Изпепелена

– Брей, значи е супер шибано стара.

– Искаме да разберем как да я използваме така, че Старк да може да се добере до Отвъдното и да помогне на Зоуи да събере душата си в едно.

– Искаш да кажеш, че Старк ще ходи в Отвъдното, но без да умира и тъй нататък?

– Ами да, понеже ако цъфне при нея мъртъв, няма да я зарадва особено.

– Значи искаш да използваш тази древна история, за да разбереш как да го направи?

Да, ще се опитаме. А ти ще ни помогнеш - усмихна се Стиви Рей.

– Само кажи какво да направя.

– Ето за какво става дума. Афродита откри нови пророчески способности в себе си - каза тя и се усмихна криво.

– Въпреки че това я прави щастлива като котка под дъжда.

– Крамиша се засмя, а Стиви Рей продължи. Както и да е. Мислех си, че макар да нямам кръг тук при мен, поне имам Пророчица.

Крамиша примига объркано и понеже Стиви Рей продължи да я гледа с очакване, тя изведнъж се ококори разбиращо:

– Мен ли имаш предвид?

– Да, теб и твоите стихотворения. Направи го преди и помогна на Зи да открие как да прогони Калона оттук.

Но...

– Погледни на нещата от тази страна. Афродита го може. Да не искаш да повярвам, че е по-умна от теб?

Крамиша присви очи:

– Сто пъти по-умна съм от тази руса богаташка.

– Е, тогава давай, каубой!

– Да ти кажа, малко ме плашиш, като започнеш да говориш с кънтри лафове.

– Знам, Добре тогава, мисля да призова земята и да видя дали не мога да открия нещо важно. Ти намери Далас и му разкажи за всичко, с изключение на стихотворението.

Вече ти казах, че няма да те изпортя.

– Благодаря ти, Крамиша. Ти си много добър поет лауреат.

– И ти не си много зле като за селянка.

– Доскоро - отвърна Стиви Рей и тръгна към колата на Зи.

– Ще ти пазя гърба, Жрице.

Последните думи на Крамиша накараха Стиви Рей да се свие гузно, но после се усмихна дяволито и запали колата. Тъкмо се канеше да тръгне, когато осъзна, че (първо) не знаеше къде отива и (второ) цялата работа с призоваването на земята щеше да се получи много по-лесно, ако имаше зелена свещ и ароматни треви, с които да привлече малко положителна енергия. Раздразнена, че е забравила да ги вземе, тя загаси колата. Къде на майната си беше тръгнала изобщо?

Обратно при Репхайм. Тази мисъл й дойде като дишането внезапно и естествено. Тя посегна отново да запали колата, но се поколеба. Дали да отиде при него точно сега е най-умното нещо, което може да направи?

От една страна, би могла да изкопчи от него много информация, свързана с Калона и Мрака.

От друга, тя не му вярваше напълно. Не би могла да му се довери.

Освен това той я объркваше. Когато прочете стихотворението на Крамиша, беше толкова погълната от мисълта за него, че не обърна внимание на нищо друго. Като например, че това може да е предупреждение за лошите червени новаци, а не просто за нея и гарвана-демон.

Какво, по дяволите, трябваше да направи сега?

Беше казала на Репхайм, че ще иде да го види, но й се искаше да го направи не само защото е обещала. Имаше нужда да го види. Нужда? Да, призна си тя с неохота. Изпитваше нужда да види гарвана-демон. Това признание я шокира.

Аз съм Обвързана с него. Това значи, че между нас има връзка и не мога нищо да направя срещу това промърмори си тя, като се пресегна да запали колата.
– Просто ще трябва да свикна с това и да го приема.

Но не трябва да забравям, че той е син на баща си.

Добре. Хубаво. Ще отиде да го погледне. Ще му зададе въпроси за Светлината и Мрака, както и за двете крави. Добре де, бикове, намръщи се тя. Но ще трябва да направи и нещо друго, без него. Ще се наложи да призове елемента си и да види каква информация би могла да получи за биковете. Това е използване на здравия разум. Тя плесна с ръце и хвана кормилото.

– Измислих го. Ще спра в онзи готин парк по пътя към музея. Ще се позанимавам с призоваване на земята и после при Репхайм. Лесна работа.

Но първо трябваше да се върне до храма на Никс, за да вземе зелена свещ, кибрит и ароматни треви. Сега. след като имаше план, се чувстваше много по-добре и тъкмо се канеше да излезе от колата, когато чу тропот на ботуши по асфалта.

Далас си говореше с подчертано безгрижие:

Просто вървя към колата на Зоуи. Въобще не се промъквам и нямам намерение да стряскам Стиви Рей.

Тя свали прозореца и му се усмихна:

– Здравей, Далас. Мислех, че тренираш с Дракона. Поне така ми каза Крамиша.

– Да, бях при него. Виж, той ми даде този готин нож. Каза, че е кортик и че може би ще стана добър с него.

Стиви Рей го погледна несигурно, а той извади двойно заострения нож от ножницата, препасана през кръста му. и го хвана малко непохватно, сякаш не беше сигурен дали няма да се пореже.

– Наистина изглежда остър - каза Стиви Рей в стремежа си да звучи положително.

– Засега не го използвам в тренировките, но Дракона каза, че мога да го нося. Известно време. Ако съм предпазлив.

– Да, яко.

И милион години да живееше, тя никога нямаше да разбере подобни момчешки работи.

– Като приключих с тренировката, налетях на Крамиша - обясни Далас, докато прибираше ножа.
– Каза, че те е оставила тук, защото се каниш да ходиш някъде. Помислих си, че ще успея да те хвана, преди да тръгнеш.

– Много мило, Далас, но ще се оправя и сама. Всъщност много ще ми помогнеш, ако ми донесеш една зелена свещ и кибрит от храма на Никс. А, и ако видиш малко ароматни треви, вземи и тях. Не знам къде ми е бил акълът, но призоваването на земята е много по-лесно, ако имаш свещ, а аз съвсем забравих.

Тя с изненада забеляза, че той не каза „добре“ и не хукна да носи нещата. Вместо това просто стоеше там и я гледаше с ръце в джобовете. Изглеждаше някак раздразнен.

Какво? попита тя.

– Съжалявам, че не съм твой воин!
– извика той.
– Правя всичко по силите си, за да науча нещо от Дракона, но ще ми отнеме известно време да напредна. Никога не съм се интересувал особено от битки и разни такива, съжалявам!

Той изглеждаше все по-разстроен.

– Далас, за какво, по дяволите, говориш?