Името на розата

Ден първи СЛЕД ДЕВЕТИЯ ЧАС

Посещение в скриптория, запознанство с мнозина книжовници, преписвани и миниатюристи, както и с един сляп старец, който очаква пришествието на Антихриста

Докато се изкачвахме, забелязах, че моят учител оглежда прозорците, които осветяваха стълбата, и тозчас ми стана ясно, че разположението на прозорците трудно би позволило някому да стигне до тях. Пък и прозорците на трапезарията (единствените прозорци на първия етаж, които гледаха към пропастта) изглеждаха труднодостъпни, тъй като под тях нямаше никакви мебели.

Като стигнахме горния край на стълбата, влязохме през източната кула в скриптория, където не можах да се сдържа и възкликнах от удивление. Вторият етаж не беше разделен на две като първия и се ширна пред мен с цялото си огромно пространство. Сводовете — извити и не много високи, по-ниски, отколкото в църква, но по-високи, отколкото в други манастирски зали, които съм посещавал), опрени на яки колони, ограждаха пространството, залято от ярка светлина; на всяка от големите стени имаше по три големи прозореца, докато пет по-малки прозореца се очертаваха на всяка от петте външни стени на всяка кула; светлина струеше и през осемте високи тесни прозореца, които гледаха към вътрешния осмоъгълен двор.

Благодарение на многото прозорци голямата зала въпреки зимния следобед бе заляна от равномерна и разсеяна светлина. Стъклата не бяха оцветени като в църквите, оловните спойки съединяваха късове безцветно стъкло, за да може да прониква колкото е възможно повече светлина, непроменена от намесата на човека, и да служи на една цел — да подпомага труда на тия, дето четат и пишат. Виждал съм и друг път и другаде много скриптории, но никъде в потоците физическа светлина, заливащи залата, не съм виждал да сияе толкова ослепително духовният принцип, въплътен в светлината — claritas, — източник на всяка красота и знание, неотменна съставка от съразмерните пропорции на залата. Защото три са нещата, от чието съчетание се ражда красотата: на първо място целостта или съвършенството — нали затова смятаме за грозни недовършените неща; подир това пропорциите или съзвучието, и най-сетне яснотата и светлината — нали наричаме красиви всички неща с ясни багри. И тъй като съзерцанието на красотата води до покой, и нашите стремления също се укротяват в покоя, в доброто или в красивото, бях обзет от голяма утеха и си рекох колко ли ще е приятно човек да работи на това място.

Така, както се разкри пред очите ми в този следобеден час, това място ми се стори като сияйна ковачница на знания. По-късно в „Санкт Гален“ видях скрипторий със същите пропорции, отделен от библиотеката (другаде монасите работеха там, където се съхраняваха книгите), но не беше подреден така, както тукашния. Монаси, изучаващи древни ръкописи, преписвани, миниатюристи и учени седяха — всеки на своето писалище, по едно под всеки прозорец. И тъй като прозорците бяха четиридесет (истинско съвършено число, получено от умножаването на четириъгълника по десет, сякаш десетте Божи заповеди се възвеличаваха от четирите основни добродетели 55 ), тук можеха да работят едновременно четиридесет монаси, въпреки че в момента бяха едва трийсетина. Северин поясни, че монасите, които работят в скриптория, били освободени от службите в третия, шестия и деветия час, за да не прекъсват по светло; преставали да работят едва по залез, за вечерня.

55

Четирите основни добродетели — мъдрост, умереност, справедливост и мъжество; заедно с трите богословски добродетели — вяра, надежда к любов — образуват седмицата на добродетелите. Това деление в западната църква е приложено най-напред от Амвросий Медиолански (IV в.), а после затвърдено от Тома Аквински.

Най-светлите места бяха отредени за тези, които изучаваха древни ръкописи, за най-опитните миниатюристи и за преписвачите. На всяко писалище имаше всичко необходимо за рисуване на миниатюри и за преписване — рогове за мастило, тънки пера, които някои монаси подостряха с тънки ножчета, пемза за изглаждане на пергамента, линии за нанасяне на редовете, по които щяха да пишат. До всеки преписван или на горния край на наклонената плоскост на всяко писалище имаше поставка, където лежеше книгата, която преписваха, а всяка страница беше покрита с изрезки, ограждащи реда, който биваше преписван в момента. Някои ползваха златни и разноцветни мастила, други само четяха книги и си вземаха бележки на личните си тетрадки или плочки.

Но не ми остана време да понаблюдавам тяхната работа, защото към нас се приближи библиотекарят, който, както вече знаех, се казваше Малахий от Хилдерсхайм. Опитваше се да придаде на лицето си сърдечно изражение, за да ни приветства, но аз не се сдържах и изтръпнах — изглеждаше много особен. Беше висок на ръст и въпреки че беше много слаб, крайниците му бяха дълги и грубовати. Вървеше с широка крачка, загърнат в черните одежди на ордена; в целия му вид имаше нещо, внушаващо смут. Идваше отвън, качулката му бе все още вдигната и засенчваше бледото му лице, като придаваше нещо мъчително на големите му тъжни очи. Сякаш по лицето му бяха останали следи от много страсти, овладени от волята, но които като че ли бяха оформили тези черти и бяха престанали да ги одухотворяват. В чертите на лицето му преобладаваха смиреност и строгост, а очите му бяха толкова проницателни, че един поглед бе достатъчен, за да прониже сърцето на тогова, който разговаряше с него, и да прочете и най-съкровените му помисли; затова човек трудно можеше да устои на този изпитателен поглед и се изкушаваше да избегне втора среща с него.

