Изпепелена

– Да, момко, като воин, сигурно, но не и като неин любим.

Старк усети как стомахът му се свива.

– Бих умрял, за да я върна обратно. Без значение какво ще стане после каза той решително.

– Най-силните ни емоции понякога се определят само от личността, която носим дълбоко в себе си - каза кралицата.
– Страст и милосърдие, великодушие и обсебеност, любов и омраза. Всички те често са много близки. Ти казваш, че обичаш кралицата си достатъчно, за да умреш за тази емоция. Но ако тя престане да те обича в отговор, какъв цвят ще придобие светът ти?

Черен. Думата изплува мигновено в съзнанието му, но той знаеше, че не бива да го казва.

За щастие голямата уста на Афродита го спаси:

– Ако Зи не иска повече да е със Старк, това ще е много кофти за него. Това е пределно ясно. И не означава, че той ще се обърне към Тъмната страна. И знам, че разбирате какво имам предвид, понеже сте наясно със „Стар Трек“. Както и да е, не е ли вярно, че дали Старк ще направи, или няма да направи нещо в някакъв измислен сценарий, в който Зоуи го зарязва, си е само работа между тях двамата? Богинята ми е свидетел, че не обичам да звуча като кучка, но вие сте просто кралица, а не богиня. Има неща, които не можете да контролирате.

Старк притаи дъх в очакване кралицата да взриви Афродита на части, но вместо това тя просто се засмя и лицето й придоби неочаквано момичешки вид:

Радвам се, че не съм богиня, Пророчице. Малкото парченце от света, който контролирам, ми е предостатъчно.

– Тогава защо се интересувате толкова много от това, което Старк би или не би направил?
– попита Афродита, макар Дарий да й хвърляше многозначителни погледи да

млъкне. _ ,

Сгиат и нейният воин се спогледаха и Старк забеляза

Сеорас да кимва едва доловимо, сякаш двамата току-що са

постигнали някакво съгласие.

– Балансът между Светлината и Мрака може да се наруши и заради някое дребно действие. Макар Старк да е само един, действията му са в състояние да засегнат мнозина -

каза Сгиат.

– А този свят не се нуждае от още един могъщ воин, заел

страната на Мрака - добави Сеорас.

Знам това и никога повече няма да заема страната на Мрака - заяви Старк.
– Видях как душата на Зоуи се пръсна заради едно-единствено действие, така че разбирам какво

имате предвид.

– Тогава преценявай действията си внимателно - каза кралицата.
– И в Отвъдното, и в този свят. И помисли над това - младите и наивните смятат, че любовта е най-мощната сила във вселената. Тези от нас, които са по-големи, да кажем, реалисти, са наясно, че волята на една-единствена личност, подсилена от неподкупност и целеустременост, може да бъде по-могъща от цяло сборище влюбени романтици.

– Ще го имам предвид. Обещавам.

Старк едва чуваше собствените си думи. Би се заклел да отреже собственоръчно ръката си, ако това е, което Сгиат иска да чуе, за да му даде възможност да стигне до Отвъдното.

Сякаш прочела мислите му, тя поклати тъжно глава.

– Добре тогава. Нека изпълнението на задачата ти започне. Призовете Сеол не Ги.

Чуха се някакви странни звуци. Подиумът пред кралицата се разтвори и една плоча от ръждивокафяв камък се

издигна от пода. Тя беше висока до кръста му, достатъчно дълга и широка, та да може възрастен вампир да легне на плоската й повърхност. Той забеляза, че камъкът бе покрит със сложни плетеници и че от двете страни на пода имаше две бразди, извити почти като лък. Те бяха по-дебели в единия си край, а тънките части завършваха с остри краища.

Изведнъж Старк осъзна две неща:

Браздите изглеждаха като масивни рога.

Камъкът не беше точно ръждив цвят. Беше бял мрамор, изцапан с нещо. С кръв.

– Това е Сеол не Ги, седлото на духа - каза Сгиат.
– Това е древно място за преклонение и жертвоприношения. Толкова древно, че спомените ни не достигат до онези времена. Той е път към Мрака и Светлината, към белия и черния бик, от които идва силата на бранителите.

– Преклонение и жертвоприношения?
– възкликна Афродита и се приближи.
– Какви точно жертвоприношения имате предвид?

– Зависи от задачата на воина, нали така?
– отвърна Сеорас.

– Това не е отговор заяви Афродита.

– Напротив, девойко - каза бранителят и й се усмихна непреклонно.
– И ти го знаеш, независимо дали си в състояние да го признаеш или не.

– Аз нямам нищо против жертвоприношението - каза Старк.
– Само ми кажете какво или кого.
– И той хвърли бегъл поглед към Афродита, без значение, че от това Дарий настръхна.
– Ще принеса в жертва каквото се налага, без никакво колебание.

– Себе си ще трябва да пренесеш в жертва, момко - каза Сеорас.

– Според мен ще помогне това, че той е по-слаб през деня. Ще бъде много по-лесно за душата му да се отдели от тялото - обясни Сгиат на Сеорас така, сякаш Старк изобщо не беше при тях.

– Имаш право. Повечето воини се съпротивляват на напускането на тялото. Ако си слаб, тази част би станала по-лесно - съгласи се Сеорас.

Е, какво трябва да направя сега? Да намеря някоя девица?
– Този път Старк не погледна към Афродита, понеже тя очевидно не пасваше на описанието.

– Ти ще си жертвата, воине. Кръвта на друг не би свършила работа. Това е твоята мисия, от началото докрай. Все още ли си така нетърпелив да започнеш, Старк? — попита Сгиат.

– Да - отвърна той без колебание.

Тогава легни на Сеол не Ги, млади МакУолис. Твоят вожд ще източи част от кръвта ти и ще попаднеш между живота и смъртта. Камъкът ще приеме жертвата ти. Белият бик повели и ти ще бъдеш приет. Белият бик ще води душата ти към Отвъдното. От теб зависи да намериш вход и да влезеш и нека богинята се смили над душата ти.

– Добре. Ясно. Нека да започваме.

Но Старк не тръгна директно към Сеол не Ги. Вместо това той коленичи до Зоуи. Без да обръща внимание, че всички в залата го наблюдаваха, той я целуна нежно, а после прошепна:

– Идвам за теб. Този път няма да пропусна.

После се изправи и застана върху масивния камък. Сеорас се беше преместил пред самия олтар. Срещна решително погледа на Старк и извади от ножницата на кръста си остър кортик.

– Чакайте малко!