Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Хиацинт. И княгинята, която се бе помирила с мисълта, че е умрял, и ставаше монахиня!… Ти сега, бароне, с тая вест разбърка ума й. (Влиза Ирина отвън.)

Явление 4

Горните и Ирина, после Фуркас.

Ирина(развълнувана, без да съгледа Контофре и Хиацинт. На себе си.) Тук дошъл. Боже! (Съглежда Хиацинт и Контофре и замлъква смутена.)

Контофре. Какво има, княгиньо? (Покланя й се.) Привет от баща ти. След малко ще се видите. Той придружва царя дотук.

Ирина(гледа плахо и показва знакове на силно вълнение).

Хиацинт. Какво си развълнувана, Ирино?

Ирина. Не, няма ми нищо, отче, за Тамара гледах… (Тръгва към килият си, но се спира на прага й и се извръща. Влиза Фуркас, запъхтян, с кумански войници.)

Явление 5

Горните и Фуркас.

Фуркас. Борислав е тук!

Контофре(стреснато). Невъзможно!

Фуркас. А аз ви казвам, че Борислав е в манастира! (Ирина гледа пребледняла и уплашена.)

Контофре. Това е немислимо. Борислав е в Родосто.

Фуркас. Хиляди бесове! Познах го в тъмнината под връхната му черна дреха. Чух и гласа му, като говореше с някои селяни поклонници.

Контофре. Да се убие, ако е той! Такава е царевата заповед. Дири го с войници из манастира и убий го, ако е тук!

Фуркас. Ще ти донеса главата му. (Тръгва.)

Ирина(иде насам). Фуркасе, чакай. (Смее се.) И ти ли се излъга с този поклонник, дето прилича на Борислава?

Контофре. Как, ти го видя също?

Ирина. Видях го още по видело, като отивах на раходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Но припознахме се. Истина, прилича, но само че е сив, а не черноок, и по-стар от Борислава. (Смее се.) Недей гони сенките.

Контофре. А! (Гледа укоризнено Фуркаса.)

Фуркас. Хиляди бесове, аз се бих заклел, че е той… (Излиза сърдит с куманите.)

Ирина(радостно на себе си.) Спасен е. Но, боже, дано я не види. (Отива към килията, спира се.) Но той е все в опасност. Да бдя над него. (Излиза отляво.)

Контофре(на Хиацинт). Отче игумене, знаеш ли какво ми костува, когато казах: „Убий го!“ Борислав! Великият български воевода! (Излиза отляво. Слав влиза отдясно.)

Явление 6

Хиацинт и Слав.

Слав(сваля шапка). Благослови, отче игумене. (Целува му ръка.)

Хиацинт(гледа го вторачено). Деспот Слав? Бог да те благослови, деспоте, не те познах из един път. Добре дошъл. Какво си? Как прекарваш?

Слав. В кулата живея. Ям, пия и се моля богу. Така прекарвам тоя лъжовен свят.

Хиацинт(усмихнат). Наистина, тежък живот, деспоте.

Слав(сяда). Гост съм ви за няколко дена. Обичам вашата светла обител. Хубава пъстърва има в реката и хубаво винце в избата ви — светите братя не държат нищо лошо. Тая вечер имате много гости в манастира?

Хиацинт. Тъй, стотина поклонници от Румания. А с Асеневата свита ще стане още повече свят.

Слав. Как, Асен иде?

Хиацинт. Отбива се от лов да види дъщеря си Тамара, че утре ще я покалугерят в Търново, сама е пожелала това. С нея са Ирина и Зоя… Ха, в Асеневата свита е и твоя стар приятел и сват кир Тодор.

Слав(ухилено). Едно бивше величие също.

Хиацинт(също ухилено). Можете да се разговорите. Имате на старини хубави спомени. Но той скоро ще стане наш во Христе брат.

Слав. Да, чух и аз. Ще тури скуфата, за да се утеши за короната, и ще мисли за небесното царство, за да забрави изгубеното земно. Добре прави да се покае, че и неговите греховце са множко. (Ухилен лукаво.) Думат само, че вълкът козината си мени, зъбите си не менява…

Хиацинт. О, смирението му е велико и истинско. Ти не можеш позна някогашния надменен император. Но казано е: „Бог гордите смирява“…

Слав. А аз бих желал, отче, него да знам удавен в Янтра, нежели Борислава.

Хиацинт. Как? Не бил се удавил! Той бил забягнал при императора Ватаци в Родосто.

Слав. Що думаш?

Хиацинт. И Асен го осъдил на смърт. (Чува се отдалеч тръбен звук.) Асен наближава. Довиждане, деспоте. (Тръгва, па се извръща.) Вие сте съседи с царя: той ще е в тази килия, а дъщеря му в оная, но е излязла сега. Ако стане нужда да отстъпиш твоята на някой от болярите му, заповядай в моята килия. Тя е залепена до килията, дето ще са Гавраил и Кир Тодор.

Слав. Да му отстъпя килията си, на Асеня? Само с правилна обсада и с пристъп може да я вземе. (Хиацинт се усмихва и излиза. Слав си простира краката спокойно.) Асен ще нощува тук. От шест години не съм стъпил в палата му, а рядко ходя и в Търново. Разсърдихме се. Не е привикнала тая беловласа глава да се навежда, гръбнакът ми е закоравял и не може красиво да се прегъва! Но защо е пуснал от кулата и прибрал при себе си кир Тодора — да му постави някоя клопка? Никой не познава от мене по-добре тоя лукав грък. Кажеш ли „кир Тодор“, казваш: коварство, измама, интрига. Борислава прокудил, кир Тодора приближил. Опако нещо… (Бият клепалата.) Асен пристигна. (Мисли.) Той е умен, но доверчив до слепота. Негова работа. Няма аз да му бера грижата. Ям, пия — и това е. Потоп да стане, до моята кула няма да се качи. (Показва се от левия коридор Борислав, увит в черна мантия, и поглежда предпазливо.)

Явление 7

Слав и Борислав.

Слав. Ела, болярино, лоши хора няма тука.

Борислав. Добър вечер, вуйчо.

Слав(гледа го учуден). Кой си ти? (Борислав разгръща мантията си и се съглежда облеклото му на български вонечалник. Слав скоква.) Борислав? Удавеният? Отдека идеш?

Борислав. От Родосто.