Фаворит

Но накрая тя се усмихна и каза:

— Моето пък е Кейт. — Изрече го, сякаш ми поднася дар, и аз благодарно го приех.

— Какво знаете за конните състезания?

— Почти нищо. Кракът ми не беше стъпвал на хиподрум до днешния ден. — Произнесе го, сякаш това наистина е важен момент.

— А вие самата яздите ли?

— Определено не.

— Да не би чичо Джордж да е запален по конете? Може би ходи на лов? — предположих.

— Чичо Джордж е най-малко пристрастеният към конете човек, когото съм срещала. За него те са нещо, което хапе от едната и рита от другата страна. Колкото до лова, той казва, че има далеч по-приятни занимания от това посред зима, в най-неблагоприятни условия да преследващ някакви космати създания през наводнени полета.

— Да не би пък да залага? — засмях се. — Не тук, на хиподрума — другаде?

— Случвало му се е в деня на финала за купата да пита кой е спечелил дербито.

— И откъде тогава изникна Божествения?

— Щял да ми се разшири хоризонтът според чичо Джордж. Образованието ми следвало добре отъпканите пътища — пансион, училище за благородни девици, обиколка из Европа със зорки придружителки. Трябвало да изкарам миризмата на музеите от носа си.

— И по тази причина ви е подарил състезателен кон за двадесет и първия рожден ден — довърших фактите аз.

— Да. — Тя ме изгледа остро. Усмихнах се — бях успял да проникна зад фасадата. — Като собственичка не се налага да правите нищо особено, освен да отидете при онези клетки ей там — посочих й ги — преди четвъртата гонка и да наблюдавате оседлаването на коня. После отивате на парадния ринг с Пит, размотавате се там и правите умни изказвания за времето, докато пристигна и се запътя към старта.

— А какво да правя, ако спечели?

— Смятате ли, че ще победи? — Не бях сигурен до каква степен е наясно по отношение на коня си.

— Според господин Грегъри — няма.

Изпитах облекчение. Не исках да остане разочарована.

— След състезанието ще знаем за него много повече. Но ако се случи да финишира сред първите трима, ще го разседлаят ей там, до стаята с теглилките. В противен случай ще ни намерите тук, на поляната.

Наближаваше часът за първата гонка. Отведох прелестната госпожица Елъри-Пен на трибуните и изпълних намеренията на чичо Джордж, като я представих на няколко смели, привлекателни млади мъже. Със закъснение осъзнах, че докато приключа участието си в гонката за дебютанта, вероятно ще съм изпаднал в категорията „и други“ от състезавалите се за благоволението на госпожица Елъри-Пен.

Наблюдавах я как омайва групичка мои приятели. Тя беше ярка, жизнена личност. Имах чувството, че в нея гори някакъв неизтощим вътрешен огън, скрит под здрави прегради, и само топлината от него можеше да се промъква във веселия й, равномерен глас. Кейт ще си остане привлекателна дори когато остарее, помислих си аз без никаква връзка и изведнъж ми мина през ум, че ако и Сила притежаваше тази бликаща жизненост, а не присъщата й спокойна въздържаност, намеците на инспектор Лодж може би нямаше да бъдат толкова далеч от истината.

Изгледахме първата гонка и след края й оставих Кейт да решава кого от новите си познати ще удостои с честта да я покани на кафе, а аз отидох да се претегля за състезанието за дебютанти. Отдалече видях, че тя се отправя към масите, последвана от поклонниците си като комета, теглеща зад себе си опашка. Бляскава, примамлива комета.

За пръв път в живота си съжалих, че трябва да се състезавам.

Четвърта глава

В съблекалнята Сенди Мейсън, заел поза с ръце на кръста, си беше разпуснал езика. Къдрав, червенокос мъж, забил разкрачените си крака като греди в пода, той излъчваше с всяка клетка от тялото си живот. Беше як и набит, около тридесетгодишен, малко нисичък, с тъмнокафяви очи, край които някак объркващо се виеха светлочервеникави мигли.

