Гангстерски рап

Следващите ги двама мъже с пистолети глок пристъпиха до дупките в апартамента за продажби и започнаха методично да дърпат спусъците. Този път куршумите бяха по-нарядко, но всеки от деветмилиметровите заряди изтрещяваше оглушително в тясното помещение, принуждавайки Сините тапи вътре да покриват с длани ушите си, за да предпазят тъпанчетата си от спукване.

Най-накрая, тласнати от отчаян инстинкт за самосъхранение, двамата охранители започнаха да отвръщат на стрелбата. Лежаха по гръб, залегнали под огневата линия, и стреляха напосоки към гърмящата дупка, пробита във вратата пред тях.

Куршумите на Сините тапи заблъскаха в обшитата с метал врата. Рахман видя как един от стрелците му се присви и отстъпи назад. Той се втурна към вратата, изблъска стрелеца настрани, напъха цевта в дупката и стреля. Голямото оръжие изтрещя и отскочи до горния ръб на дупката във вратата. Рахман изръмжа и продължи да стреля, целейки се този път надолу, защото онези вътре бяха дръзнали да отвърнат на стрелбата. Помъчи се да си представи позицията на стрелящите зад вратата, надявайки се куршумите му да ги улучат, да ги разкъсат и убият.

Рахман крещеше при всяко поредно дърпане на спусъка. Вътре двамата охранители изпълзяха извън огневата линия, докато големите куршуми магнум 50-ти калибър затрещяха по пода около тях и в стената зад тях, разкъсвайки пластмасовата облицовка „Шийтрок“ 4 и дървенията. Един от куршумите на Рахман улучи бедрото на единия от пазачите и откъсна къс месо с размерите на юмрук. Двамата Сини тапи прекратиха стрелбата.

И тогава, също толкова внезапно, колкото беше започнал този адски щурм, също толкова внезапно и приключи. Изведнъж стана така, че не се чуваше нищо, освен воя на дрогираната курва и щракането на изпразнения „Дезърт Ийгъл“ на Рахман. Стрелците с пистолетите глок, вече отстъпили от стената, обърнаха се и закрачиха назад към стълбището. Стрелците с тек-9 бяха презаредили и останаха на място, насочили дулата на оръжията си към вратата на апартамента в случай, че някой се осмелеше да излезе и да стреля по тях.

4

Търговска марка облицовъчен материал. — Б.пр.

Рахман отстъпи от дупката, през която беше стрелял, напъха нов пълнител в своя „Дезърт Ийгъл“ и махна с ръка на Джон Х да се маха. Джон измъкна дългоцевния си револвер от устата на Елис, когато Рахман опря нажеженото дуло на своя „Дезърт Ийгъл“ в гърдите му и приближи лицето си плътно до охранителя на Сините тапи. Докато Елис се взираше в него с широко отворени очи, той каза:

— Лягай по очи! Помоли се на Аллах да ти прости. Не вдигай поглед дълго време нагоре, иначе ще се върна и ще те убия.

Вътре в стаята за пушене някой най-сетне зашлеви силен шамар на продължаващата да вие курва. Челюстта й рязко изпука и това сложи край на истеричните й викове.

След няколко мига останалите бавно се надигнаха от пода, опипвайки се, примижавайки из силно задимените помещения, оглушали от пукотевицата, загубили всякаква способност да осъзнаят случилото се, освен това, че бяха все още живи.

Докато Рахман и хората с него слизаха тичешком по вътрешното стълбище, стрелците му, пазещи отвън, сякаш изникнали от мрака, се появиха до всеки от Сините тапи, шетащи около комплекса. Всеки от членовете на бандата усети дулото на пистолет, опрян в слепоочието му. И да носеха оръжие, нечии опитни ръце го напипаха и ловко го издърпаха. После всеки от Сините тапи чу едно и също послание, изсъскано в ухото му:

— Тази нощ стреляхме над главите ви. Следващия път стреляме в главите ви. Махайте се! „Ню Лотс“ принадлежи на МС-2.

