Изпепелена

Детето изписука уплашено, отдръпна се от него и ишез-на.

Репхайм не й обърна никакво внимание. Беше прекадено заег с мисли и преизпълнен с емоции.

Най-напред осъзна с абсолютна сигурност, че това не е баща му. Да, Калона беше могъщ и обвързан с Мрака, но усещането от присъствието му в този свят беше различно. Репхайм можеше да го усети в реакцията на скритите дълбоко в земята зли духове, които днешният модерен свят на изкуствени светлини и електроника напълно беше забравил. Но Репхайм не ги бе забравил и от дълбините на нощните сенки той усети вибрации, които го объркаха.

Кой би могъл да е толкова могъщ, че да разбуди злите духове?

Изведнъж го удари страхът на Стиви Рей. Първичността на нейния пълен ужас се смеси с възторга на злите духове и това го насочи към правилния отговор.

– О. богове! Самият Мрак е пристъпил пределите на този

свят! ^

Още преди да вземе решение какво да прави, Репхайм вече действаше. Блъсна вратата така, че тя се разби с трясък.

Нямаше никаква идея къде да отиде.

Погълна го още една вълна от ужас. Усети го заедно с нея и знаеше, че Стиви Рей е вцепенена от страх. Страшна мисъл го осени за миг: Да не би Стиви Рей да е призовала Мрака? Как би могла? Защо би го направила?

Отговорът на най-важния от трите въпроса се появи мигновено. Стиви Рей би направила почти всичко, за което вяр-яа, че би помогнало на Зоуи да се върне.

Сърцето му заби лудо, а кръвта му пулсираше бясно във вените. Къде ли е тя? В Дома на нощта?

Не. със сигурност не е там. Ако би тръгнала да призовава Мрака някъде, това със сигурност няма да е в училище, посветено на Светлината.

Защо не дойде при мен?
– извика той в яда си.
– Аз познавам Мрака, а ти не!

Но докато го казваше, осъзна, че не е прав. Стиви Рей също се бе докосвала до Мрака, когато е умирала. Той не я познаваше тогава, но познаваше Старк и сам бе видял Мрака, обгръщащ го в смъртта, до възкресяването на момчето.

Но Стиви Рей е избрала Светлината помисли си гой.
– А тя винаги подценява покварата на Мрака.

Това, че съм жив, го доказва.

Стиви Рей се нуждаеше от него, отчаяно.

Къде си?
– промърмори той.

Не усети нищо друго освен неспокойното раздвижване на злите духове.

Дали да не използва някой от тях, за да го заведат при Мрака? Не, сам отхвърли идеята си той. Злите духове могат да го открият, единствено ако Мракът ги призове. А той трябваше да открие...

РЕПХАААЙМ'

Писъкът на Стиви Рей отекна зловещо около него. Гласът й беше изпълнен с болка и отчаяние. Този Звук се заби право в сърцето му. Знаеше, че очите му светят в червено. Искаше да разкъсва и унищожава. Мъглата от алена ярост започна да го обгръща изкусително. Ако й се поддадеше напълно, би се превърнал повече в звяр, отколкото в човек и този необичаен и неприятен страх, който изпитваше за нея, щеше да изчезне, задушен оз инстинкта му и от ненужното насилие, с което би могъл да се утеши, ако започне да напада безпомощни хора в тъмното. За миг това ще му помогне. За миг ще спре да чувства.

И защо да не се отдаде на яростта, която толкова пъти е изпитвал в живота си? Беше лесно, познато и сигурно.

Ако се поддаде, това ще е краят на връзката ми с нея. От тази мисъл го побиха тръпки. Червената мъгла, която го обграждаше, започна да избледнява.

– Не!
– извика той и човечността в гласа му взе надмошие над звяра в него.
– Ако я оставя на Мрака, тя ще загине.

Репхайм си пое дълбоко дъх. Трябваше да се успокои. Трябваше да помисли. Червената мъгла продължаваше да се разсейва и мисълта му отново се проясни. Трябва да използвам връзката .между нас и кръвта ни.

Репхайм се застави да се успокои и вдиша от нощта. Знаеше какво трябва да направи. Пое си отново дълбоко дъх и започна:

– Призовавам силата на духа на древните безсмъртни, която ми принадлежи по рождение.

Репхайм се замисли за изтощението, което това призоваване би причинило на раненото му тяло, но като почерпи сили от сенките, с изненада усети бушуваща енергия. Светът около него изглеждаше пропит с първична, древна сила. Усети лошо предчувствие, но той я използва, за да канализира енергията, изпълнена с безсмъртната кръв, течаща във вените му. Кръвта, която сега споделяше със Стиви Рей. Тя го изпълни, тялото му беше погълнато от тази толкова свирепа енергия и той падна на колене.

Осъзна, че се е случило нещо необикновено, когато за-беляза, че може да движи и двете си ръце свободно, макар едната да бе счупена и привързана към гърдите му.

Репхайм остана така - на колене, треперещ и стиснал

двете си ръце.

– Още!
– изсъска той.
– Ела при мен!

Тъмната енергия нахлу в него отново като хладна ярост, която той се бореше да удържи. Репхайм знаеше, че това е нещо по-различно от всичко, което беше изпитвал преди при призоваването на силите, наследени от баша му, но той не бе някой наперен младеж. Дълго беше търгувал със сенките и силите, които изпълваха нощта. Протягайки се към гях, гарванът-демон получи енергия като от дълбока

зимна нощ. После разпери ръце и в съшия миг се отвориха и крилете му.

Вече и двете бяха здрави.

– Да!

Викът му, изпълнен с радост, накара сенките да се гърчат и да треперят в екстаз.

Отново беше цял! Крилото му бе напълно излекувано!

Репхайм се изправи на крака. С разперените си криле приличаше досущ на величествена статуя на бог, внезапно слязъл на земята. Тялото му вибрираше от сила и той продължи призоваването. Въздухът припламна в алено, сякаш го обграждаше фосфоресцираща, кървава мъгла. Преизпълнен с поетата сила на Мрака, гласът на Репхайм проехтя в нощта:

– Чрез безсмъртната мощ на моя баща, Калона, чиято кръв съм наследил, заповядвам на тази сила, която притежавам в негово име, да ме заведе при Червената. Тази, която вкуси от кръвта ми, с която се Обвързах и на която дължа живота си. Заповядвам ти, заведи ме при Стиви Рей!

Мъглата за миг се раздвижи, после се отмести и се разгъна пред него като воал от червена коприна. Бърз и уверен, Репхайм полетя към небето, право към призования Мрак.

Откри я недалеч от музея, в парка, заобиколена от дим и смърт. Той се спусна тихо от небето и се запита как хората в къщите наоколо могат да са толкова невежи относно гова. което се случва извън измамната сигурност на домовете им.

Облакът от черен дим беше най-концентриран в сърцето на парка. Репхайм можеше спокойно да различи върховете на клоните на огромния дъб, под който в момента властваше хаосът. Той се доближи бавно до него, крилете му все още бяха широко разперени, усещаха въздуха и му помагаха да се движи напълно безшумно, дори по земята.

Новакът не го забеляза изобщо. Но, както Репхайм осъзна, момчето не би забелязало и нашествие на цяла армия. Цялото му внимание беше фокусирано в размахването на дълъг и остър нож през облак от тъмнина, който изглеждаше като обграден с огромна стена.