Гангстерски рап

— Не ти е харесала музиката им?

— Използвам термина музика много условно. Не смятам, че рапът е точно музика. Музикален фон, може би, но не и музика.

— Ти к’ъв си бе, шибан критик ли, що ли?

Шоу не отговори.

— Разбирам. Значи, стрелял си по колата им?

— Не по колата. По тонколоните и пулта.

— Значи, зарад музиката?

— Беше самоотбрана.

— А-ха. От типовете с патлаците изобщо не ти е пукало. Това, което ти е пречело, е било музиката?

Шоу се подсмихна.

— Хм, добре де, и така да е, но да се стреля по коли не е разрешено. Ще трябва да те заведа в участъка.

Когато го вкараха в Седемдесет и седми участък, дежурният сержант погледна Шоу само веднъж, и то бегло. Това, което видя, беше бял мъж с добро телосложение, с кестенява коса, падаща до яката на синята му риза, тъмнокафяво кожено яке и черни джинси. Забеляза, че Шоу е по-едър от ченгетата, застанали плътно от двете му страни, но не му обърна повече внимание. Сведе поглед към дневника на бюрото и записа нещо.

Шоу от своя страна познаваше старши сержанта от доста време, но не му се стори уместно да му го напомня. Арестувалият го полицай изчака дежурния сержант да си довърши писането и да му подаде формуляр за рапорт. После отведе Шоу до кабинката на служителя за иззети вещи и предаде портфейла, връзката ключове и джобните пари на Шоу. След това го отведе до едно празно бюро, седна и извади формуляр за арестуване от най-долното чекмедже.

Шоу също седна, попивайки с очи всичко наоколо. Ченгето намести една стара пишеща машина „Ай Би Ем Селектрик“, пъхна в ролера формуляра за арест и затвори чекмеджето с ритник.

— Е, поне ще получиш компенсация — каза Шоу на ченгето.

— Какво?

— Нищо — отвърна Шоу.

Ченгето нагласи формуляра и започна да удря по клавишите.

Шоу огледа помещението и забеляза, че по нищо не се отличава от повечето, в които беше попадал. Голи циментови стени. Зелена боя. Евтино флуоресцентно осветление. Сиви метални бюра и безразборен сбиротък от столове около тях. Така и не се стараеха да подбират мебелировката, помисли си той. Забеляза също, че специално в този участък цареше особено голяма бъркотия. Купища документи се валяха навсякъде — в папки, по бюрата, на купчини до бюрата, по етажерките за полицейски бюлетини. Много хартия, много формуляри, върху един от които в момента се мъчеше дежурното ченге. Шоу се загледа как кълвеше с два пръста по машината и се зачуди кога ли НЙПУ 5 ще благоволи да си компютризира напълно участъците. Толкова много безсмислени думи, нацвъкани в планини от формуляри, подредени в безмълвни фаланги по прашасали рафтове за досиета.

5

НЙПУ — Нюйоркско полицейско управление. — Б.пр.

Шоу се извърна странично на стола и опря рамо на задната облегалка. Не можеше да седи удобно с опрян гръб. Реши, че го бяха държали достатъчно със скапаните белезници и тъкмо се канеше да каже на ченгето да му ги свали, когато служителят, отговарящ за иззетите вещи се появи и каза на полицая:

— Имаме проблем, Джо.

Джо продължи да търси буквите по клавиатурата и измърмори:

— Какво?

— Ами ти си арестувал полицай — отвърна служителят.

— А?

— Личната му карта е в портфейла. Това е детектив първа степен Лойд Шоу.

Ченгето спря да чука по клавишите на пишещата машина. Вдигна очи и се втренчи в Шоу в продължение на около три секунди, след което попита:

— Детектив ли си?

— Да.

— Първа?

— Да.

— Къде ти е тогава шибаната значка и патлака?

— Не са у мен.

— А у кого са?

— У началника.

— Значи си от взвода с гумените патлаци.

Шоу кимна.

— И си излязъл на Тилдън авеню да стреляш по коли?

— Не по коли. Една кола. Една-едничка. Едно говняно шеви нова.

Ченгето направи гримаса.

— Ти ме разби бе, човек. — Изправи се и обяви: — Тоя не е за мен. — После каза на служителя: — Дръж го под око.

Служителят погледна към Шоу, за миг замълча. После попита:

— Що не си им казал, че си ченге?

— Не знам. В един момент ми се стори уместно да го спомена, но после нещата се развиха с такава скорост, че…

Служителят отново изгледа Шоу и каза:

— Ти наистина ли си Лойд Шоу?

— Да.

Служителят примигна два пъти, изломоти нещо за „големи говна“ и реши да седне.

След пет минути белезниците на Шоу бяха свалени и той беше отведен в един малък кабинет на втория етаж на участъка.

Детективът седна в тясното помещение и се помъчи да отгатне кой работеше тук. Най-вероятно колегата, записващ повикванията за задачи на детективския взвод на участъка. Налице беше старата зелена главна книга, използвана в такива случаи, положена върху бюрото. На отсрещната стена някой беше закачил с кабарчета карта на Бруклин, на която бяха очертани границите на отделните полицейски участъци. Сега щяха да зазвънят телефони из цял Бруклин, помисли си Шоу, както и в други райони на града.

Шоу се помъчи да състави наум списък на полицейските служители, които да бъдат вдигнати на крак в следващия час. Знаеше, че по това време командирът на участъка няма да е на служба, затова щяха да се обадят на районния командир да се оправя със случая. Районният командир щеше да позвъни на прекия началник на Шоу, капитан Ричард Парнъл, командир на Специалния следователски отдел, който ръководеше формированието на Шоу — Отдела за тежки престъпления.

Шоу си представи как шефът му се събужда в четири часа заранта от телефонния звън. Парнъл напомняше на Шоу булдог, както на външен вид, така и с поведението си — набит, упорит, грубоват полицай от ирландски произход, който имаше дълъг стаж, знаеше си работата и не понасяше глупаци. Не, каза си Шоу, старият Ричард никак няма да се зарадва на всичко това.

Парнъл на свой ред щеше да се обади на Асоциацията на детективите и да говори с главния секретар, който вероятно щеше да позвъни на районния секретар, който пък щеше да се обади на адвоката, прикрепен към делото за ограничена отговорност на Шоу, Мортън Зигел. Районният командир щеше да се свърже и с вътрешния отдел, и с кабинета на главния прокурор на Бруклин. Тези две ведомства щяха да изпратят свои представители.

Шоу прецени, че щяха да се съберат между шест и десет души, за да решат какво да правят с него. Възможностите бяха или да го пуснат да се прибере вкъщи, или да го опандизят и да му предявят обвинение в опит за предумишлено убийство.

— Шибано положение — промърмори той.

Стаята, в която щяха да се съберат, за да се занимават с тази скапана история в пет часа заранта, щеше да се изпълни с недоволни подмятания и псувни.

Шоу се намести на стола, вдигна крака върху бюрото и отметна глава назад. Щеше да мине доста време, докато помощник районният прокурор и следователят по вътрешните дела дойдат да го разпитат. Нямаше какво да прави дотогава, освен да се помъчи да дремне малко.

Три часа по-късно капитан Джеймс Рейфорд седеше зад бюрото на командира на участъка и си записваше нещо в бележника. Кабинетът не беше много по-голям от този на втория етаж, в който се намираше Шоу.