Черен лед

Глин продължи да пуши.

— Не искам предвиждания, а научно предположение.

— Имахме възможността да го наблюдаваме при различни условия в продължение на почти две седмици. Ако се изключи електрическият разряд, очевидно предизвикан от човешки допир, той изглежда напълно инертен. Не реагира на допир на метал, дори на микросонда с мощен електронен поток. Ако предпазните мерки се спазват стриктно, не виждам причини той да се държи по-различно в танка на „Ролвааг“.

Макфарлън се поколеба, питаше се дали бе толкова омаян от метеорита, та да изгуби обективността си. Мисълта да го изостави тук бе… немислима. Промени темата:

— Лойд се обажда по спътниковата връзка почти през час, отчаяно търси новини.

Глин вдъхна блажено от дима, очите му бяха полупритворени, като на Буда.

— След трийсет минути, веднага щом мръкне напълно, ще докараме кораба до скалата и ще започнем да товарим метеорита върху кула, която се строи в танка. До три часа сутринта трябва да бъде в танка, а призори ще бъдем далеч — в международни води. Можеш да предадеш това на мистър Лойд. Всичко е под контрол. Гарса и Стоунсайфър ще ръководят операцията. Няма дори да има нужда от мен до последния й етап.

— Ами онова там? — кимна Макфарлън към разрушителя. — След като започнете да товарите камъка, всеки ще може да го види. „Ролвааг“ ще се превърне в изкуствена патица, в мюре.

— Ще работим под прикритието на мрака и на очакваната мъгла. Въпреки това по време на критичния период аз ще направя посещение на команданте Валенар.

Макфарлън не бе сигурен дали бе чул добре.

— Ще направиш какво?

— Ще му отвлека вниманието. — А сетне Глин добави по-тихо. — А посещението ще послужи и за други цели.

— Но това е лудост. Той може да те арестува, дори да те убие.

— Не вярвам. Команданте Валенар във всички случаи е брутален мъж. Но не е побъркан.

— В случай, че не си забелязал, той блокира единствения ни изход.

Нощта вече се беше спуснала, саванът на тъмнината бе обвил острова. Глин погледна златния си часовник, след това извади от джоба си радиостанцията.

— Мануел? Можете да започвате.

Почти мигновено скалата бе огряна от ярките снопове на прожекторите, които къпеха голата местност в студена светлина. Сякаш отникъде се появиха рояци работници. Заръмжаха тежки машини.

— Господи, защо не вдигнеш рекламна табела, на която да пише: „Ето, тук е!“ — попита Макфарлън.

— Тази скала не се вижда от кораба на Валенар — отвърна Глин. — Засенчва я ей онзи нос. Ако Валенар иска да разбере какво става — а той ще поиска — ще трябва да изтегли кораба си обратно до северния край на протока. Понякога най-доброто прикритие е липсата на каквото и да е прикритие. Виждаш ли, Валенар няма да очаква да си тръгнем.

— И защо не?

— Защото ние ще продължим фалшивата минна операция в продължение на цялата нощ. Цялото тежко оборудване и две дузини мъже ще останат на острова и ще работят трескаво. От време на време ще има взривове, разбира се, и оживен радиотрафик. Малко преди зазоряване нещо ще бъде открито. Или поне така ще изглежда от борда на „Алмиранте Рамирес“. Ще има голямо оживление. Работниците ще получат почивка, за да обсъдят откритото — Той хвърли угарката и погледна как се носи в мрака. — Работният катер на „Ролвааг“ е скрит около далечния край на острова. Веднага щом отплаваме, той ще натовари работниците и ще се срещне с нас зад островите нос Хорн. Всичко друго ще бъде изоставено на острова.

— Всичко ли?

Макфарлън остави мислите си да обходят бараките, пълни с екипировка, булдозерите, лабораториите в контейнерите, огромните жълти влекачи.

— Да. Генераторите ще работят, всички светлини ще бъдат включени. Тежко оборудване на стойност милиони долари ще бъде оставено на острова да се вижда добре. Когато Валенар ни види да тръгваме, той ще предположи, че ще се върнем.

— И няма да ни преследва?

Глин забави отговора си.

— Би могъл да го стори.

— А тогава?

Глин се усмихна.

— Всички варианти са анализирани, всички непредвидени обстоятелства са планирани. — Вдигна отново радиостанцията. — Докарайте кораба до скалата.

Малко по-късно Макфарлън почувства вибрациите, предизвикани от мощните двигатели. Бавно, много бавно големият кораб започна да се развръща.

Глин отново погледна към него.

— Твоята роля във всичко това е жизненоважна, Сам.

Макфарлън го изгледа изненадан.

— Моята ли?

Глин кимна.

— Искам да поддържаш връзка с Лойд. Да го информираш, да го успокояваш и преди всичко — да го задържиш там, където се намира.Ако дойде тук, това може да се окаже пагубно. А сега — довиждане. Трябва да се подготвя за среща с нашия чилийски приятел. — Той замлъкна, погледна Макфарлън в очите без да мигне и додаде: — Дължи ти едно извинение.

— За какво? — попита Макфарлън.

— Знаеш много добре за какво. Не бих могъл и да желая по-последователен и надежден учен. След приключването на експедицията нашето досие за теб ще бъде унищожено.

Макфарлън не знаеше как да приеме това откровение. Изглеждаше искрено; ала, от друга страна, всичко у този човек бе тъй пресметнато, че се питаше дали и това признание нямаше двойна, та дори и тройна цел във внушителния план на Глин.

Глин протегна ръка. Макфарлън я улови, а дланта на другата постави върху рамото на Глин.

В следващия миг Глин вече го нямаше.

Едва по-късно Макфарлън осъзна, че плътната материя, която бе усетил с пръсти, не бе дебело палто, а противокуршумна жилетка.

48. Протокът Франклин 20:40

Глин стоеше на носа на малкия катер, изложил с наслада лице на студения въздух, който струеше покрай него. Четиримата мъже, които участваха в операцията, седяха на пода на тъмната кабина, готови, притихнали, невидими. Точно пред тях светлините на разрушителя премигваха над тихите води на залива. Както и бе предвидил, корабът се бе преместил по-нагоре в протока.

Обърна се и хвърли поглед към острова. Огромен грозд светлини обрамчваше трескавата минна дейност. Тежките машини бучаха напред-назад. Слаб тътен на далечна експлозия се разнесе из въздуха. А истинската работа, която се вършеше на скалата, за разлика от тази, изглеждаше несъществена. Преместването на „Ролвааг“ бе представено посредством радиотрафика като предпазна мярка заради нова буря — големият кораб щеше да застане откъм подветрената страна на острова и да подаде вързални въжета към брега.

Подуши наситения с влага морски въздух, пое дълбоко дъх в измамната тишина. Определено се задаваше голяма буря. Но истинските й размери бяха държани в тайна, известна само на Глин, Бритън и помощник-капитаните на „Ролвааг“; нямаше нужда да се отвлича вниманието на екипажа или на хората от ЕИР в такъв критичен момент. Но анализите на спътниковите данни сочеха, че щормът още призори можеше да се развие в пантеонеро,гробищния вятър. Тези ветрове винаги се зараждаха от югозапад, а след това с набирането на силата си завъртаха на северозапад. Можеха да достигнат 15 бала! Ала ако „Ролвааг“ успееше да премине протока Льомер до обяд, той щеше да се окаже откъм подветрената страна на Огнена земя преди бурята да достигне кулминацията си. И тя щеше да им идва откъм кърмата: идеално за голям танкер, самият ад — за малък преследвач.