятствува на целта ни, нежели горския дворец. Той е по-отстранен.

Кир Тодор. Асен е сега в ръцете ни. Той е сега като мишка в клопка… Какво щастие за нас, че прокудихме Борислава!

Гавраил. И на тебе да се благодари за това, драги друже, на твоята удивителна досетливост. Защото, ако тогава, след прошката на Асеня, не бе ме посъветвал веднага да сплаша Борислава и пропусна из кулата, дясната ръка на Асеня би била сега тука, а не в лагера на ватаци. (Влиза отдясно Зоя.)

Зоя. Готово ли е всичко?

Кир Тодор. Зоице, аз мога още от сега да те поздравя като българска царица.

Гавраил. Куманите са завардили портите. Никой нищо не подозира.

Зоя. С Асеня какво ще сторите?

Гавраил. Както е обичаят: щом падне короната от главата, и главата я последва.

Зоя. А болярите тука?

Гавраил. Клетва за вярност или нож.

Кир Тодор. Последното, Гавраиле: само мъртвите са безопасни. Най-напред — главата на Драгота.

Гавраил. Знам… Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. И мене ще лижат раболепно краката, както лижеха Асеневите. Но да се разделим. Зоице, иди в килията си… Ирина подозира ли нещо?

Зоя. Нищо… (Тръгва, па се извръща.) Не ви казвам лека нощ. Аз ще бдя. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят.

Кир Тодор. Иди, няма да се посрамим, царице. (Зоя излиза отдясно.)