Библиотекарят ни представи на мнозина от монасите, които работеха. Малахий ни поясни кой с какво се занимава и аз се възхитих от дълбоката преданост към знанието и изучаването на словото Божие, проявявана от всички. Така се запознах с Венанций от Салвемек, преводач от гръцки и арабски, почитател на Аристотел, несъмнено най-мъдрия от всички люде; с Бенций от Упсала, млад скандинавски монах, който се занимаваше с риторика; с Беренгарий от Арундел, помощник-библиотекаря; с Аймаро от Алесандрия, който преписваше ръкописи, заети на библиотеката само за няколко месеца; запознах се и с група миниатюристи от разни страни — Патрис от Клонмакноа, Рабано от Толедо, Магнус от Йона, Валдо от Хернфърд.

Разбира се, списъкът би могъл да бъде продължен, и няма нищо по-прекрасно от списъка — средство за чудесни хипотипози 56 . Но аз трябва да се върна към темата на нашите дискусии, от която извлякохме голяма полза, за да доловим както смътната тревога, обзела монасите, така и недомлъвките, които тежаха над всички техни приказки.

Моят учител поведе разговор с Малахий, като хвалеше прекрасния скрипторий и това, което се вършеше тук, питаше го как върви работата, защото — поясни той съобразително — навсякъде чувал да се говори за тази библиотека и искал да разгледа много от книгите. Малахий каза същото, което чухме и от абата — че монахът се обръщал към библиотекаря за нужния ръкопис, а той, щом преценявал, че искането е правилно и благочестиво, отивал Да го вземе от шкафовете на горния етаж. Уилям попита как може да се запознае със заглавията на ръкописите, съхранявани в разположените горе шкафове; тогава Малахий му показа един обемист том със ситно изписани списъци, прикрепен към неговото писалище със златна верижка.

56

Хипотипоза — в риториката: стилна фигура за нагледно изобразяване на предмета.

Уилям бръкна в расото на височина на гърдите, там, където то се отваряше, за да образува нещо като торбичка, и измъкна един предмет, който вече бях видял да държи в ръце или да слага на лицето си, докато пътувахме. Беше малка кобилица, направена така, че да се закрепи на носа на човек (и още по-здраво на неговия изпъкнал орлов нос) така, както конникът възсяда коня си или както птицата се залавя за клонче. От двете страни на кобилицата на височината на очите, бяха прикрепени два метални пръстена, обграждащи две бадемовидни стъклени късчета, дебели колкото дъното на чаша. Уилям ги слагаше на очите си и предпочиташе да чете през тях; твърдеше, че с тях виждал по-добре, отколкото с това, което го била дарила природата, и по-добре, отколкото позволявала напредналата му възраст, особено в часовете, когато дневната светлина намалявала. Не ги използваше, за да гледа надалеч — защото имаше орлов поглед, — а за да гледа отблизо. С тяхна помощ можеше да разчита ръкописи с най-ситни букви, които дори аз разчитах с мъка. Обясни ми, че когато човек преполови живота си, ако и да е имал винаги отлично зрение, окото се втвърдява и зеницата трудно се приспособява, затова мнозина учени, след като прехвърлели петдесетте, ставали съвсем безпомощни при четене и писане. А това е голяма беда за хора, които биха могли да дават най-доброто от своите знания и ум за още дълги години. Затова трябвало да благодарим на Бога, че някой е измислил и измайсторил този уред. Казваше ми това в подкрепа на мисълта на своя Роджър Бейкън, че една от целите на знанието е да продължи живота на човека.

Другите монаси изгледаха Уилям с голямо любопитство, но не се осмелиха да го разпитват. А аз забелязах, че този чудотворен уред още не бе проникнал в това място, отредено с такава ревност и гордост за четене и писане. И се почувствах горд, загдето придружавам човек, притежаващ нещо, с което да изуми други люде, прочули се в целия свят със своята мъдрост.

Като сложи този уред на очите си, Уилям се наведе над списъците от книгата. Погледнах и аз; и открихме заглавия на нечувани досега книги, както и на други много известни ръкописи, които бяха притежание на библиотеката.

— „De pentagono Salomonis“, „Ars loquendi et intelligenti in lingua hebraica“, „De rebus metallicis“ от Роджър от Хирфорд, „Algebra“ от Ал Хауаризми, „Puniche“ от Силий Италик, „Gesta francoram“, „De laudibus sanctae crucis“ от Рабано Maypo, „Flavii Claudii Giordani de aetate mundi et hominis reservatis singulis litteris per singulos libros ah А usque ad Z“ 57 — изчете моят учител. — Прекрасни творби. Но по какъв ред са записани? — После цитира от някакъв текст, който не знаех, но който сигурно бе познат на Малахий: — Habeat Librarius et registrum omnium librorum ordinatum secundum facultates et auctores, reponeatque eos separatim et ordmate cum signaturis per scripturam applicatis 58 . Как можете да знаете мястото, където е поставена всяка книга?

57

„За петоъгълника на Соломон“, „Изкуството за говорене и разбиране на еврейския език“, „За металните веща“от Роджьр от Хирфорд, „Алгебра“от Ал. Хауаризми, „Пунихе“от Силий Италик, „Подвизите на франките“, „За възхвалата на светия кръст“от Рабано Мауро, „(Книга на) Флавий Клавдий Джордан за възрастта на света и човека е отделно запазени науки чрез отделни книги от A до Z“.

58

„Библиотекари да има в пореден списък на всички книги според предметите а авторите и да ги подрежда поотделно и редовно със сигнатури, снабдени с опис.“