Изпепелена
Шрифт:
– Хей, виж това - извика Далас и привлече вниманието й. Сочеше в корените на огромен дъб.
– Изглежда сякаш дървото е направило кръг за теб.
Да, колко яко!
– възкликна тя.
И наистина изгледаше така. Огромното дърво сякаш не бе повлияно от бурята. Беше загубило само върховете на няколко клона. Паднали на земята, те образуваха идеален кръг около дървото.
Далас се поколеба да прекрачи окръжността:
Аз по-добре да остана тук, става ли? Може това наистина да е специален кръг за теб и не искам да го нарушавам.
Стиви Рей го погледна. Далас беше добро момче. Винаги казваше
– Благодаря ти, много мило от твоя страна, Далас.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна.
Ръцете му се стегнаха около нея и той я притисна към
себе си:
– Всичко за моята Висша Жрица.
Дъхът му беше топъл и нежен и Стиви Рей изпита желание да го целуне отново, наслаждавайки се на трепета, който й носеше. Харесваше й, че докосването му пропъждаше от главата й мислите за Репхайм. Беше останала без дъх, когато той с неохота я пусна.
Закашля се леко и се усмихна:
– Внимавай, момиче. Отдавна не се е случвало да останем насаме.
– Да, твърде отдавна - усмихна се тя.
– Ще трябва да поправим това възможно най-скоро, но първо си свърши работата.
– О, да. Работа, работа, работа...
Тя с усмивка взе снопа треви, кибрита и зелената свещ.
– Хей, - извика Далас.
– Сега си спомних нещо, което сме учили за тревите. Не трябва ли да използваш нещо друго, преди да ги запалиш? Бях много добър по Заклинания и ритуали, затова съм сигурен, че имаше и още нещо, а не просто да запалиш снопа и да го размахаш.
Стиви Рей разтърка замислено челото си с ръка:
– Не знам. Зоуи го е споменавала като част от ритуалите на индианците. Каза, че привличало положителна енергия, сигурна съм.
– Е. добре. Предполагам, че тя знае най-добре - каза Далас.
– Да, освен това е просто трева, която мирише добре. Искам да кажа, какво толкова може да й има?
– Така е. А и ти имаш връзка със земята. Някаква горяща трева би трябвало да е под твой контрол.
– Да. Е, да започваме.
Стиви Рей прошепна благодарност към елемента си и пристъпи в кръга. Обърна се без колебание на север, точно пред самото дърво. Застана там и затвори очи. Беше разбрала, че най-добрият начин да се свърже със земята, е чрез сетивата. Затова вдиша дълбоко, прочисти ума си от всички объркани мисли, като остави единствено слуха си буден.
Заслуша се в земята. Можеше да чуе как вятърът шумоли в листата и как птиците пееха. Чуваше звуците и шепота на парка, който се подготвяше за една дълга студена нощ.
Когато сетивата й се изпълниха със звуци, Стиви Рей си пое отново дълбоко дъх и си представи богатия и плътен аромат на зрели летни домати. Замисли се за обикновената магия на земята, как от нея се подават малки зелени стръкчета, а отдолу можеш да откриеш хрупкави моркови, изхранени изцяло от нея.
Преизпълнена с изобилието на земята, тя се замисли за нежното докосване на слънчева поляна, покрита с глухарчета, или пък за усещането след пролетен дъжд.
И тогава, като си пое още по-дълбоко дъх, Стиви Рей разтвори душата си за удивителния и магически начин, по който дарбата й я караше да се чувства. Земята бе майка, съветник, сестра и приятел. Земята я обграждаше и дори когато всичко останало
изглеждаше напълно объркано, тя можеше да разчита на своя елемент да я утеши и защити.Стиви Рей отвори очи с усмивка. Обърна се най-напред надясно:
– Въздух, призовавам те в своя кръг.
Въпреки че нямаше жълта свещ или някой, който да представлява въздуха, Стиви Рей знаеше колко е важно да отдаде уважение на всеки един от останалите четири елемента. А ако има късмет, те ще се отзоват на призива й и ще заздравят силата на кръга й. Тя се обърна на юг и продължи:
– Огън, призовавам те в своя кръг.
Като се движеше по часовниковата стрелка, тя се обърна на тапад:
– Вода, призовавам те в своя кръг.
Изведнъж тя се отклони от традиционното призоваване и отстъпи няколко крачки назад към средата на кръга:
– Дух, знам, че това не е прието, но ще се радвам, ако и ти се присъединиш към кръга ми.
Обръщайки се на север, Стиви Рей беше почти сто процента сигурна, че с периферното си зрение мярна тънка сребърна спирала. Тя хвърли доволна усмивка към Далас:
– Мисля, че се получава.
– Естествено, че ще се получи, момиче. Ти имаш голямата дарба на Висша Жрица.
Беше много приятно, че Далас продължаваше да я нарича Висша Жрица, и тя се усмихна. Изпълнена с гордост, тя се загледа на север и запали зелената свещ:
– Земя, знам, че правя неща извън общоприетия ред, но трябва да запазя най-доброто за накрая. Така че сега те моля да дойдеш при мен, както винаги правиш, защото между нас има връзка, която е по-специална дори от светулките, изпълващи парка в лятна нощ. Ела при мен, земя. Моля те, ела при мен.
Земята се подчини като палаво кутре. Преди секунди нощта беше хладна, влажна и парализирана от снежната буря, а сега Стиви Рей усети приятната топлина на типичната за Оклахома лятна нощ и присъствието на нейния елемент взе надмощие над призования кръг.
– Благодаря ги - възкликна тя радостно.
– Не мога да ти опиша колко много значи за мен това, че винаги мога да
разчитам на теб. ^
От нея се излъчваше топлина и снегът наоколо, който покриваше тревата, се разпука и разтрогни, а зелените стръкчета изскочиха, освободени от зимния си затвор.
– Добре - каза тя, като запази ума си изпълнен със силата на земята и заговори сякаш на човек.
– Трябва да те помоля за нещо важно. Но преди това трябва да запаля тези неща, защото мисля, че ти харесва.
Стиви Рей хвана снопа изсушени ароматни треви и поднесе запалката към него. Духна го леко, така че да започне да пуши. Обърна се към Далас и му се усмихна, като размахваше снопа, докато целият въздух в окръжността не се изпълни със сив пушек и миризма на лято в прерията.
Когато се върна в началото на кръга, тя се обърна отново на север, посоката на нейния елемент:
– Приятелката ми, Зоуи Редбърд, ми каза, че тези аро
матни треви привличат положителна енергия, а сега определено се нуждая от такава. Особено като се има предвид, че именно за Зоуи се моля сега. Знам, че я помниш, тя също има връзка с теб, както и с всичките пет елемента. Тя е много специална и то не само защото ми е приятелка. Специална е, защото... Стиви Рей замълча и изведнъж думите й се отприщиха: Специална е, защото в себе си има