Кинг и Максуел

Обърна се да погледне Мишел. Вече бяха в къщата на Шон в Северна Вирджиния. Двамата детективи прецениха, че е твърде опасно да върнат Тайлър в дома му, за да си събере нещата. Бяха го докарали направо тук, а после Шон беше отишъл да му вземе багажа. През последния половин час Мишел непрекъснато поглеждаше часовника си.

– Можеш да му звъннеш или да му изпратиш есемес – обади се Тайлър.

– Не – каза тя. – Ще реши, че го проверявам.

– Което ще е самата истина.

– Точно това го дразни.

Навън вече беше тъмно и червата на Тайлър започваха да протестират.

Мишел явно ги чу, защото бързо се изправи.

– Не съм много по готвенето, но ще се опитам да направя някаква вечеря – обяви тя.

– Мога да ти помогна.

– Защо не? Кати ми каза, че умееш да готвиш и дори си споделил някои рецепти с майка .

– Научих се от мама. Тя беше страхотна готвачка.

– Не се и съмнявам, Тайлър – въздъхна тя. После лицето се проясни. – Това е прекрасно умение, което момичетата ще оценят.

– Мислиш ли?

– О, можеш да ми вярваш. Няма нищо по-приятно от мъж с готварска престилка.

Мишел замълча за момент, после погледна през прозореца и изведнъж се сепна.

– Днес не отиде на плуване!

– Не е проблем. Нямам скорошни състезания, тъй че мога да пропусна една тренировка.

– Но треньорът ти сигурно ще звънне на Джийн да я попита какво става – отбеляза тя.

– Вече му изпратих имейл, че съм болен. Той знае за баща ми и няма да се сърди.

В крайна сметка решиха, че вместо вечеря могат да си направят нещо като закуска. Докато Мишел внимаваше да не прегори бекона, Тайлър приготви един сложен омлет с най-различни продукти, както и царевично пюре с масло, и кифлички – всичко това за по-малко от час.

– Шон също умее да готви, нали? – подхвърли той.

– О, да, страхотно. И слава богу, защото аз не мога и яйца да изпържа. Между другото, как разбра?

– От продуктите, които държи в шкафа и хладилника. А и по обзавеждането на кухнята и приборите в нея. – Взе в ръка един нож и добави: – Това нещо тук не е за аматьори. Също като кухненския робот отсреща.

– От теб ще излезе добър детектив – отбеляза Мишел. – Кати каза, че си много умен и си отличник.

– Сериозно? – попита той, като се опита да скрие усмивката си.

– Да.

Седнаха да се хранят на масата в кухнята. Мишел си направи кафе, а Тайлър си сипа портокалов сок. Не след дълго приключиха, изплакнаха съдовете и заредиха миялната. Той се зае да подрежда кухнята, а тя провери телефона си за съобщения и каза:

– Шон пристига след малко.

– Къде е бил досега?

– Предполагам, че се е отбил в болницата да види Дейна. Освен това трябваше да свърши някои неща, докато аз стоя при теб.

– Утре мога и да не ходя на училище – рече Тайлър.

– Не. По-добре да се държиш както обикновено.

– Ами Джийн? Хората скоро ще разберат, че си е тръгнала.

– Ще прекосим този мост, когато стигнем до него, Тайлър.

– Това може да е много скоро.

– Може – отвърна тя.

Двайсет минути по-късно отвън проблеснаха фарове.

Мишел надникна през прозореца и успя да зърне Шон, който слизаше от колата си.

След секунди той вече беше в къщата, уморен и депресиран. Носеше голям и доста тежък сак, който подаде на Тайлър.

– Мисля, че събрах всичко, което ще ти трябва.

– Видя ли те някой? – попита Мишел.

– Струва ми се, че не. Паркирах на съседната пряка и влязох в къщата отзад. По същия начин, както излязох. Преди това проверих дали някой не дебне на улицата, но не забелязах нищо обезпокоително.

– Ходи ли в болницата?

– Не – каза Шон. – Все пак не съм роднина. От думите на доктора разбрах, че следващите четирийсет и осем часа ще бъдат критични.

– Няма какво повече да направиш – въздъхна Мишел.

– Е, да, след като едва не я убих.

Тези думи увиснаха във въздуха и останаха там, докато Мишел не смени темата.

– Ще хапнеш ли нещо? – попита тя.

– Не съм гладен.

– Тайлър направи страхотна вечеря. Има и за теб.

– Не съм гладен – твърдо отказа Шон.

Тя седна на мястото си, а момчето, очевидно нервно, остана право.

– Е, добре – започна Мишел. – Все още няма отговор на имейла, който изпрати Тайлър. Какво ще правим? Надявам се, че докато те нямаше, си помислил по този въпрос.

– Наистина помислих. Но не стигнах до категорично решение. – Очите му се спряха на Тайлър. – Много се надявам да получим отговор от баща ти. Без него нямаме почти никакви шансове.

– Нещо ново за тримата мъже от мола? – попита Мишел.

– Сигурен съм, че новите неща са много, но за съжаление, ние нямаме достъп до тях.

– Маккини със сигурност няма да ни изпусне от поглед – мрачно отбеляза тя.

– Единственото му желание е да ни арестува – кимна Шон.

– Или да ни гръмне.

– Имам познати в местната полиция – каза той. – Може би ще научим нещо от тях.

– Дори едно име би ни свършило работа.

– И още как – кимна Шон. – Защото в момента няма за какво да се заловим.

– Може би ще имаме, когато татко отговори на имейла ми – обади се Тайлър. Забелязал погледите, които си размениха Шон и Мишел, той побърза да добави: – Баща ми не е направил нищо лошо. А това означава, че ще се прибере и ще изчисти името си.

– Убедена съм, че иска да направи именно това – тихо каза Мишел.

– Но не вярваш, че ще успее да се прибере, нали? – сбърчи вежди Тайлър. – Защото продължаваш да го мислиш за мъртъв!

– Отговорът е, че засега не знаем, Тайлър – намеси се Шон. – Но искрено се надяваме, че е жив.

Момчето погледна встрани.

– Все пак успях да се добера до някаква информация – добави Шон.

Мишел и Тайлър едновременно вдигнаха глави.

– Каква? – попитаха в един глас те.

– Името на служителка от ДТИ, която е била колежка на баща ти.

– Как я откри? – попита Мишел.