Когато Рахман и хората му се озоваха в основата на стълбището, стрелците отвън вече се бяха струпали до задната врата на сграда А. Рахман и останалите изхвърчаха през вратата с все още димящи дула на оръжията си и вонящи на барут дрехи. Всички стрелци на МС-2 се събраха около дребен мъж, разтворил брезентова торба. Всеки от тях внимателно постави оръжието си и конфискуваните оръжия на Сините тапи в торбата. Рахман изгледа последното оперативно действие, увери се, че всички оръжия са поставени грижливо в багажника на разнебитения форд ЛТД, модел 1986 година, който по нищо не се различаваше от циганските таксита, с които беше тъпкано в Браунсвил. Едва тогава стрелците тихо се разпръснаха и се отдалечиха от мястото на действието. Всички, с изключение на Рахман. Той остана на място, докато и последният стрелец не изчезна от погледа му.

5.

Лойд Шоу стоеше неподвижен на Тилдън авеню с вдигнати във въздуха ръце.

Осветяваха го фаровете на три полицейски коли. Шест ченгета ревяха:

— Лягай долу! Долу, долу, долу…

Шоу бавно се смъкна на колене, държейки ръцете си вдигнати. След като те продължиха да крещят „Лягай долу!“, той внимателно положи ръце на уличната настилка и се сниши на платното с широко разтворени крака и ръце.

Зърнестият асфалт под бузата му беше студен. По-добре, отколкото някой нажежен куршум да пръсне главата ми, помисли си Шоу. Знаеше много добре, че ченгета, извикани посред нощ в квартал на чернокожи, където е имало стрелба, ще гледат да са адски сигурни, че няма да пострадат. И ето ти го него — застанал пред онази надупчена кола, с пистолет в ръка. Шоу си помисли какво щеше да стане, ако бе имал късмета да е чернокож. Вече със сигурност щеше да е мъртъв.

Остана да лежи неподвижно върху влажния, мръсен асфалт на улицата. Нямаше никакво желание да дава повод на някое от ченгетата да го изрита или да дръпне спусъка.

Поне двама полицаи държаха оръжията си насочени към Шоу, докато други двама коленичиха от двете му страни и закопчаха ръцете му с белезници на гърба. После грубо го вдигнаха на крака, завлякоха го до една от патрулните коли и го натикаха на задната седалка.

Оставиха го сам в полицейската кола и се заеха да огледат района.

Шоу се облегна и се отпусна на страничната врата. Не можеше да се облегне удобно назад с извитите му и закопчани зад гърба ръце. Внимателно разкърши рамене, за да провери дали не са му скъсали сухожилие, или изкълчили някоя става, докато го влачеха по улицата.

— Задници — тихо изруга той.

А отвън ченгетата защъкаха около разнебитения шевролет, за да се уверят, че в района няма нито свидетели, нито ранени, нито трупове.

След около десет минути едно от по-възрастните ченгета се приближи и приклекна до задното стъкло на патрулната кола. Той вдигна празния браунинг на един пръст за предпазителя на спусъка така, че Шоу да може да го види.

— Този патлак твой ли е?

Шоу потисна порива да отвърне: „А ти как мислиш шибан задник такъв?“, ала отговори:

— Не, не е мой.

— Чий е тогава?

— Двама типове скочиха от колата, втурнаха се към мен и единият го измъкна. Аз му го отнех.

Ченгето повдигна вежда.

— Ти си му го отнел?

— Да.

— А-ха. И как успя да го направиш?

— Много бързо.

— Нима?

Шоу стисна устни, за да не отвърне: „Да бе, да“, и великодушно позволи на ченгето да зададе следващия си въпрос.

— Това тяхната кола ли е?

— Да. В нея бяха трима. Двама плюс шофьора.

— И се втурнаха.

— Точно така. Когато взех патлака, шофьорът изскочи от колата и гръмна един куршум по мен.

— Защо?

— Щот’ бях взел патлака на приятеля му, предполагам.

— Не, защо тия типове са се втурнали към теб?

Шоу се замисли за миг за отговора. Защото бях бял, сам, в квартал, където не ми е мястото? Защото не бяха от добрите момчета?

— Не ми хареса музиката им.