Кинг и Максуел

В следващия момент чуха шум и се обърнаха към вратата. На прага стоеше генерал Къртис Браун. Беше със зачервени очи и помръкнало лице. Явно беше чул последните реплики.

– Шон Кинг?

– Да? – изправи се Шон, напрегнат и пребледнял. – Как е Дейна?

Вместо отговор Браун се стрелна напред и заби юмрук в лицето му. Едрото тяло на Шон политна назад, преобърна един стол и се стовари на пода.

Мишел светкавично се изправи между двамата.

– Назад! – процеди тя.

– Ще те убия! – изрева генералът, опитвайки се да я заобиколи и да докопа Шон.

Тя го хвана за китката и рязко я извъртя. Тялото му се прегъна на две. Той изпъшка, наведе се и успя да освободи ръката си. В следващия миг замахна към нея, но тя приклекна светкавично и го ритна в крака. Генералът изгуби равновесие и се просна на пода. Мишел направи крачка напред и стъпи върху гърба му.

– Не ставай! – изкомандва тя.

Браун направи опит да се надигне и получи бърз ритник.

– Спри, Мишел! Веднага спри!

Шон беше успял да се изправи. Лицето му беше ожулено и натъртено и бързо се подуваше. Генералът също се изправи.

– Ако искаш пак да ме удариш, давай. Заслужавам го! – рече Шон, пристъпи към него, грабна ръката му и я сви в юмрук. – Хайде, удари ме! – извика той.

Но Браун отстъпи крачка назад, очевидно объркан от реакцията му. След това се отпусна на близкия стол, скри лице в дланите си и беззвучно заплака.

Маккини стана и извади служебната си карта, въпреки че генералът нямаше как да я види.

– Аз съм от МВС, господин генерал. Много съжалявам за това, което се е случило със съпругата ви. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно виновните за този ужасен инцидент да бъдат наказани. – Той изрече последните думи, втренчен в Шон.

Шон остана неподвижен. Лицето му беше разкървавено и подпухнало. Очевидно не виждаше никой друг освен Браун.

Вратата се отвори и в чакалнята се появи мъж с хирургически дрехи.

– Генерал Браун? – каза той и бавно огледа присъстващите.

Браун вдигна глава. Лицето му беше мокро от сълзи.

– Ето ме – обади се със задавен глас той.

Хирургът пристъпи към него.

– Операцията на съпругата ви приключи – съобщи приглушено той, но Шон и Мишел го чуваха много добре. – Тя се справи отлично. Разбира се, куршумът е причинил доста вътрешни поражения и животът все още е в опасност, но аз вярвам, че ще се възстанови. – Той замълча за миг и добави: – Истинско чудо е, че не е умряла от кръвозагуба. Този, който е оказал първа помощ и е спрял кръвоизлива, е спасил живота .

Мишел хвърли окуражаващ поглед към Шон, но той гледаше в краката си.

– Искате ли да я видите? – Хирургът продължаваше да говори само на Браун. – Разбира се, тя все още не е в съзнание, но все пак...

– Да, моля ви! – бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.

Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.

Маккини седна насреща им.

– Здравата ти размести циферблата, мамка му – промърмори той. – Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.

– Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази – остро подхвърли Мишел. – Освен това именно той оказа първа помощ.

– Ако не беше той, нямаше да я прострелят – враждебно я изгледа Маккини.

– Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.

– Не – каза Маккини. – Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.

– Той е прав, Мишел – промълви Шон, отмести ръката от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: – Ти си прав.

– Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение – рече Маккини. – А сега да се залавяме за работа.

– Каква работа? – попита Мишел, след като Шон не реагира.

– Искам да знам в какво точно сте се забъркали.

– Вече знаеш в какво, агент Маккини – каза с раздразнение Мишел. – Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.

– От отвъдното? – учудено я изгледа Маккини.

– Я ми кажи кой те повика тук? – дойде на себе си Шон. – Кой ти се обади?

– Няма да отговоря на този въпрос.

– Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?

– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.

– Приличаха на военни, но нямаха документи.

– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.

– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.

– Откъде знаеш?

– Това е поверителна информация. И тъй, който те насъска да ни преследваш? Някоя важна клечка в Пентагона, нали?

– Това не е твоя работа – повтори агентът.

– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.

– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.

Шон се отскубна с рязко движение.

– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.

– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.

Маккини не обърна внимание.

– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?

Шон продължаваше да крачи към изхода.

Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.

25.

Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.

– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.

– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.

– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.

– Аз я забърках във всичко това, Мишел!

– Кой те накара да се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.