Като жокей професионалист не попадаше в десетката на най-добрите, но все пак имаше зад гърба си доста победи, които се дължаха предимно на бойния му дух. Не се плашеше от нищо. Понякога принуждаваше коня си да профучи на косъм през нищожна, почти несъществуваща, отворена сякаш по силата на волята му пролука между хълбоците на другите животни. Агресивното му поведение на пистата неведнъж му бе навличало проблеми с надзорниците на гонките, ала останалите жокеи не хранеха лоши чувства към него благодарение на неустоимия му, заразително весел характер.

Чувството му за хумор беше буйно като всичко останало в характера му и въпреки че аз лично, без да споделям мнението си гласно, намирах понякога шегите му за малко грубовати и жестоки или пък отвратително непристойни, очевидно представлявах малцинство.

— Ей, кретени такива, кой от вас ми е забърсал пръта за балансиране? — изрева той и силният му глас се разнесе над оживената гълчава до всяко кътче на помещението. Въпросът за местонахождението на камшика му остана без отговор.

— Защо не си размърдате задниците и не проверите дали не се е измътил под тях? — попита той трима-четирима жокеи, седнали на пейката да си обуят ботушите. Те наостриха уши и зачакаха остатъка от тирадата. Сенди продължи изобретателно да сипе нови и нови ругатни, докато един от слугите не му намери изчезналия камшик.

— Къде го намери? — поиска да узнае Сенди. — У кого беше? Ще му извия вратлето на тоя.

— Беше на земята под пейката, на която седеше.

Сенди никога не се засрамваше от грешките си. Той се изсмя гръмко и взе камшика.

— Е, добре, този път ще ти простя.

Той нарами седлото си и се запъти към теглилките. Размахваше камшика във въздуха и плющеше с него, сякаш за да се увери, че е все така еластичен. — Сенди често си служеше с него по време на състезанието.

Аз стоях на прага на съблекалнята и на излизане той мина край мен. Очите му ме стрелнаха весело и присмехулно — затова го харесваха въпреки недостатъците му. Загледах се подире му. Седна на теглилката, остави камшика на масичката до себе си и каза нещо, не чух какво, но и двамата — и секретарят, отговарящ за претеглянето, и съдията, който стоеше там, за да запомни цветовете на всеки, та да може да ги различи на финала — се засмяха, докато го отмятаха в списъците си и го допуснаха до състезанието.

Преди известно време се бяха разнесли слухове, че на Сенди му се е случвало „да задържа“ конете си, в замяна на което е получил щедро възнаграждение от букмейкърите за услугата. Нищо не се доказа и официалното разследване приключи само за час. Жертвите на някои от по-грубите шеги на Сенди допускаха, че е способен на всичко. Останалите се придържаха към мнението, че подобно деяние не е в характера на човек, известен със стремежа си на всяка цена да победи.

Наблюдавах как свободно и леко общува с официалните представители на асоциацията и ми беше понятно защо, изправени пред подобно открито и дружелюбно поведение, надзорниците, проверили разследването, не са могли да повярват, че е виновен, без да им бъдат предоставени непоклатими доказателства. Разпространеното сред жокеите мнение бе, че Сенди е „пристегнал мундщука“ на един-два коня преди време, но не и през последните няколко месеца.

„Задържането“ се извършва, като забавиш коня на старта, изостанеш с няколко дължини или се държиш на опашката на колоната. По този начин от предпоследния пост нататък нечестният жокей може най-почтено да се включи в последната част от състезанието пред очите на публиката, знаейки много добре, че конят едва ли ще се справи с непосилната задача да спечели. Случва се рядко, защото, ако забележат някой жокей да го прави, той много бързо остава без работа.

През кариерата си на жокей — сезон и половина — бях наблюдавал подобно явление два пъти. И в двата случая виновникът беше един и същ — младият, русокос, кръглолик Джо Нантуич. При втория инцидент, преди около два месеца, се размина на косъм с разрешителното си, тъй като беше проявил глупостта да пробва номера по време на състезание, в което участваше Дейвид Стамп — а той не само беше по-малкият син на главния комендант, но обичаше и да клюкарства.