Денят не си личи по заранта

Този път решението като че е в ръцете на мъжката страна. Фактът, че Сандра първа е завоювала успехи, още не решава крайния изход. Тя достатъчно е демонстрирала любовните си умения пред самеца, за да го пресити и да събуди подозрението, че в бъдеще едва ли съпругът единствен ще се радва на тия умения. Нищо чудно Дейзи да е по-ловка в някои неща и от Сандра. Но Дейзи до този момент е стояла настрана и затуй може да залага на обаятелно невинната си фасада и на естествения интерес у мъжа към невкусемия плод. И вероятно още сега, додето гальовно ръмжи в ухото на Сандра подробностите на бъдещата семейна идилия, Томас вече да вижда мислено на мястото на Сандра другата, по-младата и по-непорочната.

Такива са данните за интимните отношения в триъгълника, доколкото мога да съдя по беглите сведения, получени от Сеймур, а също и от Мод на следния ден.

Следния ден. И последния. Но именно за да бъде наистина последен, необходимо е да играя ролята си спокойно и естествено.

— А какво ще стане, ако Сандра се опита да ме изнасили? — запитвам, когато привечер се отправяме към квартирата на сексбомбата.

— Общуването с Франк ви се отразява зле — забелязва Мод. — Започвате да проявявате вкус към плоските шеги.

— В момента не ми е до шеги. Искам да знам в каква насока мога да действам.

— Трябвало е да обсъдите сексуалните подробности с моя шеф. Тия неща са по-подходящи за разговор между мъже.

— А може би мене ме интересува тъкмо личното ви мнение.

— Аз не съм ваша съпруга, Албер.

— Знам, вие сте служебно лице.

— Затуй правете каквото знаете.

Да, тя е само служебно лице и освен това нейният бог не съм аз, а Сеймур, но въпреки туй в нехайно изреченото „правете каквото знаете“ може да се долови нотка на раздразнение. Не че държи бог знае колко на мене, но защо пък трябва да ме дели с някаква си Сандра.

Вече се здрачава и неоновите фирми по пешеходната зона представляват истински разгул на многоцветни сияния. Навалицата е оредяла. Край витрините бавно се разхождат млади и не съвсем млади двойки, тръгнали на кино или излезли да вкусят от вечерната хладина.

Ние с Мод също сме двойка. Двойка по принуда или по игра на случая. Интересно, че двойките, в които ми е било съдено да представлявам мъжката страна, почти винаги са били от тоя род. Родени от случая, от необходимостта или от някаква бледа симпатия, родени мимоходом и осъдени да се разпаднат също тъй мимоходом, защото случаят, защото обстоятелствата, защото необходимостта го изискват. Срещи и разлъки без последствия или с чисто служебни последствия. Срещи и разлъки, отминали и почти забравени, ако не броим оная лека горчивина от усещането, че това, което при нормалните хора е радост и болка, при тебе е само част от играта.

Е, имало е и изключения. Само че изключенията са още по-горчиви. Може би по-добре е така, без изключения. Може би по-добре е да знаеш, че всичко е част от играта.

Завиваме наляво от главната улица и едва изминаваме стотина метра, когато дамата спира:

— Ето, там е: осветеният вход. Красавицата живее на третия етаж.

— Хм, красавица. А змеят?

— Змеят… — произнася пренебрежително Мод. — Нима се боите от тоя джобен човек.

— Един малък човек може да ви устрои голям скандал.

— Излишно е да се безпокоите. Ако съществуваше риск, Сандра не би ви приела.

— Хубаво — кимам. — Отивам на ваша отговорност. А магнитофонът добре ли сте го скрили?

— Не си обременявайте мозъка с излишни подробности — промърморва жената.

— Наистина, излишно е да се тревожа. Щом успяхте да запишете дори разговора ми с Франк. Не очаквах от вас това, скъпа.

— Аз работя според нарежданията, Албер. Мисля, че вече съм ви предупредила.

Въпросният дом, ако се съди по облицованото с мрамор стълбище, е обитаван от заможни хора. На третия етаж има две врати, но месинговата табелка с името САНДРА ДЕЙВИС ме предпазва от грешка. Домакинята отваря с хладна полуусмивка и ме въвежда в хола, доста по-просторен и далеч по-натруфен от хола на Мод. Толкова натруфен, че не ми стига смелост да го описвам.

Сандра прави небрежен жест в смисъл, сядайте, където щете, отпуска се в едно кресло, изчаква аз да сторя същото, сетне сключва ръце на коляното си и запитва хладно:

— За какво сме се събрали?

— Мисля, че за да прекараме една приятна вечер.

— Мислите, но не сте уверен.

— Това не зависи само от мене.

— Предполагам.

С две думи, излъгал съм се, ако съм очаквал, че ще попадна на съблазнителка, която ще ми покаже бялото си бедро през кулисите на полупрозрачния пеньоар, ще ме събори на кушетката и ще впие устни в устните ми. Бледосинята домашна роба на Сандра не само не е прозрачна, но е и плътно затворена от врата до петите, а изразът на лицето съвсем не предразполага към фриволности. Този израз, призван да ме респектира, всъщност ме кара да се чувствам по-свободно. При подобен израз на студена учтивост можеш да пристъпиш направо към темата.

— Не знам на какво дължа вашата откровеност, обаче онази вечер вие ми дадохте ценна информация относно Ерлих.

— И аз така мисля — потвърждава Сандра без излишна скромност. — Но една информация може да бъде ценна само в случай, че бъде взета под внимание.

— Ще стигнем и до тоя въпрос. Исках да кажа, че съм дошъл, за да отговоря на услугата ви с услуга.

— Кой бяга от услуги — свива широките си рамене домакинята.

Да, широки рамене. Нещо съвсем естествено, ако се има предвид това, което следва под тях.

— Става дума за гешефта ни с Томас. Вашият приятел ясно даде да се разбере, че от гешефта се изключва Райън.

— Кой ви е говорил за Райън? — вдига красиво изписаните си вежди жената.

— Осведомен съм. Човек не може да работи в професия като нашата, ако не е осведомен.

— За Ерлих не бяхте осведомен.

— Казах ви, че ще стигнем и до тоя въпрос. Мисълта ми е, че Райън в никакъв случай не бива да се изключва от сделката.

— Защо не го кажете на Томас?

— Не съм дотам близък с него. Не знам дали ще ме разбере.

— А нима с мене сте близък дотам? — запитва тя с доста подчертана ирония.

— Може и да греша, но ми се струва, че с вас по-лесно ще се разберем.

— Едва ли. Дори само по тази причина, че не познавам никакъв Райън.

— И не ви е известно, че той е шефът на Томас?

— От вас го чувам.

— Разбирам ви — кимам. — Такъв разговор като нашия неизбежно започва с известна доза недоверие. Да се надяваме, че така ще бъде само в началото. Онази вечер аз се отнесох отзивчиво към вашата информация. Помъчете се сега поне да изслушате търпеливо моята.

— Нали това правя: слушам ви — казва тя, като ме гледа безучастно.

— Вашият приятел наред с чисто служебната дейност си е позволявал и някои странични сделки…

— Какви странични сделки?

— Ами от рода на тия, които е сключвал с Ерлих.

— Ясно. Този тип вече е пуснал в ход интригите си.

— Не се безпокойте. Аз гледам с разбиране на тия неща. Професията ми е такава.

— Значи Ерлих се е раздрънкал.

— Не бързайте. Не съм казал, че е Ерлих. Впрочем вашият приятел е бил замесен в подобни афери много преди появата на Ерлих. Още на времето, като дипломат в Нигерия…