Фаворит

— Аз пък си мислех, че най-лесно се познават жокеите — нали все са лилипути — поясни Кейт, — но вие двамата сте съвсем прилични на ръст. — Когато говореше с нас, й се налагаше да гледа нагоре, въпреки че и тя не беше от ниските.

Засмяхме се, а аз й обясних:

— И другите жокей в нашия спорт обикновено също са с приличен ръст. По-лесно се задържаш на седлото, ако имаш дълги крака.

— И при гонките без скокове се срещат високи жокеи — добави Дейн. — Само че те са доста кльощави.

— Разбихте всичките ми заблуди — въздъхна Кейт.

— Новият ти кон го бива, Алън — обърна се към мен Дейн. — Догодина ще стане много добър на препятствията.

— И вие ли яздите собствените си коне днес? — попита го Кейт.

— А, не. Аз нямам такива. Състезавам се в категорията на професионалистите, а на тях им е забранено да стават собственици.

— Професионалист ли сте? — Веждите на Кейт се извиха на дъга от изумление. Очевидно беше обърнала внимание на добре скроения костюм, късото палто от камилска вълна, приятния глас и добрите му обноски. Стана ми забавно — още една от заблудите й се изпари.

— Да. Така се препитавам — усмихнато потвърди Дейн. — За разлика от Алън нямам приказно богат баща. Но поне ми плащат, за да върша онова, което ми доставя най-голямо удоволствие на този свят. И това положение напълно ме удовлетворява.

Кейт ни изгледа съсредоточено.

— Може би след време ще успея да разбера какво ви кара да рискувате красивите си глави.

— Когато разберете, моля ви, кажете и на нас. За мен този въпрос продължава да бъде пълна загадка — каза й Дейн.

Разходихме се обратно до трибуните, за да гледаме третата гонка. Зле изглеждащият кон спечели, препускайки в лек тръс с двадесет дължини преднина. Любимецът на Кейт изостана на опашката на първата миля и отказа да прескочи третото препятствие.

— Не смятайте, че винаги познаваме кой ще е победителят — каза й Дейн. — Жокеите правят лоши прогнози. Но този имаше стопроцентов шанс да победи.

„Стопроцентов шанс“. Този най-обикновен израз, използван при състезанията, се заби като игла в главата ми. Нападателят на Бил Дейвидсън е разчитал точно на това — че Адмирал е стопроцентов фаворит.

Стопроцентов шанс. Да загине…

Конят на Кейт, като се има предвид, че за мен беше случайно изтеглена карта, се справи по-добре от очакванията ми. На второто препятствие направи по-къса крачка и се препъна в трупите. Излетях нагоре от седлото, но отново паднах на него по-скоро по щастлива случайност, отколкото заради правилна реакция. Очевидно с този трик Божествен се беше отървал от предишния си жокей, към когото в момента изпитвах най-топло съчувствие. Повтори ми номера на третия ров, но след това не ми създаде повече проблеми. Дори получи неочакван прилив на енергия нагоре по хълмчето, задмина няколко изчерпали силите си коня и се класира на четвърто място.

Кейт беше очарована.

— Господ да благослови чичо Джордж за страхотното хрумване. Не съм прекарвала по-щастлив ден.

— Мислех, че ти е изпята песента на втория ров, Алън — коментира Питър Грегъри, докато разкопчавах коланите на седлото.

— И аз така си мислех — ядосано потвърдих аз. — Извадих чиста проба късмет, че се справих.

Пит изучаващо огледа Божествен — гръдният кош на коня учестено се повдигаше и спускаше, но животното не беше задъхано много.

— Вижда ми се в доста добра форма, като вземем всичко предвид. Ще спечели едно-две състезания още този сезон.

— Не искате ли да отидем и да отпразнуваме повода, както си му е редът — с бутилка шампанско? — предложи Кейт. Очите й блестяха от възбуда.

— Изчакайте да ви донесе победата и тогава пукайте тапите — засмя се Пит. — С удоволствие бих вдигнал малко по-скромен тост за бъдещи победи с вас, но имам кон, който се състезава в следващото надбягване. Но Алън няма да откаже да ви направи компания. — Той ми хвърли кос поглед, очевидно все още развеселен от пълната ми капитулация пред обаятелната госпожица Елъри-Пен.

— Ще ме изчакате ли, Кейт? Трябва да отида да се претегля, понеже финиширахме на четвърто място. После по най-бързия начин ще се преоблека и ще дойда.

— Ще ви чакам пред стаята, където ще се претегляте — обеща тя.

Измериха теглото ми, връчих седлото си на Клем, измих се и се преоблякох в нормални дрехи. Кейт ме чакаше отпред и наблюдаваше близката групичка оживено бъбрещи млади момичета.

— Кои са тези? — попита. — Стоят тук откакто дойдох и не правят нищо.

— Предимно съпругите на жокеите — отвърнах й усмихнат.

— Чакането пред подобни помещения е основното им занимание.

— Или приятелките им — кисело отбеляза Кейт.

— Да. Самият аз току-що открих колко е приятно да те чака някой, когато излезеш.

Отидохме в бара и седнахме на чашка кафе.

— Чичо Джордж няма да го преживее, ако разбере, че сме полели участието на Божествен с напитка без грам алкохолно съдържание. Гроздовите и зърнени дестилати нямат ли място във вашия живот?

— Разбира се, че имат. Но така и не се научих да ги употребявам в три часа следобед. А вие?

— Шампанско на закуска — усмихнато отговори Кейт.

Поканих я да излезе на вечеря с мен, но тя не прие. Леля Деб щяла да има гости на вечеря, а чичо Джордж сигурно умирал от нетърпение да разбере как се е представил подаръкът му.

— А утре?

Кейт колебливо замълча и забоде поглед в чашата си.

— Ами… аз всъщност… утре ще излизам с Дейн.

— Дяволите да го вземат — избухнах.

Кейт направо се изсмя.

— А в петък?

— С удоволствие.

Отидохме на трибуните и гледахме Дейн, който спечели на косъм петата гонка. Кейт посрещна победата му с несдържан възторг.

Пета глава

На паркинга се водеше истинска битка. Тръгнах си след последната гонка, но когато излязох през портата, спрях като закован на място. В свободното пространство между изхода и първата редица паркирани коли близо двадесетина мъже водеха ожесточен бой. От пръв поглед се усещаше с каква злоба си нанасят немного почтени удари.

Въздействието беше зашеметяващо. На хиподрума често стават сбивания между двама-трима от присъстващите, но толкова сериозен сблъсък от този порядък едва ли се дължеше на нерешен спор във връзка със залаганията.

Загледах се. Нямаше съмнение — някои от мъжете имаха на ръцете си боксове. Във въздуха профуча верига от колело. Близо до мен, на земята, почти неподвижни, въпреки че телата им излъчваха напрежение от усилието, се бяха вкопчили две фигури, сякаш преплетени в някакъв странен племенен ритуал. Пръстите на единия стискаха здраво китката на другия, който държеше в ръката си нож с тънко, шестсантиметрово острие. Дължината му не позволяваше да се нанасят смъртоносни рани, предназначението му по-скоро беше да накълца и обезобрази противника.